Научи децата си да са послушни

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

С четиригодишното ти дете често се карате за надмощие и изглежда, че то винаги печели.

• Когато му казваш да направи нещо, което не иска, то не ти обръща внимание.

• Когато му казваш да не прави нещо, което то иска да направи, започва да се тръшка.

Питаш се: „Дали това е само временно? Ще се промени ли, когато порасне?“

Ти можеш да научиш детето си да те слуша. Но преди да разгледаме как, обърни внимание каква може да е причината да се държи по този начин.

ПРИЧИНИ ЗА ПРОБЛЕМА

Когато детето ти се е родило, основната ти роля е била да се грижиш за него. Винаги си бил на негово разположение. Само да заплаче и си бил готов да удовлетвориш всяка негова нужда. Подобна реакция е била подходяща и необходима. Новородените и малките деца се нуждаят от непрестанните грижи на родителите си.

След като месеци наред е получавало такова отношение, е съвсем нормално детето да се държи сякаш то е господар в семейството, а родителите му са служители, които изпълняват неговите желания. Докато навърши две години, детето започва да съзнава суровата действителност: „властта“ му отслабва. Родителите вече не следват неговите заповеди, а очакват то да следва техните. Това е голямо разочарование за децата! Някои реагират на промяната, като се тръшкат, а други подлагат на изпитание авторитета на родителите си, като отказват да се подчинят.

В този важен момент родителят трябва да покаже, че е личност, която има власт и дава ясни напътствия какво се очаква от детето. Но какво да прави, ако детето пренебрегва или отхвърля тези напътствия, както е посочено в началото на статията?

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ

Поеми ръководството. Детето ти няма да приеме твоята роля, докато не те види да ръководиш нещата. Затова трябва по уравновесен начин да отстояваш властта си. През последните десетилетия някои т.нар. специалисти твърдят, че думата власт звучи грубо. Един от тях дори нарекъл проявата на родителска власт „неетична“ и „неморална“. Но алтернативата — склонността на родителите да позволяват всичко — обърква и разглезва децата и ги кара да мислят, че всичко им се полага. Това съвсем не ги подготвя да бъдат отговорни възрастни. (Библейски принцип: Притчи 29:15)

Поправяй детето си. Един речник определя поправянето като „обучение, което развива послушание и самоконтрол и което често е под формата на правила и наказания, ако правилата бъдат нарушени.“ Разбира се, поправянето никога не трябва да е неразумно или грубо. От друга страна, не бива да е неясно или непоследователно, така че детето да няма стимул да се промени. (Библейски принцип: Притчи 23:13)

Бъди ясен. Някои родители просто молят детето си да ги послуша. („Ще си изчистиш ли стаята, ако обичаш?“) Вероятно смятат, че това е проява на добри обноски. Този подход обаче поставя родителя в ролята на подчинен и позволява детето само да прецени какви са предимствата и недостатъците на молбата, след което да реши дали да я изпълни. Вместо да се отказваш от авторитета си, дай ясни напътствия, като заявиш какво очакваш от детето си. (Библейски принцип: 1 Коринтяни 14:9)

Дръж на думата си. Ако си казал „не“, се придържай към решението си и заедно с брачния си партньор бъдете единни. Ако сте определили наказание за непослушанието, го приложете. Не се впускайте в преговори или дълги обсъждания на причината за решението ви. Ще бъде много по–лесно за детето ви и за вас, ако „вашето ‘да’ означава ‘да’ и вашето ‘не’ — ‘не’“. (Яков 5:12)

Бъди любещ. Семейната уредба не е нито демокрация, нито диктатура. Вместо това тя е създадена от Бога с цел децата да бъдат напътствани по любещ начин и да станат отговорни, когато пораснат. Като част от този процес, чрез поправянето детето ти ще се научи да бъде послушно и ще се чувства уверено в любовта ти.