Животът ми беше много удовлетворяващ

РАЗКАЗАНО ОТ ХЕРАВАТИ НОЙХАРТ

Родена съм в Чиребон (Индонезия), град, известен със своя богато украсен плат батик с ръчно изрисувани ярки мотиви. В известен смисъл животът ми като мисионерка е подобен на този плат — богат на живописни преживявания с различни народи в югоизточна Азия и в южната част на Тихия океан. Нека ви разкажа.

ПРЕЗ 1962 г., когато бях на 10 години, майка ми започна да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. След време двамата ми родители, които са китайци, родени в Индонезия, както и пет от техните деца, в това число и аз, станахме Свидетели.

Домът ни винаги беше отворен за мисионерите и пътуващите надзорници, които посещаваха сбора ни, за да осигуряват духовно насърчение. Добрият им пример и укрепващото общуване с тях ми оказаха силно влияние. Когато бях на 19 години, реших да започна целодневна християнска служба. Около година по–късно се омъжих за Йозеф Нойхарт, мисионер от Германия, който беше дошъл в Индонезия през 1968 г. След медения ни месец се преместихме в Суматра — вторият по големина остров в Индонезия от общо над 17 000 острова. Там придружавах Йозеф в назначението му като пътуващ надзорник, което означаваше да посещаваме различни сборове на Свидетели на Йехова.

Проповядваме в Суматра

Нашият окръг, тоест мястото, където бяхме назначени, се простираше от горещия и оживен град Паданг в западна Суматра до красивото езеро Тоба — голямо вулканично езеро, сгушено в планинската област на северна Суматра. По–късно бяхме назначени в южната част на острова. Постоянно бяхме на път с нашия фолксваген „Костенурка“. Клатушкахме се по неравните пътища в джунглата, прекосявахме нестабилни мостове, направени от кокосови палми, и минавахме покрай високи вулкани, някои заспали, други действащи. Нощем спяхме на земята в обикновени сламени колиби, където нямаше нито електричество и канализация, нито баня. Къпехме се и перяхме дрехите си в езера и реки. Водехме прост начин на живот и обичахме хората. Те ни посрещаха сърдечно, хранеха ни и много от тях проявяваха интерес към Библията.

В Паданг хората от народа минангкабау, които са предимно мюсюлмани, бяха приятно изненадани, когато им показахме от Библията, че Бог е един, а не е част от троица, както твърдят църквите на т.нар. християнство. (Второзаконие 6:4) Много хора с радост приемаха списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ и някои от тях напреднаха в духовно отношение. Край езерото Тоба народите батак, повечето от които изповядват християнството, знаеха Божието име Йехова, тъй като го бяха виждали в своя превод на Библията. (Псалм 83:18) Въпреки това те се нуждаеха от по–ясно разбиране относно личността на Бога и неговото намерение за човечеството. Много от тях приеха библейско изучаване и станаха пламенни християнски проповедници.

Споделяме своята надежда с хората в Ява

През 1973 г. с Йозеф бяхме назначени в Ява, остров с размери равни на половината от площта на Великобритания и с население над 80 милиона души.a Споделяхме добрата новина с яванци, сунди и китайци.

Благодарение на китайско–индонезийския си произход говорех няколко езика, включително явански, сундански, индонезийски, както и английски. В резултат на това водех интересни разговори на библейски теми с много хора на родния им език.

В столицата на Индонезия Джакарта разговарях с 19–годишно обезсърчено момиче относно надеждата за вечен живот в рай на земята. Докато ѝ четях от Библията, тя се разплака и с обич и уважение ми каза: „Благодаря ти, лельо, че ми обясни всичко това.“ После добави: „Мислех да продам девствеността си, тъй като до утре трябва да събера още 1,5 милиона рупии (около 115 евро), за да платя таксите си в университета. Преди да дойдеш, се молех за ръководство. Сега получих отговор на молитвите си. Решена съм да отложа образованието си и да остана чиста в морално отношение.“ Това момиче с радост продължи да учи за Библията.

Оттогава насам още много яванци, сунди и китайци приведоха живота си в съгласие с високите морални стандарти на Божието Слово. Това от своя страна им донесе истински вътрешен мир и щастие, точно както е обещал Бог. (Исаия 48:17, 18)

Калимантан — дом на народите даяк

От Ява с Йозеф се преместихме в Калимантан — индонезийска провинция на остров Борнео, който е третият по големина остров в света след Гренландия и Нова Гвинея. Борнео е покрит с гъсти джунгли, скалисти планини и внушителни реки. Там живеят китайци, мюсюлмански малайци и местните народи даяк — хора, обитаващи предимно поречията на реките, които преди време са обезглавявали враговете си и са пазели черепите им като трофеи.

За да достигнем до даяките в отдалечени райони, обикновено пътувахме с лодка или кану по реки, минаващи през джунглата. По бреговете се припичаха огромни крокодили, от дърветата ни наблюдаваха маймуни и най–различни птици гордо ни показваха пъстрото си оперение. Мисионерската служба там беше истинско приключение!

Повечето даяки живееха в издигнати на подпори къщи, построени от дървета и друга растителност. Някои от домовете бяха малки, а други дълги и в тях живееха няколко семейства. Много от хората никога не бяха виждали европеец, затова Йозеф стана доста известен там. Децата бягаха из селото и викаха: „Пастор! Пастор!“ След това всички се събираха, за да чуят какво ще им каже белият проповедник. Местни Свидетели превеждаха на Йозеф и после се уговаряха да водят библейски изучавания с многото заинтересувани хора.

Назначени сме в Папуа–Нова Гвинея

Поради нарастващото религиозно противопоставяне през декември 1976 г. правителството на Индонезия забрани дейността на Свидетелите на Йехова. Затова с Йозеф бяхме назначени в Папуа–Нова Гвинея.

След като пристигнахме в столицата Порт Морсби, изкарахме двумесечен курс, за да научим хири моту, един от местните езици. После се преместихме в Дару — малък остров в отдалечена западна провинция. Там се запознах с Юнис — едра, силна, мила жена, чиито зъби бяха оцветени в тъмночервено от дългогодишното дъвчене на бетелов орех. Когато Юнис научи, че Бог иска служителите му да бъдат чисти във физическо, морално и духовно отношение, тя се отказа от своя пристрастяващ навик и стана вярна християнка. (2 Коринтяни 7:1) Всеки път щом видехме такива смирени хора да прилагат библейските принципи, се уверявахме още повече в истинността на думите от Псалм 34:8: „Опитайте и вижте, че Йехова е добър!“

След време Йозеф отново беше назначен като пътуващ надзорник и заедно обиколихме почти цяла Папуа–Нова Гвинея, в която се говорят около 820 езика. С цел да разговаряме с повече хора, научихме още един от местните езици — ток писин. До различните градове и села се придвижвахме пеша или с кола, лодка, кану и малък самолет. Трябваше да издържаме на горещ и влажен климат, комари и редовни пристъпи на малария.

През 1985 г. получихме ново мисионерско назначение, този път на Соломоновите острови, източно от Папуа–Нова Гвинея. Там работихме в местния клон на Свидетелите на Йехова и пътувахме из целия архипелаг, за да насърчаваме сборовете и да посещаваме християнски конгреси. Отново трябваше да учим чужд език — пиджин от Соломоновите острови. Но колко бяхме щастливи да разговаряме с местните хора, които обичаха библейската истина!

Най–трудното ми пътуване

През 2001 г. забраната върху дейността на Свидетелите на Йехова в Индонезия беше вдигната и с Йозеф се върнахме в Джакарта. Скоро след това обаче разбрахме, че скъпият ми съпруг има меланом, тежка форма на рак на кожата. Отидохме в Германия за лечение, но за съжаление през 2005 г., на 33–ата годишнина от сватбата ни, Йозеф заспа в смъртта и сега очаква да бъде възкресен за живот в рай на земята. (Йоан 11:11–14) Той беше на 62 години и беше прекарал 40 години в целодневната служба.

Аз останах в Джакарта, където и до днес служа като мисионерка. Съпругът ми много ми липсва. Но споделянето на скъпоценните истини от Божието Слово с другите ми помага, защото службата ми дава цел в живота и чувство на дълбоко удовлетворение. Без съмнение мога да кажа, че Йехова ме е дарил с много живописен и възнаграждаващ живот.

[Бележка под линия]

[Карта на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ИНДОНЕЗИЯ

о. Ява

ДЖАКАРТА

Чиребон

о. Суматра

Паданг

езеро Тоба

о. Борнео

ПАПУА–НОВА ГВИНЕЯ

ПОРТ МОРСБИ

о. Дару

СОЛОМОНОВИ ОСТРОВИ

[Снимка на страница 26]

Херавати с хора от Соломоновите острови, с които е изучавала Библията

[Снимка на страница 26]

С Йозеф в Холандия, точно преди смъртта му през 2005 г.