Какво казват някои родители

През годините, когато детето им е юноша, родителите са изправени пред трудности от съвсем различно естество. Как можеш да помогнеш на детето си да се справи в този етап от живота си, който може да е също толкова объркващ за него, колкото е и за тебе? Обърни внимание какво казват някои родители от различни страни по света.

ПРОМЕНИ

„Когато беше малък, синът ми приемаше съветите ми, без да ги оспорва. Но по време на юношеските си години, той сякаш загуби доверие в авторитета ми. Той поставяше под съмнение както думите ми, така и начина, по който ги казвах.“ (Франк, Канада)

„Синът ми вече не говори толкова, колкото преди. Налага се да го питам за какво мисли, вместо да го чакам сам да ми каже. Не е лесно да го накарам да ми отговори на някакъв въпрос. В крайна сметка ще получа отговор, но няма да е веднага.“ (Франсис, Австралия)

„Търпението е изключително важно. На моменти може да ти се иска да се развикаш на детето си, но винаги е по–добре да се успокоиш и да разговаряш с него.“ (Фелиша, САЩ)

ОБЩУВАНЕ

„Понякога, когато разговаряме, дъщеря ми заема отбранителна позиция, а друг път смята, че я критикувам ненужно. Трябва да ѝ напомням, че я обичам, че съм на нейна страна и че я подкрепям.“ (Лиса, САЩ)

„Когато бяха малки, децата ми общуваха открито с мене. Беше лесно да разбера за какво мислят. Сега трябва да полагам усилия да проявявам разбиране и да им показвам, че ги уважавам. Това е единственият начин, по който мога да ги накарам да споделят как се чувстват и за какво мислят.“ (Нан Хи, Корея)

„Не е достатъчно просто да забраниш на детето си дадени неща. Трябва да разсъждаваш с него и да водиш смислени разговори, които да докосват сърцето му. За тази цел е необходимо да си готов да го изслушваш дори ако ти казва нещо, което не искаш да чуеш.“ (Далила, Бразилия)

„Ако се налага да дисциплинирам дъщеря си, се опитвам да го правя насаме, а не пред другите.“ (Една, Нигерия)

„Понякога, когато разговарям със сина си, се разсейвам от другите дейности вкъщи и не съм напълно съсредоточена. Той го забелязва и според мене това е една от причините, поради които не разговаря много с мене. Трябва да се опитам да го слушам по–внимателно, когато говори, ако искам той да продължава да споделя открито с мене.“ (Мириям, Мексико)

НЕЗАВИСИМОСТ

„Винаги бях предпазлив колко свобода да давам на децата си, което определено водеше до конфликти. Откровено обсъждах въпроса с тях и им обяснявах от какво се притеснявам, след което те споделяха защо искат повече независимост. Стигахме до съгласие, според което те можеха да имат повече свобода в рамките на наложените от мене ограничения.“ (Едуин, Гана)

„Синът ми искаше да има мотоциклет. Бях против тази идея и започнах да му се карам и да изреждам причините, поради които не съм съгласна, без да му дам възможност да се изкаже. Това го ядоса и засили решителността му да се сдобие с мотоциклет. Реших да опитам друг подход. Посъветвах сина си да проучи всички страни на въпроса, включително какви са опасностите и разходите, както и какви са изискванията да получи шофьорска книжка. Казах му също да потърси съвет от зрели християни в сбора. Осъзнах, че е по–добре да подтикна сина си да говори свободно за желанията си. По този начин успях да стигна до сърцето му.“ (Хе Йън, Корея)

„Налагахме ограничения на децата си, но постепенно им давахме и повече свобода. Колкото по–отговорни бяха, толкова повече свобода получаваха. Давахме на децата си възможност да докажат, че заслужават да са по–независими, като по този начин им показвахме, че искаме да имат повече свобода. Но когато злоупотребяваха с доверието ни, понасяха последствията от действията си.“ (Дороте, Франция)

„Никога не съм снижавала стандартите си, но когато децата ми бяха послушни, бях склонна да отстъпвам. Например понякога им позволявах да се прибират по–късно от определения им вечерен час. Но ако няколко пъти не спазеха вечерния си час, имаше последствия.“ (Ил Хън, Корея)

„Колкото по–изпълнителен и отговорен е служителят, толкова по–добро отношение ще има работодателят му към него. По подобен начин синът ми вижда, че колкото по–изпълнителен и отговорен е относно наложените му ограничения, толкова повече свобода ще получи с времето. Той знае, че точно както служителят ще бъде наказан, ако не изпълни задълженията си, така и той може да загуби независимостта, която си е заслужил, ако не я използва отговорно.“ (Рамон, Мексико)

[Текст в блока на страница 22]

„Възпитавай детето в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.“ (Притчи 22:6)

[Блок/Снимки на страница 23]

РАЗКАЗАНО ОТ СЕМЕЙСТВА

„Чудесно е да си родител на деца в юношеска възраст“

Джоузеф: „Двете ми най–големи дъщери са на юношеска възраст и съм установил, че е важно да изслушвам и зачитам мнението им. Като признавам собствените си недостатъци и говоря с уважение с дъщерите си, мога да поддържам доброто общуване помежду ни. Като цяло смятам, че е чудесно да си родител на деца в юношеска възраст, благодарение на ръководството от Божието Слово Библията.“

Лиса: „Забелязах, че когато навлезе в юношеска възраст, най–голямата ни дъщеря още повече се нуждаеше от вниманието ми. Помня как отделях много време, за да я изслушвам, да разговарям с нея и да я утешавам. Със съпруга ми показваме на дъщерите си, че могат открито да говорят с нас и че уважаваме чувствата им. Опитвам се да прилагам мъдрите думи, записани в Яков 1:19, където се казва да сме ‘бързи да слушаме и бавни да говорим’.“

Виктория: „Майка ми е най–добрата ми приятелка. Не познавам друг човек, който да е по–мил и грижовен от нея. Тя се отнася така към всички. Най–точната дума, която може да я опише, е ‘изключителна’. Никой не може да я замени.“

Оливия: „Баща ми е грижовен и щедър. Той винаги е готов да помогне на другите в материално отношение дори когато не разполагаме с много. Може да бъде сериозен, но също така наистина знае как да се забавлява. Той е добър баща и се радвам, че е моят татко!“

„Не ни остава време да скучаем!“

Съни: „Ако дъщерите ни имат някакъв проблем, го обсъждаме заедно като семейство. Винаги говорим открито помежду си и основаваме решенията си на библейските принципи. Освен това с Инес се стараем момичетата да общуват с духовно зрели хора. Нашите приятели са и техни приятели, и обратното.“

Инес: „Участваме заедно в различни дейности. Като Свидетели на Йехова, сме заети с проповедна дейност, с лично и семейно библейско изучаване, както и с доброволна работа, като например строежи на Зали на Царството и оказване на помощ при бедствия. Стараем се да уравновесяваме тези дейности с почивка. Не ни остава време да скучаем!“

Келси: „Баща ми е добър слушател и винаги се допитва до цялото семейство, преди да вземе някакво важно решение. Майка ми винаги е на разположение, когато имам нужда от помощ или от някого, с когото да поговоря.“

Саманта: „Майка ми ме кара да се чувствам толкова специална, обичана и значима дори без да го осъзнава. Тя ме изслушва и проявява загриженост. Не бих заменила приятелството ни за нищо.“

[Снимки]

Семейство Камейра: Джоузеф, Лиса, Виктория, Оливия и Изабела

Семейство Сапата: Келси, Инес, Съни и Саманта

[Снимка на страница 22]

Родителите може да дават известна свобода на детето си, но му налагат и разумни ограничения