Невероятното разнообразие от живот край Амазонка — ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева Кула“

Невероятното разнообразие от живот край Амазонка

ОТ ПОДНОЖИЕТО на Андите през цяла Южна Америка се разпростира на изток покривало от клони и листа, дълго около 3700 километра. Това зелено море достига синия Атлантически океан.

Част от тази джунгла, намираща се около река Амазонка, е в Перу и обхваща около 60 процента от територията на страната. Макар че малка част от населението на Перу живее в тази област, изобилие от растения и животни намира подслон под короните на 35–метровите дървета. Всъщност районът на Амазонка бива смятан за едно от най–богатите екологични съкровища на земята. Над 3000 различни пеперуди летят и пърхат с крила във влажния въздух. Около 4000 вида орхидеи показват гордо великолепните си цветове. Повече от 90 вида змии се крият по клоните на дърветата и по земята. И приблизително 2500 вида риби, включително електрически змиорки и пирани, плуват в реките и потоците.

Най–големият сред тези водни пътища е могъщата река Амазонка. На някои места валят между 2,5 и 3 метра дъжд годишно, в резултат на което Амазонка и нейните 1100 притока наводняват голяма част от гората. Топлината и влагата създават подобна на сауна атмосфера, която растенията харесват. Забележително е обаче, че буйната растителност процъфтява в глинеста почва, която се смята за една от най–бедните на хранителни вещества на земята и неподходяща за обработване.

Древните заселници

Кой би избрал да живее на такова място? Археолозите смятат, че поречието на река Амазонка е било дом на милиони хора през миналите векове. Понастоящем се предполага, че в перуанската част на Амазония живеят около 300 000 души, представители на повече от 40 етнически групи. Смята се също, че 14 от тези местни групи живеят почти напълно изолирани от външния свят. След като за кратко имали отношения с „цивилизованото“ общество, те се оттеглили в дълбоките недра на гората с надеждата да избегнат бъдещ контакт.

Кога тези обитатели на джунглата се заселили там и откъде са дошли? Специалистите в тази област предполагат, че първите заселници дошли от север векове преди нашата ера. Хората от племето хиваро (известни с това, че смалявали главите на убитите си врагове) дошли от Карибските острови, а араваките — от Венецуела. Смята се, че други племена са дошли от Бразилия на изток и от Парагвай на юг.

Веднъж установили се на определено място, повечето племенни групи изглежда се движели в ограничени области, за да ловуват и да събират храна. Освен това те отглеждали малкото култури, които били подходящи за киселата почва, като маниока, люти чушки, банани и царевица. Испанските летописци отбелязват, че някои от народите били добре организирани, изграждали складове за храна и разработвали методи за отглеждане на диви животни.

Сблъсък с други народи

През XVI и XVII век испанските конквистадори нахлули в Амазония. Не след дълго ги последвали йезуитските и францисканските мисионери, които възнамерявали да обърнат местните жители в католическата вяра. Тези мисионери направили забележителни карти на Амазония, които предизвикали интереса на европейците. Но наред с това мисионерите донесли със себе си много болести и нещастие.

Например през 1638 г. била основана мисия в това, което днес е провинция Майнас. Мисионерите събрали местните жители, безразборно смесили враждуващите групи и ги накарали да се приспособят към обществения живот. Каква била „благородната“ им цел? Тъй като били смятани за невежи и по–нисши хора, местните жители били принуждавани да работят за мисионерите и конквистадорите. В резултат на близкия контакт с европейците, хиляди от тях умрели от едра и дребна шарка, дифтерит и проказа. Хиляди други умрели от глад.

Много индианци избягали от мисиите, установени от различните религиозни ордени, а десетки мисионери били убити в размирици. Всъщност в определен момент в началото на XIX век в Амазония оцелял само един свещеник.

Как живеят днес

Днес много местни жители продължават да живеят според традициите. Например те правят домовете си по изпитан с времето начин — от прътове, отсечени от гората, с покрив от палмови листа или друга растителност. Тъй като тези къщи стоят на подпори, ежегодните наводнения не представляват проблем и опасните животни рядко влизат вътре.

Племенните групи се обличат и украсяват по разнообразни начини. Мъжете и жените, живеещи навътре в джунглата, носят препаски или къси плетени поли, а децата им са голи. Онези, които по–често имат контакти с външния свят, са възприели западните стилове на обличане. Някои от местните хора си пробиват носа или ушите и си слагат обици, клечки, кости или пера. Други, като например племето майоруна, си пробиват бузите, а някои от племето тикуна и хиваро дори си пилят зъбите. Много хора от различни племена премахват окосмяването по тялото си и си правят татуировки.

Жителите на Амазония познават хиляди различни растения и използват гората като аптека. Оттам те намират лекове за ухапване от змия, за дизентерия, за кожни заболявания и така нататък. Много преди западните общества да открият каучука, местните хора правели нарези по каучуковите дървета, за да събират мъзга, с която намазвали кошовете си за работа, за да не пропускат вода, или си правели топки за игра. Гората осигурявала и необходимите материали за превозни средства и за изпращане на съобщения на далечни разстояния. Например мъжете отсичали дървета и ги правели на канута, с които да се придвижват по речните пътища, и издълбавали големи дънери, за да си правят тъпани, с помощта на които предавали съобщения надалече.

Влиянието на шаманите и суеверията

За жителите на Амазония джунглата е пълна с бродещи в нощта души, с духове, причиняващи болести, и с богове, притаяващи се в реките в очакване на нищо неподозиращите жертви. Да вземем за пример хората от племето агуаруна, едно от най–големите в Перу. Те почитат пет различни божества — „Бащата Воин“, „Бащата Вода“, „Майката Земя“, „Бащата Слънце“ и „Бащата Шаман“. Мнозина вярват, че хората се превръщат в растения и животни. Страхувайки се да не разгневят духовете, местните хора отказват да убиват някои животни и ловят други само когато е необходимо.

Характерни за традиционния религиозен живот и общество са шаманите, или лечителите, които използват растения, предизвикващи халюцинации, за да изпадат в транс. Някои хора се обръщат към тези мъже, за да ги излекуват, за да им кажат какъв ще бъде резултатът от лова и земеделието и за да им предскажат други бъдещи събития.

Дали всичко това ще изчезне?

Светът на жителите на Амазония бързо се стеснява. Нови магистрали пресичат гората. Заради фермите и отглеждането на кока изчезва все по–голяма част от джунглата. Всеки ден незаконната сеч оголва огромни горски площи с размера на 1200 футболни игрища! Засегнати са дори и водните пътища, тъй като рудодобивът и незаконното производство на кокаин замърсяват притоците на река Амазонка.

Изолираните племена, населяващи Амазония, изпитват последиците от живота в предсказаните от Библията „особено тежки времена“. (2 Тимотей 3:1–5) Дали тази област е обречена на пълно унищожение? Библията ни уверява, че не е така. Под управлението на Божието Царство цялата земя ще бъде превърната в рай според първоначалното намерение на нашия Създател. (Исаия 35:1, 2; 2 Петър 3:13)

[Снимка на страница 16]

Река Амазонка

[Снимка на страница 17]

Хората от племето агуаруна се покланят на пет различни божества

[Снимка на страница 17]

Жени от провинция Ламас

[Снимка на страници 18, 19]

Жител на Амазония, който използва тръба за издухване на стрели

[Източник]

[Снимка на страница 18]

Типична селска къща

[Снимка на страница 19]

Площ с размера на 1200 футболни игрища бива изсичана незаконно всеки ден

[Източник]

[Информация за източника на снимката на страница 16]

[Информация за източника на снимката на страница 17]