Юношеските години — защо е важна мъдростта

„Полагаме огромни усилия да насочваме добре стъпките на нашите син и дъщеря, но се получава така, сякаш постоянно им се караме за нещо. Понякога се питаме дали наистина изграждаме самочувствието им, или го съсипваме. Истинско предизвикателство е да намерим равновесие.“ (Джордж и Лорън от Австралия)

НЕ Е лесно да бъдеш родител на дете в подрастваща възраст. Освен че се сблъскват с редица нови предизвикателства, свързани с поведението на децата си, родителите може да изпитват тъга, защото техният син или тяхната дъщеря вече пораства. Франк, един баща от Австралия, признава: „Самата мисъл, че децата ни един ден вече няма да бъдат с нас, ни натъжава. Не е лесно да се примириш с факта, че повече нямаш власт над техния живот.“

Лия, спомената в предишните статии от тази поредица, споделя същото мнение. Тя казва: „Трудно е да се отнасям към сина си като към голям човек, защото все още чувствам, че той е моето малко момченце. Сякаш вчера тръгна на училище!“

Колкото и да е трудно да се приеме тази мисъл, младежите вече не са малки деца. Те се учат да бъдат зрели възрастни хора и родителите са тези, които трябва да ги учат и да ги подкрепят. Но както отбелязват Джордж и Лорън, споменати в началото на статията, родителите имат силата както да изграждат самочувствието на децата си, така и да го съсипват. Как да намерят равновесие в това отношение? В Библията са записани съвети, които могат да им помогнат. (Исаия 48:17, 18) Нека да разгледаме някои от тях.

Доброто общуване е изключително важно

В Библията християните са насърчени да бъдат ‘бързи да слушат’ и ‘да не бързат да говорят’. (Яков 1:19) Този съвет е полезен при общуването с деца на всякаква възраст, но при младежите, или децата в подрастваща възраст, слушането е особено важно. И разбира се, може да изисква големи усилия.

Питър, един баща от Великобритания, споделя: „Трябваше да подобря начина, по който общувах със синовете си, когато те навлязоха в юношеска възраст. Когато бяха по–малки, със съпругата ми просто им казвахме какво да правят и те ни слушаха. Но сега са по–големи и трябва да разсъждаваме с тях, да обсъждаме нещата и да им помагаме да използват своите мисловни способности, за да вземат различни решения. С две думи, трябва да се стараем да достигаме сърцата им.“ (2 Тимотей 3:14)

Особено важно е човек да слуша, когато възникнат несъгласия. (Притчи 17:27) Даниела от Великобритания разбрала това от опит. Тя разказва: „Имах проблем с една от дъщерите си заради начина, по който ми отговаряше, когато ѝ кажех да направи нещо. Но тя твърдеше, че постоянно ѝ викам и издавам нареждания. Разрешихме спора, като седнахме заедно и наистина се изслушахме взаимно. Тя обясни как ѝ говоря и как ѝ се отразява това, а аз споделих какво мисля и какви чувства изпитвам във връзка с нейното поведение.“

Даниела разбрала, че да бъдеш ‘бърз да слушаш’, може да ти помогне да проникнеш по–надълбоко и да разбереш какви са причините, които се крият зад проблема. Тя казва: „Вече се опитвам да бъда по–търпелива с дъщеря си и да разговарям с нея само когато не съм раздразнена.“ Тя добавя: „Отношенията ни стават все по–добри.“

В Притчи 18:13 се казва: „Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.“ Грег, един баща от Австралия, установил колко са верни тези думи. Той споделя: „Понякога несъгласията с децата ни възникват, когато вместо първо да ги изслушаме и да се опитаме да разберем и уважим чувствата им, със съпругата ми бързаме да ги наставляваме. Разбрахме, че е много важно да им дадем възможност да изразят чувствата си, преди да ги поправим или да им дадем някакъв съвет, дори ако изобщо не сме съгласни с начина, по който мислят.“

Колко свобода трябва да се дава на младежите?

Може би онова, което най–често създава напрежение между родителите и младежите, е въпросът за независимостта. Колко свобода трябва да се дава на един младеж? Един баща казва: „Понякога имам чувството, че когато давам на дъщеря си повече свобода, тя иска пълна независимост.“

Ясно е, че ще бъде неразумно младежите да получат безгранична свобода. Библията предупреждава, че „пренебрегнатото дете засрамва майка си“. (Притчи 29:15) Независимо на колко са години, всички младежи се нуждаят от ясни, точно определени граници. Родителите трябва любещо, но последователно да прилагат семейните правила. (Ефесяни 6:4) Въпреки това младежите имат нужда да бъдат независими до известна степен, за да бъдат по–добре подготвени да вземат мъдри решения в живота.

Помислете например за това как сте се научили да ходите. Отначало като бебе са ви носили. После сте започнали да лазите и накрая сте проходили. Разбира се, когато едно малко дете започне да лази или вече може да ходи само, това може да е опасно за него. Ето защо родителите внимателно го наблюдават и дори може да намерят начин да ограничат достъпа на детето до опасни зони, като например стълбището. Все пак родителите оставят детето да се движи самостоятелно и след време, след множество неизбежни падания, то се научава да ходи уверено.

Нещо подобно става и с придобиването на независимост. Отначало родителите сякаш носят малките си деца, като вземат решения вместо тях. После, когато децата пораснат малко, родителите им позволяват да лазят, образно казано, — позволяват им сами да вземат някои решения. През цялото време обаче съществуват ограничения, които предпазват децата от „наранявания“. С течение на времето те стават по–зрели и родителите постепенно им позволяват да „ходят“ самостоятелно. Така биват напълно подготвени ‘да носят собствения си товар’ в живота. (Галатяни 6:5)

Един хубав пример от Библията

Когато Исус бил в юношеска възраст, неговите родители явно му давали известна свобода, но той не злоупотребявал с тяхното доверие. Напротив, той ‘продължавал да им се подчинява’ и ‘напредвал в мъдрост, във физически ръст и в благоволението на Бога и на хората’. (Лука 2:51, 52)

Вие, родители, можете да последвате този пример и да давате повече свобода на своите деца, ако те я използват по разумен начин. Забележете какъв опит имат някои родители в това отношение:

„Намесвах се прекалено много в живота на децата си. После започнах да ги уча на различни принципи и ги оставях сами да вземат решения според наученото. Забелязах, че след това вече обмисляха решенията си по–внимателно.“ (Су Хюн от Корея)

„Със съпруга ми винаги се притесняваме да даваме повече свобода на децата си, но не позволяваме на това да им пречи да използват отговорно свободата, която с право са заслужили.“ (Дария от Бразилия)

„Открих, че е важно да хваля сина си за това, че използва добре свободата, която му давам. Освен това самата аз правя нещата, които очаквам от него. Например му казвам къде отивам и какво ще правя. Предупреждавам го, ако знам, че ще закъснея.“ (Анна от Италия)

„В нашето семейство наблягаме на това, че свободата не е нещо, което се полага на синовете ни, а нещо, за което трябва първо да покажат, че можем да им имаме доверие.“ (Питър от Великобритания)

Младежите трябва да се научат да понасят последствията от действията си

В Библията се казва: „Добро е за човека да носи хомот в младостта си.“ (Плачът на Йеремия 3:27) Сред най–добрите начини, по които един младеж може да носи хомота, или товара, на отговорността, е това да разбере от опит истинността на следното твърдение: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.“ (Галатяни 6:7)

Очевидно с най–добри намерения някои родители предпазват децата си в подрастваща възраст от последствията на неразумните им действия. Представи си, че един младеж изразходва безразборно парите си и накрая натрупа дълг. На какво ще го научат неговите родители, ако просто платят дълга вместо него? Дали няма да бъде по–добре да му помогнат да намери начин да го плати сам?

Родителите не правят услуга на децата си, като ги предпазват от последствията от безотговорното поведение. Вместо да ги подготвят за живота, така само ги учат, че винаги ще има някой, който да ги спасява от трудните ситуации и да поправя последствията от грешките им. Много по–разумно ще бъде да се оставят младежите да пожънат онова, което са посели, и да се научат да разрешават проблемите си. Това е важно, за да могат младежите да ‘обучат своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое погрешно’. (Евреи 5:14)

„Личност, която се развива и непрекъснато се променя“

Без съмнение родителите, чиито деца са в подрастваща възраст, са изправени пред огромно предизвикателство. Докато се стремят да се грижат за децата си чрез „възпитанието и умственото ръководство, идващи от Йехова“, вероятно ще има моменти, когато ще ронят сълзи от отчаяние. (Ефесяни 6:4)

Помнете, че добри родители не са тези, които постоянно контролират децата си, а тези, които ги учат и внедряват в тях морални ценности. (Второзаконие 6:6–9) Това определено е по–лесно да се каже, отколкото да се направи, нали? Грег, цитиран по–горе, казва: „Пред нас стои една личност, която се развива и непрекъснато се променя. Това означава, че трябва постоянно да опознаваме този нов човек и да се приспособяваме към него.“

Старайте се да прилагате библейските принципи, обсъдени в тази статия. Бъдете разумни в очакванията си спрямо вашите деца. Но никога не се отказвайте от своята роля на най–важен образец в живота им. В Библията четем: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.“ (Притчи 22:6)

[Текст в блока на страница 7]

Човек става независим от своите родители постепенно — точно както се е научил да ходи постепенно

[Текст в блока на страница 8]

Когато бил в юношеска възраст, Исус имал известна свобода

[Блок на страница 7]

„Затвърдете авторитета си“

Фактът, че младежът във вашия дом може да е недоволен от ограниченията, които му поставяте, не означава, че трябва да се въздържате от това да упражнявате авторитета си. Не забравяйте, че младежите нямат опит в живота и все още се нуждаят от ръководство. (Притчи 22:15)

В своя труд „Нова книга за властта на родителите“ Джон Роузмънд пише: „Съществува опасността родителите да позволят на емоционалните прояви на децата им да ги накарат да започнат да им дават повече свобода, отколкото могат да поемат, за да избегнат конфликтите. Но е необходимо точно обратното. Сега е времето да затвърдите авторитета си, вместо да позволявате на вашите деца да го пренебрегват. Макар че те със сигурност няма да искат да приемат тази мисъл, сега е време да разберат, че нечии други ръце са готови да поемат волана.“

[Блок на страница 9]

Дали не бихте могли да им дадете повече свобода?

Често младежите искат да получат повече свобода, отколкото е разумно. От друга страна, някои родители са склонни да отпускат по–малко свобода, отколкото биха могли да дадат на децата си. Някъде между двете крайности е златната среда. Но как да я намерите? За начало може би ще е полезно да разгледате списъка, посочен по–долу. В кои от посочените области вашият син или вашата дъщеря постъпва отговорно:

□ в избора си на приятели

□ в избора си на дрехи

□ в разпределянето на средствата

□ в спазването на вечерния час

□ в довършването на домакинските задължения

□ в довършването на домашните работи от училище

□ в това, че се извинява за грешките си

□ други ․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

Ако вашето дете вече постъпва зряло във връзка с няколко от споменатите области, дали не бихте могли да помислите за още начини, чрез които да му оказвате по–голямо доверие?

[Снимка на страница 7]

Позволявайте на децата си да изразяват чувствата си, преди да ги поправите или да им дадете някакъв съвет

[Снимка на страници 8, 9]

Родителите трябва да учат децата си да бъдат отговорни личности