ОТ ИСТОРИЯТА
Джоузеф Пристли
„Неговата всестранност, пламенност, енергичност и хуманност; всеобхватното му любопитство към всичко физическо, морално или социално; мястото му в науката, теологията, философията и политиката; особената му връзка с [Френската] революция и трогателната история за незаслужените му страдания, го правят героят на XVIII век.“ (Фредерик Харисън, философ)
КАКВИ забележителни неща постигнал Джоузеф Пристли? Неговите открития и трудове са повлияли на начина, по който хората възприемат властта, същността на Бога и дори въздуха, който дишаме.
Независимо дали пишел за науката, или религията, Пристли отхвърлял някои теории и обичаи, за да защитава фактите и истината. Нека разберем как.
СТРЕМЕЖ КЪМ ИСТИНА В НАУКАТА
След като през 1765 г. се срещнал с американския учен Бенджамин Франклин, Джоузеф Пристли, който дотогава гледал на науката просто като на хоби, започнал да провежда опити с електричество. Следващата година другите учени били толкова поразени от откритията му, че го избрали за член на уважаваното Лондонско кралско дружество.
След това Пристли се насочил към химията. Не след дълго той открил няколко нови газообразни съединения, сред които амонякът и диазотният оксид (райски газ). Той дори разтворил въглероден диоксид във вода и по този начин измислил газираната вода.
През 1774 г., докато провеждал експерименти в южна Англия, Пристли изолирал забележителен газ, който карал свещите да горят по–ярко. По–късно той сложил в стъклен съд 60 милилитра от този газ и една мишка. Мишката издържала два пъти по–дълго, отколкото би издържала в стъклен съд, пълен с обикновен въздух. Самият Пристли вдишал този газ и казал, че известно време след това дишал „необикновено леко и лесно“.
Джоузеф Пристли бил открил кислорода.a Той обаче нарекъл този газ „дефлогистониран въздух“, като си мислел, че е открил обикновен въздух, лишен от флогистон — предполагаемо вещество, за което се смятало, че забавя горенето. Заключението на Пристли било погрешно, но мнозина все още смятат откритието му за „връхната точка на неговия труд“.
СТРЕМЕЖ КЪМ ИСТИНА В РЕЛИГИЯТА
Пристли смятал, че както възприетите теории скриват научните факти, така и традициите и доктрините замъгляват религиозната истина. Иронично е, че макар да прекарал живота си в търсене на библейско познание, Пристли възприел някои идеи, които били в противоречие с онова, което в действителност учи Библията. Например в определен момент не вярвал, че Библията е вдъхновена от Бога. Той също отхвърлял библейското учение за предчовешкото съществуване на Исус.
„Ако науката е стремеж към истината, тогава Пристли е бил истински учен.“ (Катрин Кълън, биолог)
От друга страна, Пристли изобличил някои фалшиви религиозни учения, които били, и все още са, широко разпространени сред основните религии. Той писал, че истините, проповядвани от Исус и неговите последователи, по–късно били покварени от лъжи, като фалшивото учение за Троицата, погрешното вярване, че душата е безсмъртна, и поклонението на изображения, което всъщност е осъдено в Библията.
Религиозните идеи на Пристли и подкрепата, която оказал на Американската и Френската революция, разгневили сънародниците му. През 1791 г. тълпа унищожила дома и лабораторията му и впоследствие той избягал в Съединените щати. Макар че е помнен най–вече със своите научни открития, Джоузеф Пристли вярвал, че познанието за Бога и неговото намерение е „по–висше и по–значимо“.
a По–рано шведският химик Карл Шееле изолирал кислорода, но не оповестил откритието си. След време френският химик Антоан Лоран дьо Лавоазие нарекъл този газ кислород.