Библията — книга на точни пророчества — 4 част

Библията предсказала страданията и смъртта на Христос

В тази поредица от осем статии се обсъждат някои забележителни пророчества в Библията. Тези статии ще ти помогнат да намериш отговора на въпроса: „Дали библейските пророчества са измислени от интелигентни хора, или са вдъхновени от Бога?“ Каним те да изследваш доказателствата.

КОГАТО бил на земята преди около 2000 години, Исус Христос бил наясно, че враговете му ще го убият по жесток начин. Откъде знаел това? Той познавал много добре пророчествата относно него в Еврейските писания, или Стария завет. Голяма част от тях били записани от пророк Исаия повече от 700 години преди раждането на Исус. Как можем обаче да сме сигурни, че думите на Исаия били написани предварително?

През 1947 г. бедуински пастир открил свитъци, скрити в една пещера в Кумран на северозападното крайбрежие на Мъртво море. Тези свитъци, както и други, намерени в близките пещери, били наречени „свитъците от Мъртво море“. Те съдържат препис на цялата книга на Исаияa и датират от около втори век преди раждането на Исус. Следователно думите на Исаия се отнасяли за бъдещето. Какво предсказал той относно страданията и смъртта на Христос, или Месията?b Нека разгледаме две от неговите пророчества.

Христос щял да понесе страдания

1 Пророчество: „Обърнах гърба си към онези, които ме биеха.“ (Исаия 50:6)

Изпълнение: През 33 г. враговете на Исус от юдейски произход го изправили на съд пред римския управител Понтий Пилат. Той разбрал, че Исус е невинен и се опитал да го освободи. Понеже юдеите настоявали Исус да бъде убит, Пилат ‘издал присъда, отговаряща на тяхното искане’, и позволил на войниците да го приковат на стълб. (Лука 23:13–24) Но първо ‘Пилат взел Исус и го предал на бичуване’. (Йоан 19:1) Както Исаия бил предсказал, Исус не се съпротивлявал, а ‘обърнал гърба си към онези, които го биели’.

Факти от историята:

● Историята потвърждава, че преди да екзекутират престъпниците, римляните обикновено ги бичували. Според един източник „бичуването ставало посредством камшик с много ремъци, на които били завързани оловни топчета или остър метал. Осъденият бил ... бичуван на гол гръб, ... докато плътта му не се разкъса. Понякога той умирал“. Исус обаче издържал това мъчение.

Христос щял да бъде убит

2 Пророчество: „Изля душата си в смъртта.“ (Исаия 53:12)c А в Псалм 22:16 пише: „Тълпа от злодейци ме окръжи; прободоха ръцете ми и нозете ми.“ („Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

Изпълнение: В Марко 15:15 пише: „След като нареди Исус да бъде бит с камшици, [Пилат] го предаде на войниците, за да го приковат на стълб.“ В случая на Исус това смъртно наказание включвало приковаване на ръцете и краката му с гвоздеи към стълб. (Йоан 20:25) Няколко часа по–късно ‘Исус извикал силно и издъхнал’. (Марко 15:37)

Факти от историята:

● Въпреки че в светските източници не се говори за начина, по който умрял Исус, уважаваният римски историк Тацитd, роден около 55 г., писал следното: „Христос, от когото идва названието [християни], понесъл най–тежкото наказание по време на управлението на Тиберий от ръцете на един от нашите управители, Понтий Пилат.“ Думите на Тацит са в съгласие с евангелията, които също споменават император Тиберий, Понтий Пилат и други управници. (Лука 3:1; 23:1–33; Йоан 19:1–24)

Историята потвърждава също, че римляните повесвали на стълб роби и презряни от тях престъпници. Понякога те ги завързвали на стълба, а при други случаи ги приковавали с гвоздеи. В исторически източник се казва: „Гвоздеите били забивани в ръцете и краката на престъпника и той бил оставян да виси на стълба, [изпитвайки] неутолима жажда и силна болка.“

Както беше споменато по–рано, Исус знаел предварително, че ще понесе ужасна смърт. Затова, когато времето да умре наближило, този смел мъж казал на верните си последователи: „Отиваме към Йерусалим и Човешкият син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците, те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на хората от народите, за да му се подиграят, да го бичуват и да го приковат на стълб.“ (Матей 20:18, 19) Но защо Исус трябвало да умре? Отговорът на този въпрос засяга всички нас и е най–добрата новина, която можем да научим.

„Изпита страдания заради нашите грехове“

Като несъвършени хора, често постъпваме погрешно, което Библията нарича грях. Грехът може да се сравни със стружка в двигател. Заради нея двигателят постепенно се изхабява и накрая спира да работи. По подобен начин грехът е причината да остаряваме, да се разболяваме и в крайна сметка да умрем. В Римляни 6:23 се казва: „Заплатата на греха е смърт.“ Посредством жертвата на Христос обаче е възможно да бъдем освободени от смъртта. Как? В друго забележително пророчество Исаия писал, че Христос ще умре „заради нашите престъпления“, или ще „изпита страдания заради нашите грехове“, и че ‘чрез неговите рани ще бъдем излекувани’.e (Исаия 53:5)

Пророчеството на Исаия ни напомня за думите на Исус, записани в Йоан 3:16: „Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“

Как можеш да развиеш вяра в Исус? Като научиш повече за него. Веднъж в молитва Исус казал следното: „За да получат вечен живот, трябва да опознаят тебе, единственият истински Бог, и онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3) Това скъпоценно познание се намира в Библията. (2 Тимотей 3:16)

Исус иска възможно най–много хора да получат вечен живот. Ето защо малко преди да умре, той дал следното забележително пророчество: „И тази добра новина за царството [Божието правителство, което ще приложи ползата от Христовата жертва] ще бъде проповядвана по целия свят за свидетелство на всички народи.“ (Матей 24:14) Както ще разберем от следващите две статии от тази поредица, това пророчество се е изпълнило с изключителна точност.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 20]

ХРИСТОВАТА ЖЕРТВА БИЛА ПРЕДСКАЗАНА

В Божия закон, даден на народа на Израил, се съдържали закони, които пророчески представяли какво щял да направи Месията. Например, когато някой израилтянин извършел грях, или проявявал неподчинение спрямо Бога, той трябвало да принесе в жертва животно без недостатък. (Левит 17:11; 22:21) Можело ли тези жертви да премахнат греха? Не. (Евреи 10:4) Но те представяли жертвата, която щяла да покрие греха — именно жертвата на „Агнето на Бога, което премахва греха на света“. (Йоан 1:29; Евреи 10:1, 5–10) Всички, които проявяват вяра в „Агнето“, или в Исус Христос, имат прекрасната надежда да живеят вечно. (Йоан 6:40)