Какво чувстват страдащите от депресия?

„ЕДНА сутрин, когато бях на дванайсет години, се събудих, седнах в края на леглото и се замислих дали това не е денят, в който ще умра.“ Това си спомня Джеймсa, който страда от тежка депресия. Трийсет години по–късно той споделя: „Всеки ден от своя живот се боря с тази емоционална и психическа болест.“ Когато бил по–млад, той се чувствал много потиснат и си мислел, че няма никаква стойност. Затова скъсал детските си снимки. „Не мислех, че има нещо, свързано с мене, което си заслужава да помня“ — казва той.

От време на време всички ние минаваме през периоди на тъга, поради което може да решим, че сме наясно с депресията. Какво обаче чувстват онези, които страдат от клинична депресия?

Жесток натрапник

Клиничната депресия е нещо повече от краткотрайна тъга. Тя е сериозен проблем, който често пречи на човека да върши ежедневните си дейности.

Алваро например изпитва чувство на „страх, объркване, мъка и дълбока скръб“ вече над четирийсет години. Той споделя: „Заради депресията много ми влияеше това, което другите мислеха за мене. Чувствах се виновен всеки път, когато нещо не ставаше както трябва.“ Той казва, че при депресията „чувстваш огромна болка, без да знаеш къде те боли, изпитваш страх, без да знаеш защо те е страх, и което е най–лошото, нямаш абсолютно никакво желание да говориш за това“. След като разбрал каква е причината за тези симптоми, Алваро почувствал известно облекчение. Той казва: „Чувствам се по–добре, като знам, че не съм единственият с този проблем.“

Мария от Бразилия е на четирийсет и девет години и при нея депресията се проявява със симптоми като безсъние, болка, раздразнение и „тъга, която сякаш не си отива“. Когато ѝ била поставена диагнозата, Мария се почувствала по–добре, защото вече знаела от какво страда. Тя обаче разказва: „След това започнах да се безпокоя повече, защото много малко хора разбират какво означава да страдаш от депресия и често това състояние бива смятано за срамно.“

Дали наистина няма причина за тъгата?

Макар че за депресията понякога има очевидна причина, тя често връхлита човека без предупреждение. Ричард от ЮАР казва: „Изведнъж над главата ти надвисва черен облак и си обзет от тъга, без да има някаква ясна причина за това. Нито е умрял някой твой познат, нито се е случило нещо тревожно, а се чувстваш унил и всичко ти става безразлично. Нищо не може да разсее този облак. Отчаянието, което изпитваш, е огромно, а не знаеш на какво се дължи.“

Депресията не е нещо срамно. Ана от Бразилия обаче се срамувала от тази диагноза. Тя признава: „Дори и днес, осем години по–късно, продължавам да се срамувам от себе си.“ Особено трудно ѝ е да се справя с емоционалното страдание. Тя казва: „Болката понякога е толкова силна, че страдам физически. Започват да ме болят всички мускули в тялото.“ В такива периоди за нея е почти невъзможно да стане от леглото. А понякога не може да спре да плаче. Тя споделя: „Плача толкова много, че се изтощавам и имам чувството, че кръвообращението ми е спряло.“

Според Библията тъгата понякога може да бъде опасна. В нея се говори за един случай, при който апостол Павел се опасявал, че даден човек можело да ‘бъде съкрушен от своята извънредно голяма тъга’. (2 Коринтяни 2:7) Понякога някой може да е потиснат до такава степен, че да иска да умре. Много хора, страдащи от депресия, се чувстват като пророка Йона, който казал: „По–добре да умра, отколкото да живея.“ (Йона 4:3)

Какво могат да направят страдащите от депресия, за да се справят с тази мъчителна болест?