Как да хвалиш детето си

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Някои хора казват, че не е възможно да прекалиш с хваленето на детето си. Други пък твърдят, че ако постоянно го хвалиш, ще го разглезиш и то ще започне да мисли, че всичко му се полага и че може да прави каквото си иска.

Трябва да помислиш не само колко често хвалиш детето си, но и за какво го хвалиш. Кой вид похвала ще го насърчи? А кой вид може да му навреди? Как можеш да го хвалиш по начин, който ще даде най–добрите резултати?

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ

Има различни видове похвала. Обърни внимание на следното:

Прекаленото хвалене може да е навреждащо. Някои родители незаслужено хвалят децата си, за да повдигнат самочувствието им. Психологът Дейвид Уолш обаче предупреждава, че децата „са достатъчно умни, за да прозрат отвъд преувеличението ти и да видят, че не си искрен. Освен това те знаят, че не са заслужили [похвалата] и може да стигнат до извода, че не могат да ти имат доверие“.a

По–добре е да го хвалиш за способностите му. Да предположим, че на детето ти му се удава рисуването. Нормално е да искаш да го похвалиш, като така ще го подтикнеш да развива уменията си още повече. Но това може да има и отрицателни страни. Ако хвалиш детето само защото е талантливо, то може да започне да си мисли, че си струва да усъвършенства единствено уменията, които му идват отвътре. То дори може да избягва нови предизвикателства от страх, че ще се провали. Може да си мисли: „Ако нещо изисква усилия, значи не ми се удава. Тогава защо изобщо да се опитвам?“

Най–добре е да го хвалиш за усилията му. Децата, които получават похвала за труда и постоянството си, а не просто за талантите си, осъзнават нещо много важно — че придобиването на умения изисква търпение и усилия. Като знаят това, „те полагат необходимите усилия, за да постигнат желания резултат. Дори когато не постигат успех, те няма да гледат на себе си като на неудачници, а като на учещи се“.b

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ

Хвали усилията, не просто таланта. Може да е по–полезно да кажеш на детето си „Виждам, че много си се постарал за тази рисунка“ вместо „Ти си роден художник“. И двете изказвания съдържат похвала, но с второто може несъзнателно да накараш детето си да мисли, че единствените дейности, в които ще се справя добре, са онези, които му се удават.

Когато хвалиш детето си за усилията му, го учиш, че уменията се развиват чрез упражнения. Така то може да предприема нови начинания с повече увереност. (Библейски принцип: Притчи 14:23)

Помогни на детето си да се справя с неуспехите. Дори добрите хора допускат грешки, вероятно многократно. (Притчи 24:16) Но след всяка грешка те си вземат поука от случилото се и продължават напред. Как можеш да помогнеш на детето си да развие такава положителна нагласа?

Отново трябва да се съсредоточиш върху усилията. Представи си, че често казваш на детето си „Математиката ти се удава“. Но веднъж се случва да не се справи добре на някой тест. То може да си помисли, че е загубило дарбата си и затова няма смисъл да се старае.

От друга страна, когато се съсредоточаваш върху усилията, поощряваш постоянството. Така помагаш на детето си да гледа на ситуацията просто като на неуспех, а не като на пълен провал. Вместо да се откаже, то може да опита друг подход или просто да положи повече усилия. (Библейски принцип: Яков 3:2)

Не се въздържай от градивна критика. Когато е изказана по правилен начин, критиката няма да обезсърчи детето ти, а ще му помогне. Също така ако редовно го хвалиш по подходящ начин, най–вероятно то ще приема предложения как да се подобри. Тогава постиженията му ще носят удовлетворение както на него, така и на тебе. (Библейски принцип: Притчи 13:4)