Шедьоври, „нарисувани“ с камъни

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

ОТ ВСИЧКИ техники, които хората на изкуството използват, за да пресъздадат картини от природата, флорентинската мозайка, или „комѐсо“, е една от най–трудните. За разлика от другите видове мозайки, при които се използват парчета камъни, плочки или стъкло с правилна форма, при тези типични за Флоренция произведения се използват тънки парчета камъни с неправилна форма. Те са отрязани толкова точно, че често местата, където се съединяват, са почти незабележими.

„Художниците“, които „рисуват“ с камъни, разполагат с невероятно богата палитра от естествени цветове. Лазуритът например е яркосин камък с бели петна и блестящи кристали златист пирит. При малахита се редуват слоеве в нежно и наситено зелено. Мраморът може да е с красиви ивици и се среща в различни нюанси на жълтото, кафявото, зеленото и червеното. Ахатът, ясписът, ониксът, порфирът и други камъни осигуряват богато разнообразие от ярки цветове, които майсторите използват за създаването на своите шедьоври. Те използват цветовете, ивиците, сенките и петната на тези камъни, за да изобразяват скалисти пейзажи, различни растения, бурно море и дори небе, изпълнено с облаци.

Този вид мозайка съвсем не е нещо ново. Вероятно произхожда от Близкия изток и била пренесена в Рим през първи век пр.н.е., като станала разпространена под формата на красиви подови настилки и стенни облицовки. Тя била често срещана през Средновековието, но именно мозайките, създавани в тосканския град Флоренция от шестнайсети век нататък, придобили истинска известност. В дворците и музеите из Европа и днес могат да се видят забележителни шедьоври на майстори, използвали техниката на флорентинската мозайка.

„Рисуването“ с камъни е наистина трудоемко. В едно списание се казва, че часовете, посветени на изработването дори на „най–обикновено произведение, биха ужасили специалиста, анализиращ времето, необходимо за производството на различни предмети“. Това обяснява защо както днес, така и в миналото, цената на тези произведения е толкова висока, че малко хора могат да си позволят да ги притежават.

Как се създава мозайката?

За една мозайка първо е необходимо да има образец, най–често една картина. Копие на картината се нарязва на парчета, всяко от което съответства на една част от завършеното произведение. Когато търпеливо избира подходящия камък за всяка част, майсторът не винаги следва съвсем точно образеца, но може да използва и своето въображение. Всяка част от копието се залепва за избраното парче камък.

След това майсторът поставя едно по едно парчетата, дебели само два до три милиметра, в менгеме. С помощта на трион, направен от тел, прикрепена към основа от кестеново дърво, той внимателно изрязва от тях необходимите по–малки парчета (на снимката горе). От време на време той навлажнява телта с абразивна паста. След това изглажда ръбовете на парчетата толкова старателно, че почти никаква светлина не минава през тях, когато се съединят. Представи си колко трудно е това, когато трябва да се изобразят мустачките на лозата например!

След като съедини и залепи парчетата към една плоча, която служи като основа, майсторът изравнява камъните и полира повърхността им, което придава на „картината“ такъв блясък, какъвто не може да се види на никоя снимка. Умението, с което майсторите използват нюансите на цветовете на отделните каменни късчета, за да представят по реалистичен начин отражението на светлината върху нежните венчелистчета на цветята, е наистина удивително! Плодове, вази, пеперуди, птици и пейзажи са само някои от темите в изключително сполучливите произведения на изобретателните майстори.

Една от интересните характеристики на флорентинската мозайка е това, че майсторът не може да определи предварително всички подробности в произведението си. Той трябва да избира сред цветове и камъни, които вече са създадени от Бога. В една книга се казва следното: „В благородните камъни можеш да видиш величието и неописуемата сила на Бога, който в тези малки предмети е събрал цялата красота на земята ..., и постоянно виждаш отражението и красотата на божественото.“

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Всички снимки на 16 и 17 страница: Su concessione del Ministero per i Beni e le Attività Culturali-Opificio delle Pietre Dure di Firenze Archivio Fotografico