Как да прекратим семейните конфликти

КАКВО да правиш, ако вкъщи постоянно се карате? Може би споровете са станали по–чести и по–разгорещени. Вероятно дори не разбираш как започват. Въпреки това се обичате и не искате да се наранявате взаимно.

Важно е да помниш, че различията в мнението не означават непременно, че семейството ви се разпада. Дали атмосферата вкъщи ще бъде мирна, или напрегната, зависи не от самите недоразумения, а от начина, по който реагирате на тях. Обърни внимание на някои стъпки, които ще ви помогнат да прекратите семейните конфликти.

1. НЕДЕЙ ДА ОТВРЪЩАШ.

В един спор участват най–малко двама души. Но когато единият започне да слуша, вместо да говори, пламъците на раздора може да започнат да намаляват. Затова устоявай на изкушението да отвръщаш, когато те предизвикват. Запази самоуважението и достойнството си, като проявяваш самоконтрол. Помни, че е по–важно в семейството да има мир, отколкото да спечелиш спора.

„Когато няма дърва, огънят гасне и когато няма клеветник, кавгата утихва.“ (Притчи 26:20)

2. УВАЖАВАЙ ЧУВСТВАТА НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СИ.

Ако слушаш внимателно и със съчувствие, без да прекъсваш другия и да го съдиш предварително, ще допринесеш за потушаването на гнева и възстановяването на мира. Вместо да приписваш лоши подбуди на другия човек, вземи предвид чувствата му. Не отдавай на злонамереност нещо, което може да е следствие от несъвършенството. Оскърбителните думи може да са по–скоро плод на безразсъдство или наранено сърце, отколкото на злоба или отмъстителност.

„Облечете се с нежно състрадание, милост, смирение, мекота и дълготърпение.“ (Колосяни 3:12)

3. ДАЙ СИ ВРЕМЕ ДА СЕ УСПОКОИШ.

Ако си избухлив, може да е разумно учтиво да се оттеглиш за малко, за да се успокоиш. Може да отидеш в друга стая или да излезеш на разходка, докато не се овладееш. Това не означава, че искаш да избягаш от проблема, нито че наказваш другите с ледено мълчание. По–скоро може да е подходящ момент да се помолиш на Бога за търпение, прозрение и разбиране.

„Отиди си, преди да избухне кавга.“ (Притчи 17:14)

4. ВНИМАТЕЛНО ОБМИСЛЯЙ КАКВО И КАК ТРЯБВА ДА КАЖЕШ.

Нещата няма да се подобрят, ако се опитваш да измислиш остроумен отговор. По–скоро кажи нещо, което ще облекчи болката на твоя близък. Вместо ти да определяш как трябва да се чувства той, смирено помоли за пояснение и благодари за помощта, която си получил в това отношение.

„Който говори необмислено, сякаш пронизва с меч, а езикът на мъдрите лекува.“ (Притчи 12:18)

5. НЕ ПОВИШАВАЙ ТОН; СТРЕМИ СЕ КЪМ ПОМИРЕНИЕ.

Нетърпението на един член от семейството лесно може да разгневи останалите. Не се поддавай на склонността да бъдеш саркастичен, да повишаваш тон или да нагрубяваш другия независимо колко обиден се чувстваш. Недей да го обвиняваш с думите „Тебе не те е грижа за мене“ или „Никога не ме слушаш“. Вместо това със спокоен тон кажи на партньора си как ти е въздействало поведението му. („Чувствам се наранен, когато...“) Удрянето на шамари, бутането, ритането или каквато и да е друга форма на насилие никога не са оправдани. Същото се отнася и за използването на обидни и презрителни думи или заплахи.

„Нека се махнат от вас всяка злобна горчивина, гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи, както и всяко зло.“ (Ефесяни 4:31)

6. ИЗВИНЯВАЙ СЕ БЪРЗО; ОБЯСНИ КАК ЩЕ ПОПРАВИШ ПОЛОЖЕНИЕТО.

Не позволявай на отрицателните чувства да ти попречат да следваш основната си цел — да възвърнеш мира. Помни, че ако се караш с някого, и двамата губите. Но ако се помириш с него, и двамата печелите. Затова признай, че и ти имаш вина за спора. Дори ако си убеден, че не си направил нищо погрешно, все пак можеш да се извиниш, че си се ядосал, че си реагирал по определен начин или че несъзнателно си допринесъл за проблема. Мирните отношения са по–важни от гордостта и победата. И ако някой ти се извини, бъди готов бързо да му простиш.

Какво можеш да направиш, за да допринесеш за мира в семейството, след като спорът приключи? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.

„Отиди, смири се и обсипи ближния си с молби.“ (Притчи 6:3)