Стражевите кули в Сванетия

ПОДПРЕНИ на носещата греда, погледнахме от върха на 800–годишна каменна кула в Грузия. От мястото, където се намирахме на около 25 метра височина, видяхме много други древни кули, разпръснати из цяла Местия — главното селище в област Сванетия.

Покритата със зелени полета долина беше в ярък контраст с високите снежни върхове, които ни заобикаляха. Бяхме запленени от това древно място и сякаш се пренесохме в Средновековието. Една от целите на нашето пътуване беше именно посещението на известните стражеви кули в Сванетия.

Обиколка на областта

Започнахме пътуването си до високопланинската област Сванетия от грузинския град Зугдиди, близо до Черно море. Утрото беше ясно и още оттам можехме да видим величествените снежни върхове. Когато стигнахме до река Ингури, прекосихме бавно дефилето ѝ. В тази гориста местност има много папрати, азалии, лавровишни и множество рододендрони с кремави цветове.

Вечерта заедно с останалите от групата пристигнахме в живописното село Бечо. То се намира в подножието на изумително красивия двуглав връх Ушба. Като нощни пеперуди, устремени към пламъка на свещта, алпинистите са привлечени към покрития с лед връх Ушба. Със своите 4710 метра той често бива наричан „кавказкия Матерхорн“.

Изморени и гладни от пътуването, спряхме местен овчар, купихме от него една овца и я сготвихме за вечеря. Не след дълго се събрахме около огъня и благодарение на гостоприемството на нашите свански приятели се насладихме на чудесни мцвади, познати като шиш кебап. Поднесоха ни ги с пресен грузински лаваш — питки, приготвени в глинена пещ. След вечеря опитахме традиционното за Грузия сухо червено вино Саперави.

На следващата сутрин се отправихме към Местия. Там, докато гледахме от стражевата кула, спомената в началото на статията, установихме, че Сванетия е една от най–красивите планински области в света. На около 45 километра от Местия, сгушено в планините, се намира село Ушгули. Хората там живеят на височина до 2200 метра над морското ниво.

За да стигнем до селото, поехме по самотен и тесен път през планината, покрай който се спускаше пропаст, стигаща чак до реката долу. Когато най–накрая стигнахме Ушгули, пред нас се разкри незабравима гледка — групи къщи, струпани около средновековни стражеви кули. На заден план се виждаше огромният връх Шхара. Неговата искрящо бяла снежна покривка се открояваше на фона на наситено синьото небе.

Най–високият връх в Грузия, Шхара (5201 метра), е част от т.нар. Безенгийска стена — планинска верига с дължина 12 километра, чиито върхове са почти с еднаква височина. Тя е част от Голям Кавказ, дълъг 1207 километра. Навсякъде се виждаха тучни долини и се откриваха удивителни гледки. Тези долини обаче бяха недостъпни, освен за местните жители на Сванетия или за онези, които търсят приключения.

Местните жители

Сваните, които живеят в Горна Сванетия, са древен народ със собствен език. Те отдавна са познати като хора, отказващи да бъдат управлявани от владетел. Изследовател от XVIII век писал, че сваните „са си създали идеално общество, в което свободната воля на хората отменя всички други съображения“.

Независимостта на Сванетия може да се дължи на две причини. Първо, високите планински вериги изолирали хората от външния свят и ги пазели от нашественици. И второ, благодарение на стражевите кули всяко семейство можело да защитава свободата си. Кулите също предпазвали хората от врагове и от жители на съседни села, с които понякога враждували, както и от лавини, които затрупвали по–ниските постройки със сняг.

Животът в стражевата кула

Успяхме да разгледаме кулата на едно сванско семейство, която е била построена през XII век. Крепостта се състоеше от две части — стражева кула, наречена „мурквам“, и свързаната с нея къща, наречена „кор“. На първия етаж на къщата имаше голямо огнище, което служело като източник на топлина и светлина. Забелязахме и голям дървен стол, предназначен за главата на семейството, който ръководел дома си, състоящ се от жена му, техните синове и съпругите им. Домакинските задължения се разпределяли между жените. Те мелели брашно, правели хляб, чистели, хранели животните и поддържали огъня в голямото огнище.

Огромната четириетажна кула беше изградена от камъни и измазана с груба бяла мазилка. Тя се издигаше над двуетажната къща, с която беше свързана. Когато минахме през къщата и влязохме в кулата, ни отне малко време да свикнем със слабата светлина. Долните етажи на кулата се използвали за съхранение на вода, брашно, плодове, сирене, вино и месо.

При опасност семейството спяло на първите три етажа. Последният етаж, на чийто парапет има малки отвори, се използвал за отбрана. Посетител от XIX век отбелязал, че тъй като там „нямало никаква местна власт, която да налага решения, хората често прибягвали до насилие, за да разрешават споровете си“. Затова всяко семейство било подготвено да се защитава.

На път за къщи сърцата ни се изпълниха с благодарност към Йехова, когато размишлявахме за красотата на величествените му творения, които бяхме видели в Сванетия. Хората, които преди много години са живели в стражевите кули там, имат надежда за живот в Божия нов свят. Тогава няма да има стражеви кули или други крепости, служещи за защита, защото, както обещава Библията, „всеки ще седи под лозата си и под смокинята си и няма да има кой да го плаши“. (Михей 4:4; Римляни 8:21, 22)

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Горе: Paata Vardanashvili