„Пишете на Антон!“

● Антон, Свидетел на Йехова на юношеска възраст, живял в отдалеченото село Шелкан в Ставрополския край (Русия). Когато бил малък, му поставили диагноза мускулна дистрофия на Дюшен — нелечима болест, при която мускулите бързо атрофират и обикновено води до смърт, преди болният да е навършил 20 години. На 9–годишна възраст Антон вече не можел да върви, нито да се изправя.

При посещение на сбор на Свидетелите Евгени и съпругата му Диана се запознали с Антон. Диана обяснява: „Антон беше изключително слаб във физическо отношение, но силен в духовно. Тъй като по–големият му брат беше починал на 19 години от същата болест, Антон знаеше, че му остава малко време. Въпреки това той беше щастлив и положително настроен.“

Диана и съпругът ѝ насърчили Антон да разшири службата си, като пише писма на хора от други отдалечени села. През 2005 г. той написал около 500 писма и ги изпратил на адреси в близки села. За свое разочарование обаче Антон не получил отговор на нито едно от тях. Макар че бил обезсърчен, той продължил да пише писма и усърдно да се моли за ръководство как да бъде по–резултатен проповедник въпреки обстоятелствата си.

Един ден, докато четял вестник, Антон попаднал на писмо от болна жена, която се нуждаела от утеха. Той ѝ написал писмо, част от което било публикувано в същия вестник. Антон писал: „Въпреки че заболяването ми е нелечимо, четенето на Библията ми помага да гледам с увереност към бъдещето. Обичам да получавам писма и винаги ги очаквам с нетърпение.“

Дълбоко трогната, жената написала писмо до вестника. То било публикувано в колонка, озаглавена „Пишете на Антон!“. Жената изразила благодарността си за духовните мисли в писмото на Антон и добавила: „Нека помогнем на Антон. Пишете му! Това момче толкова много се нуждае от мили думи.“ Адресът на Антон бил посочен в колонката.

В малкия пощенски клон в селото започнали да пристигат до 30 писма на ден за Антон. Те пристигали от цяла Русия, както и от Прибалтийските страни, Германия и дори Франция. Той получил стотици писма от читатели на вестника. Диана си спомня: „Антон беше във възторг! Той вече можеше да споделя своите основани на Библията вярвания с много хора.“

В продължение на повече от година Антон общувал чрез писма с онези, които му били писали, и споделял библейски истини с тях. Когато вече не можел да пише сам, той започнал да диктува писмата си. През септември 2008 г. Антон починал на 20–годишна възраст. Макар че бил изключително слаб във физическо отношение, заради вярата си и любовта си към проповедната служба Антон имал възможността да повлияе на живота на стотици хора.