Как да кажеш „не“

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Детето ти просто не приема „не“ за отговор. Всеки път, когато кажеш „не“, то не иска да те слуша и поставя търпението ти на изпитание. Нищо, което казваш или правиш, не е в състояние да го успокои и накрая сякаш нямаш друг избор освен да се предадеш. За пореден път решимостта ти да отстояваш своето „не“ се изпарява и ти с раздразнение и нежелание казваш „да“.

Можеш да избегнеш възникването на подобни ситуации. Но първо нека разгледаме някои фактори относно казването на „не“.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ

Не е жестоко да кажеш „не“. Някои родители вероятно няма да се съгласят и ще кажат, че трябва да обясниш на детето си какво стои зад думите ти, дори да преговаряш. Те не биха казали „не“ от страх детето им да не им се ядоса.

Вярно е, че като чуе „не“, детето ти може първоначално да се почувства разочаровано. Това обаче го учи на важен урок — в реалния живот има ограничения, с които хората трябва да се съобразяват. От друга страна, ако се предадеш, подронваш авторитета си и учиш детето си, че може да те манипулира, като хленчи всеки път, щом иска нещо. След време това пак може да го накара да ти се ядоса. В крайна сметка доколко едно дете би могло да уважава родител, който е лесен за манипулиране?

Като казваш „не“, подготвяш детето си за живота му като юноша и възрастен. Така то се научава каква е ползата да се отказва от неща, които не може или не бива да има. Ако детето научи този ценен урок, ще е по–малко вероятно в юношеството да се поддаде на натиска да взема наркотици или да има сексуални отношения преди брака.

Като не позволяваш всичко на детето си, го подготвяш за живота му като възрастен. Психологът Дейвид Уолш пише: „Истината е, че ние [възрастните] не винаги получаваме каквото искаме. Не постъпваме никак добре с децата си, когато ги учим, че светът ще им поднася на сребърен поднос всичко, което пожелаят.“a

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ

Съсредоточи се върху целта си. Искаш детето ти да стане подготвен за живота и зрял в емоционално отношение възрастен. Но ако му даваш всичко, което поиска, пречиш на постигането на целта си. Библията казва, че ‘ако някой е глезен от младостта си, после ще стане неблагодарен’. (Притчи 29:21) Следователно, като казваш „не“, възпитаваш добре детето си и не му вредиш, а по–скоро му помагаш. (Библейски принцип: Притчи 19:18)

Бъди решителен, когато казваш „не“. Ти и детето ти не сте равнопоставени. Следователно, когато му отказваш нещо, няма нужда да го обсъждате сякаш трябва да даде одобрението си. Разбира се, докато растат, децата трябва да обучават „своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно“. (Евреи 5:14) Затова може да обсъдиш въпроса с него, но без да се впускаш в безкрайни обяснения защо си казал „не“. Колкото повече спориш с детето си, толкова повече твоето „не“ ще звучи като въпрос, а не като решение. (Библейски принцип: Ефесяни 6:1)

Придържай се към решението си. Детето ти може да постави на изпитание твоята решителност, като хленчи или те умолява. Какво можеш да направиш, ако това стане у дома? В книгата „Да обичаш, без да разглезваш“ се препоръчва: „Кажи на детето: ‘Ако смяташ да хленчиш, няма проблем, но не искам да те слушам. Отиди си в стаята. Там можеш да хленчиш колкото си искаш.’“ Първоначално може да ти е трудно да отстояваш твърдо решението си, а на детето ти да го приеме. Но като разбере, че си сериозен, то ще бъде по–склонно да се подчини. (Библейски принцип: Яков 5:12)

Бъди разумен. Не казвай „не“ само за да покажеш, че имаш власт като родител. Вместо това ‘нека разумността ти стане известна’. (Филипяни 4:5) Има моменти, когато можеш да направиш онова, което детето ти иска, стига да не се поддаваш на хленченето му и желанието му да е разумно. (Библейски принцип: Колосяни 3:21)