Най–ужасната болест на XIX век

Годината била 1854 и в Лондон отново върлувала холера — чревно инфекциозно заболяване, характеризиращо се със силна диария и обезводняване. Заразата се разпространявала изключително бързо. Много хора, които сутринта се чувствали добре, до вечерта вече били умрели. Все още нямало лек за болестта.

ХОЛЕРАТА била най–ужасната болест на века, а причината за нея оставала неизвестна. Някои смятали, че човек може да се разболее от холера, ако вдиша отвратителната миризма, идваща от разлагаща се органична материя. Това схващане било разбираемо. От река Темза, която минава през Лондон, се носела ужасна смрад. Дали вонящият въздух разпространявал заразата?

Пет години по–рано лекарят Джон Сноу изказал предположението, че причината за холерата не е във въздуха, а в заразена вода. Друг лекар на име Уилям Бъд смятал, че подобни на гъбички живи организми носят заразата.

По време на епидемията през 1854 г. Сноу проверил достоверността на теорията си, като проучил начина на живот на заразените с холера хора, живеещи в лондонския квартал Сохо. Той се чудел какво е общото помежду им. Сноу направил потресаващо откритие. Всички болни в този квартал си набавяли питейна вода от една и съща улична помпа, а водата идвала от заразена с холера канализация!a

Друго важно медицинско откритие било направено през същата година от италианския учен Филипо Пачини, който публикувал статия, описвайки бактерията, причиняваща холера. Като цяло обаче неговото изследване, както и твърденията на Сноу и Бъд били отхвърлени. До 1858 г. бичът на холерата продължавал да измъчва хората.

„Голямата смрад“

Парламентът не предприемал действия за построяването на нова канализация, която да не замърсява Темза, докато през 1858 г. горещото лято не го принудило да вземе мерки. Миризмата от реката, течаща покрай Камарата на общините, била толкова ужасна, че за да я неутрализират, политиците трябвало да покрият прозорците със завеси, напоени с дезинфектор. Именно този период, наречен „Голямата смрад“, принудил Парламента да предприеме действия и в рамките на 18 дни той наредил да бъде изградена нова канализационна система.

Били направени огромни канали, които да отклоняват отходните води, преди да стигнат до реката, и да ги насочват на изток от Лондон, където да се вливат в морето при отлива. Резултатите били поразителни. Когато подновили канализационната система на целия Лондон, епидемиите от холера престанали.

Вече нямало съмнение, че холерата не се пренася по въздуха, а чрез заразена вода или храна. Също станало ясно, че начинът за предпазване от болестта е осигуряването на добри санитарни условия и чиста вода.

Закон, изпреварил времето си

Хиляди години преди в Лондон да избухнат епидемии от холера, Моисей извел народа на Израил от Египет. Въпреки че 40 години обикаляли из Синайската пустиня, израилтяните не страдали от болести като холера. Как било възможно това?

На хората от народа им било заповядано да имат отделно място извън стана, където да ходят по нужда и да заравят екскрементите, като така щели да пазят домовете и водоизточниците чисти. Тази заповед е записана в библейската книга Второзаконие 23:12, 13. Там четем:

„Трябва да отделиш за себе си място извън стана и там да отиваш по нужда. Сред снаряжението си трябва да имаш на разположение малка лопатка и когато клекнеш извън стана, с нея трябва да изкопаеш дупка и като се обърнеш, да заровиш изпражненията си.“

Това просто напътствие пазело израилтяните от болестите, които измъчвали околните народи. В наши дни мнозина са запазили живота си благодарение на подобни хигиенни навици.b Да разгледаме следния пример.

„В лагера никога не избухна епидемия“

През седемдесетте години на XX век много Свидетели на Йехова трябвало да напуснат Малави, тъй като в страната започнало преследване. Те избягали в съседен Мозамбик, където повече от 30 000 мъже, жени и деца се установили в десет бежански лагера. Както е известно, бежанските лагери често са подходящо място за разпространяване на болести, пренасяни чрез вода. Как Свидетелите оцелели в тези условия?

Лемън Кабуази живял в най–големия лагер в Млангени заедно с още 17 000 свои събратя. Той си спомня: „Винаги поддържахме лагера чист. Извън него изкопахме дупки, които да използваме за тоалетна, и на никого не беше позволено да си копае дупка вътре в лагера. Отпадъците също трябваше да бъдат изхвърляни в дупки далече от лагера. Имахме доброволци, които отговаряха за поддържането на добри санитарни условия и се грижеха за чистотата на водата, която си набавяхме от кладенци извън лагера. Въпреки че много хора живеехме заедно, ние се придържахме към библейските стандарти за хигиена и затова в лагера никога не избухна епидемия от опасна болест, нито някой се разболя от холера.“

За съжаление в някои части на света все още има домове без подходяща канализация. Всеки ден около пет хиляди деца умират от зарази, предавани чрез човешки екскременти.

Макар че днес холерата и подобните на нея болести са лечими, и въпреки успеха, който хората са постигнали в осигуряването на подходящи санитарни условия, според Библията скоро всички болести ще бъдат премахнати. В Откровение 21:4 се казва, че под управлението на Божието Царство „вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. Библията обещава, че тогава „нито един жител няма да каже: ‘Болен съм.’“ (Исаия 33:24)

За да научиш повече относно това какво ще направи Божието Царство за човечеството, виж 3 и 8 глава от книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 21]

Река Темза, която минава през Лондон, била заразена с холера чрез канализацията, както се вижда на много илюстрации от този период

[Снимка на страница 22]

Повече от 30 000 мъже, жени и деца се установили в десет бежански лагера в Мозамбик. Те винаги поддържали лагерите чисти

[Информация за източници на снимките на страница 20]

Смъртта по Темза: © Mary Evans Picture Library; карта: University of Texas Libraries