Живата планета

НАШАТА планета е дом на многобройни и най–разнообразни живи организми. Те вероятно наброяват милиони видове. Много от тях живеят в почвата, въздуха и водата и са прекалено малки да бъдат видени с просто око. Например в един–единствен грам почва има около десет хиляди вида бактерии, да не говорим за общия брой на самите микроорганизми! Някои видове дори живеят на три километра под земята!

Атмосферата също е изпълнена с живот. В нея не летят само птици, прилепи и насекоми. В зависимост от сезона въздухът може да е изпълнен с цветен прашец и други спори, както и със семена, а в някои области с хиляди различни видове микроорганизми. В списание „Сайънтифик Америкън“ се казва: „Микроорганизмите във въздуха са също толкова разнообразни, колкото микроорганизмите в почвата.“

Същевременно океаните до голяма степен продължават да бъдат загадка за учените, защото за проучването на водните дълбини често е необходима скъпа техника. Дори за кораловите рифове, които са сравнително достъпни и биват изучавани подробно, се смята, че крият още милиони непознати видове.

Едно нещо обаче е ясно: животът на земята се среща в такова изобилие, че дори променя химическия състав на планетата, най–вече този на биосферата, или тази част на земята, в която съществува живот. В океаните например калциевият карбонат в коралите и в черупките на мидите спомага за уравновесяването на химическия състав на водата, „подобно на действието на антиацидните препарати в стомаха“, както се казва в сведение на Американското национално управление за океанографски и атмосферни проучвания. Растенията и фитопланктонът (едноклетъчни водорасли, намиращи се близо до повърхността на езерата и океаните) спомагат за регулирането на нивата на въглеродния двуокис и кислорода във водата и въздуха. От своя страна, бактерии и гъбички разлагат органичните вещества в почвата, по този начин осигурявайки неорганични хранителни вещества на растенията. Да, земята с право бива наричана „жива планета“.

Но животът на земята не би бил възможен, ако не съществуваше изключително прецизната настройка в различни области, за някои от които учените разбраха повече едва през XX век. Те включват:

1. Разположението на земята в галактиката Млечен път и в слънчевата система, както и орбитата, наклона, скоростта на въртене на планетата и нейната луна

2. Магнитното поле и атмосферата, които служат като двойна защитна обвивка

3. Изобилието от вода

4. Кръговратите в природата, които поддържат и прочистват биосферата.

Докато четеш повече за тези области в следващите статии, се запитай: „Дали изключителните характеристики на земята се дължат на сляпата случайност, или са доказателство за наличието на замисъл? Ако земята е създадена с определена цел, каква е тя?“ Този въпрос е разгледан в последната статия от тази поредица.

[Блок на страница 3]

„НЕ МОЖЕМ ДА ДОПУСНЕМ КАКВОТО И ДА БИЛО БОЖЕСТВЕНО ОБЯСНЕНИЕ“

Независимо от наличните доказателства, че светът на природата е прекалено добре замислен, за да бъде просто следствие от една случайност без намесата на разум, много учени отказват да вярват в съществуването на Създател. Говорейки за учените като цяло, еволюционистът Ричард Лиуонтин обяснява, че причината не е в това, че науката по някакъв начин принуждава атеистите „да приемат обяснението, в основата на което стои материята“. По–скоро причината е тяхната ‘приоритетна привързаност ... към материализмаa’, заради което създават „съвкупност от идеи, изискващи обяснението, че материята е в основата на всичко“. Той добавя: „Материализмът е нещо безусловно, поради което не можем да допуснем каквото и да било божествено обяснение.“

Дали според тебе подобен догматизъм е уместен, особено при наличието на такова изобилие от доказателства за съществуването на Създател? (Римляни 1:20)

[Бележка под линия]