Дали това е било замислено?
Яйцеполагалото на дървесната оса
● Женската дървесна оса снася яйцата си в боровете. Този метод на размножаване е вдъхновил учените да изобретят по–безопасни и резултатни хирургически сонди.
Помисли върху следното: Дървесната оса пробива дупка в боровете посредством яйцеполагалото си — заострена тръбичка с две взаимно свързани назъбени валви. Зъбците на едната валва се захващат за дървото, като така осигуряват съпротивление, докато другата се придвижва малко напред. След това зъбците на тази валва се захващат за дървото, а първата се придвижва напред. Посредством бързи трептения двете валви се редуват да осигуряват съпротивление и да се придвижват напред. С минимални усилия яйцеполагалото пробива дупка с дълбочина до 20 милиметра в беловината на дървото, без да се огъне или счупи.
Вдъхновени от яйцеполагалото на женската дървесна оса, учените са създали прототип на неврохирургическа сонда, която работи на подобен принцип. Нейната силиконова игла се състои от два трептящи вала, снабдени с миниатюрни зъбци, които могат да проникнат дълбоко в мозъка с минимални поражения. Освен това този инструмент ще има и допълнителна функция. Списание „Ню Сайънтист“ обяснява: „За разлика от съществуващите твърди хирургически сонди това устройство ще бъде достатъчно гъвкаво, например за да може да се движи по най–безопасния път, заобикаляйки рисковите места в мозъка по време на операция.“ Подобна сонда ще намали също броя на разрезите, нужни за достигането на труднодостъпни места.
Какво мислиш? Дали яйцеполагалото на женската дървесна оса се е появило случайно, или е било замислено?
[Диаграма на страница 25]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
Докато едната валва се движи надолу и се врязва в дървото, другата се движи нагоре, осигурявайки съпротивление чрез зъбците си
Дърво
Редуващи се сили
[Информация за източници на снимките на страница 25]
Оса: David R. Lance USDA APHIS PPQ Bugwood.org; диаграма: J. F. V. Vincent and M. J. King (1996). The mechanism of drilling by wood wasp ovipositors. Biomimetics 3: 187-201