Как да общуваш с подрастващото си дете?

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Когато е било малко, детето ти е говорело за всичко с тебе. Но сега, когато е в пубертета, вече не споделя нищо. В случай че се опиташ да започнеш разговор, то или отговаря едносрично, или започва разгорещено да спори.

Ти обаче можеш да се научиш да разговаряш с подрастващото си дете. Но първо обърни внимание на две причини, които може да пораждат проблема.

ПРИЧИНИ ЗА ПРОБЛЕМА

Желанието за независимост. За да стане отговорна личност, детето ти трябва постепенно да се научи да се справя с трудностите в живота. Разбира се, някои младежи искат повече свобода, отколкото им се полага. От друга страна, някои родители дават прекалено малко свобода на децата си. Напрежението, което възниква впоследствие, може да се отрази отрицателно както на родителите, така и на младежите. Брадa, който е на 16 години, се оплаква: „Родителите ми се опитват да контролират всичко в живота ми. Ако не ми дадат повече свобода, преди да навърша 18, ще се изнеса!“

Абстрактното мислене. Обикновено за малките деца всичко е или черно, или бяло, докато много младежи разбират, че нещата в живота са по–сложни, тоест имат и сиви нюанси. Това е важен аспект на абстрактното мислене и им помага да придобият добра преценка. Помисли върху следния пример: За детето понятието „справедливост“ изглежда просто — „мама разчупи бисквитата и даде на мене едната половина, а на брат ми другата“. В този случай справедливостта се свежда само до математическа формула. Младежите обаче осъзнават, че това понятие включва повече. Все пак справедливостта не означава еднакво отношение към всички и еднаквото отношение към всички не винаги е справедливо. Абстрактното мислене помага на подрастващото ти дете да разрешава сложни въпроси, но може също да го накара да оспорва мнението ти.

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ

Опитвай се да водиш непринуден разговор. Възползвай се от моментите в спокойна обстановка. Например някои родители са забелязали, че децата им са по–склонни да споделят с тях, докато вършат домакински задачи или докато пътуват с колата, тъй като тогава не се налага да говорят лице в лице. (Библейски принцип: Второзаконие 6:6, 7)

Бъди кратък. Не е нужно да водиш дълги спорове, за да наложиш мнението си. Вместо това кажи какво имаш предвид и спри дотам. Дай възможност на подрастващото си дете да осъзнае какво си искал да кажеш. Когато остане само, то може да разсъждава над думите ти. (Библейски принцип: Притчи 1:1–4)

Слушай и проявявай добра преценка. За да разбереш напълно проблема, изслушвай внимателно детето си, без да го прекъсваш. Когато отговаряш, проявявай добра преценка. Ако прекалено стриктно се придържаш към правилата, детето ще си търси „вратички“ в тях. В книгата „Поддържай добри взаимоотношения с подрастващото си дете“ се казва: „В тези случаи децата водят двойствен живот — казват на родителите си онова, което искат да чуят, а зад гърба им правят каквото си искат.“ (Библейски принцип: Филипяни 4:5)

Запазвай спокойствие. Кери, която е на юношеска възраст, споделя: „Когато с майка ми не сме на едно мнение, тя се засяга от всяка моя дума, което много ме ядосва и разговорът прераства в спор.“ Недей да отговаряш прибързано, а покажи с думите си, че разбираш как се чувства детето ти. Например, вместо да кажеш „Няма за какво да се тревожиш“, кажи „Разбирам какво те притеснява“. (Библейски принцип: Притчи 10:19)

Стреми се да напътстваш, а не да нареждаш. Абстрактното мислене на подрастващото ти дете подобно на мускулите изисква упражнения. Затова, когато детето ти е изправено пред някакъв проблем, не прави „упражненията“ вместо него. Когато обсъждате въпроса, му позволи да даде предложения. След като обсъдите някои варианти, може да кажеш: „Това са само някои от възможностите. Обмисли ги за ден–два и после ми кажи коя от тях предпочиташ и защо.“ (Библейски принцип: Евреи 5:14)