Как да се справяш с гневните изблици на детето си

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Когато се ядоса, двегодишното ти дете започва да крещи, да тропа с крака и да се тръшка. Тогава може да се питаш: „Нормално ли е да се държи така? Аз ли направих нещо? Ще спре ли някога с тези гневни изблици?“

Можеш да помогнеш на двегодишното си дете да промени държанието си. Най–напред обаче разгледай какво предизвиква това поведение.

ПРИЧИНИ ЗА ПРОБЛЕМА

Малките деца още не са се научили да владеят чувствата си. Поради тази причина понякога те изпадат в гневни изблици. Има обаче и други фактори.

Помисли за промяната, която настъпва, когато детето стане на две години. Откакто се е родило, родителите му са удовлетворявали всяка негова потребност. Когато е започвало да плаче, например, родителите му са се втурвали при него, за да проверят дали не е болно, гладно или има нужда да го гушнат или да му сменят памперса. Правели са всичко да се почувства по–добре, което е разбираемо, предвид че бебето е изцяло зависимо от родителите си.

На двегодишна възраст обаче детето започва да осъзнава, че родителите все по–малко му угаждат. Всъщност, вместо да изпълняват неговите желания, те очакват то да се съобразява с техните. Ситуацията се е променила, но то вероятно няма да я приеме безропотно и ще реагира с гневни изблици.

С времето детето обикновено свиква с мисълта, че родителите му няма само да се грижат за него, но и ще го възпитават. То може и да осъзнае, че трябва да бъде ‘послушно на родителите си’. (Колосяни 3:20) Междувременно е възможно детето да поставя на изпитание търпението на родителите си, като често изпада в гневни изблици.

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ

Проявявай разбиране. Не забравяй, че детето ти не е възрастен човек. Тъй като все още не може да контролира емоциите си, то реагира прекалено бурно, когато се ядоса. Опитай да се поставиш на неговото място. (Библейски принцип: 1 Коринтяни 13:11)

Запазвай спокойствие. Когато детето ти избухне, няма да е от полза и ти да избухнеш. Доколкото е възможно, не обръщай внимание на изблиците и не губи самообладание. Ако помниш каква е причината детето ти да се държи така, ще ти е по–лесно да запазиш спокойствие. (Библейски принцип: Притчи 19:11)

Дръж на думата си. Ако изпълняваш всяка негова прищявка, вероятно детето ти ще избухва всеки път, когато иска нещо. Спокойно му дай да разбере, че държиш на думата си. (Библейски принцип: Матей 5:37)

Бъди търпелив. Не очаквай детето ти да спре да избухва отведнъж, особено ако по този начин е постигало своето. Но ако реагираш правилно и си последователен, изблиците на гняв вероятно ще намалеят и накрая ще престанат. В Библията се казва: „Любовта е дълготърпелива.“ (1 Коринтяни 13:4)

Защо не изпробваш и следните предложения:

• Когато детето ти избухне, го вземи в ръце (ако е възможно), и без да му причиняваш болка, му попречи да буйства. Недей да му крещиш. Просто изчакай да се успокои. Накрая детето ще разбере, че няма да постигне нищо по този начин.

• Определи помещение, където да оставяш детето, когато изпадне в нервни изблици. Кажи му, че може да излезе, когато се успокои.

• Ако започне да прави сцени пред хората, го отведи настрани. Не изпълнявай прищевките му само за да престане. Иначе то ще си помисли, че като избухва, ще получава всичко, което пожелае.