ОТ ИСТОРИЯТА
Испания изгонва мориските
Твърди се, че всяко действие на испанците в тази тъжна история е било продиктувано от църквата. Заслужава си да научиш повече.
ИСПАНСКАТА монархия искала страната да е изцяло християнска и да се ръководи от едни и същи закони. Морискитеa били смятани за неверници, а самото им присъствие — за обидно в Божиите очи. След много години било взето решение те да бъдат изгонени.
НАСИЛСТВЕНО ПОКРЪСТВАНЕ
В продължение на стотици години изповядващите исляма маври в Испания били малцинство, наричано „мудехар“. Те живеели в относителен мир в земите под католическо влияние. Известно време в някои области им било позволено да спазват своите закони и обичаи и да изповядват религията си.
През 1492 г. обаче католическите монарси Фердинанд II и Изабела превзели Гранада, последната част от Пиренейския полуостров под управление на мюсюлманите. Условията за капитулация гарантирали на мавърското население права като тези на мудехар. Но не след дълго католическите водачи засилили преследването срещу малцинството на мюсюлманите, като им оказвали натиск да приемат християнството. Маврите протестирали срещу това нарушение на сключеното споразумение и през 1499 г. се разбунтували. Войските потушили бунта, но впоследствие в област след област мюсюлманите били принуждавани или да се покръстят, или да емигрират. Испанците нарекли маврите, които приели християнството и останали в Испания, мориски.
„НИТО ДОБРИ ХРИСТИЯНИ, НИТО ВЕРНИ ПОДАНИЦИ“
През 1526 г. ислямът бил забранен в цяла Испания, но много мориски тайно продължили да изповядват религията си. В общи линии те запазили идентичността си като народ.
В началото привидната преданост на мориските към католицизма била толерирана. В крайна сметка те играели важна роля като занаятчии, майстори, работници и данъкоплатци. Но мориските били презирани заради отказа си да бъдат асимилирани и били дискриминирани както от управляващите, така и от обикновените хора. Предразсъдъците срещу тях вероятно били подхранвани и от нарастващите съмнения на църквата относно искреността на покръстването им.
Скоро обаче толерантността преминала в насилие. През 1567 г. било обявено решението на крал Филип II да забрани езика, облеклото, обичаите и традициите на мориските. Това отново предизвикало бунтове и кръвопролития.
Установено е, че около 300 000 мориски били принудени да напуснат Испания, понасяйки големи страдания.
Според историците владетелите на Испания били убедени, че „мориските не били нито добри християни, нито верни поданици“. Затова били обвинени, че заговорничат с враговете на Испания — берберските пирати, френските протестанти и турците — за организирането на инвазия. Предразсъдъците срещу мориските и страховете, че ще станат предатели, довели до решението на Филип III да ги изгони от страната през 1609 г.b През следващите години всички, за които се смятало, че са мориски, били преследвани. С помощта на такива позорни средства Испания станала изцяло католическа.
a На испански „мориски“ означава „малки маври“. Историците не използват тази дума по обиден начин във връзка с мюсюлманите, които приели католицизма и останали на Пиренейския полуостров след падането на последното мюсюлманско царство там през 1492 г.
b Историците смятат, че поне един от испанските владетели спечелил много от конфискуването на собствеността на мориските.