Бог ми помогна да се справя с изпитанията

РАЗКАЗАНО ОТ ВАЗИР АСАНОВ

Измъкнах се от леглото, завързах една Библия за кръста си и бързо се облякох. Преди да скоча през прозореца, събрах малко дрехи, сложих ги на леглото и ги покрих с одеялото, така че да изглежда, че още спя. След това отидох тичешком до Залата на Царството, като се молех на Бога за помощ. Това се случи през 1991 г., когато бях на четиринайсет години.

РОДЕН съм в кюрдско семейство в южната част на днешен Казахстан, който по онова време беше една от петнайсетте републики на Съветския съюз. Още от малък родителите ми и роднините ми ме убеждаваха, че мога да стана водач на нашия народ и да го освободя. Таях толкова силна омраза към всички врагове на кюрдите, че бях готов дори да убивам, за да избавя народа ни от потисничеството.

В края на осемдесетте години на миналия век заедно с майка ми и по–малкия ми брат започнахме да изучаваме Библията със Свидетелите на Йехова. Баща ми обаче ни забрани да общуваме с християни. Въпреки това продължих да изучавам със Свидетелите. В едно кюрдско семейство обикновено не съществува такова нещо като неподчинение спрямо главата на семейството. Но освен че обичах баща си, обичах и истините от Библията, които научавах.

Противопоставяне у дома и в училище

Веднъж един учител забеляза, че в ученическата си чанта нося един брой на списание „Стражева кула“ и каза на родителите ми за това. Баща ми беше бесен и ме удари толкова силно, че от носа ми потече кръв. Той изкрещя: „Още ли си в тази религия?“

След това баща ми заяви, че повече не ме смята за свой син. Много ме заболя от тези думи! В същото време много от моите съученици започнаха да ме отбягват, а някои направо ме ругаеха пред другите. Учителите ми пишеха по–ниски оценки и често ми се присмиваха в клас заради моите вярвания, като се опитваха да ме накарат да приема атеистичните им възгледи.

Въпреки всичкото противопоставяне, се опитвах да посещавам християнските събрания и да споделям новата си вяра с другите. След известно време баща ми разбра, че продължавам да се събирам със Свидетелите и да чета Библията. Една неделя търсех причина да изляза от вкъщи, за да отида на събрание, но баща ми веднага ме принуди да се върна в леглото, като каза твърдо: „Отсега нататък всяка неделя по това време трябва да си в леглото.“ Той ме заплаши, че в противен случай ще има сериозни последствия, и добре знаех, че не се шегува.

Със сълзи на очите си умолявах Йехова, истинският Бог, да смекчи сърцето на баща ми, но той не се промени. Спомнях си как израилтяните са били потискани в Египет. Начинът, по който постъпваше баща ми, ми напомняше за фараона, който отказал да пусне израилтяните да отидат да се поклонят на Йехова. (Изход 5:1, 2)

Важни решения

Една неделя реших да отида на събрание. Сърцето ми биеше силно, докато лежах в леглото и се молех безгласно на Йехова. Когато родителите ми влязоха в стаята, се престорих на заспал. Баща ми гордо каза: „Виж колко послушен син имам!“ Той ме целуна и тихо излезе от стаята. Продължих да се моля горещо на Йехова.

Малко след като родителите ми излязоха, както разказах в началото, бързо станах от леглото, взех си обувките, които бяха отдолу, и скочих през прозореца. Двата часа, през които бях на събранието, минаха много бързо и се чудех какво ме чака след това вкъщи. За щастие, въпреки че беше забелязала, че не съм си в леглото, майка ми не беше казала нищо на баща ми. Тя обаче ме предупреди, че друг път няма да крие от него подобни постъпки.

През 1992 г. казах на родителите си, че един приятел ще ходи на специално празненство и ме е поканил да отида с него. Всъщност, събитието, на което исках да присъствам, беше конгрес на Свидетелите на Йехова в град Тараз, на около сто километра от нашия град Каратау. Там щях да се покръстя в символ на своето отдаване на Йехова. Помолих майка ми да ми даде една кофа слънчогледови семки, които изпекох и продадох на пазара. Така успях да събера достатъчно пари, за да посетя този конгрес.

Когато се върнах вкъщи, баща ми ме попита дали сме прекарали приятно на празненството. Отговорих, че много ми е харесало. Чувствах подкрепата на Йехова, защото баща ми не ми задаваше повече въпроси. Много ми харесваха думите от Притчи 3:5, 6: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“

Отслабвам духовно

Противопоставянето от страна на баща ми не спря след като се покръстих. Тъй като продължавах да се събирам със Свидетелите, баща ми ме биеше много жестоко, както насаме, така и пред други хора. Почти всеки ден бях подложен на голямо унижение и силен натиск и затова често плачех. По онова време Казахстан тъкмо беше придобил независимост от Съветския съюз и моите родители и роднини се опитваха да ме накарат да постигна нещо полезно чрез политиката. Те мислеха, че изпускам златната си възможност.

По–големият ми брат беше постигнал забележителни успехи в спорта и баща ми често ми го сочеше за пример. И така, в края на 1994 г., и аз започнах да се занимавам със спорт. Тъй като той ми се удаваше, не след дълго започнах да печеля награди и другите ме хвалеха за способностите ми във футбола и леката атлетика. Освен това започнах да уча право, за да мога да защитавам интересите на кюрдите. Дори започнах да се интересувам от политика и имах намерение да сформирам кюрдска младежка партия. Сега вече баща ми беше много доволен.

„Татко, ти победи“

Постепенно отслабнах духовно и спрях да чета Библията и да посещавам събранията на Свидетелите на Йехова. Успокоявах се с мисълта, че когато стана пълнолетен, ще мога отново да служа на Йехова. Веднъж баща ми ме попита дали се събирам със Свидетелите на Йехова. Аз му отговорих: „Не, татко, ти победи. Доволен ли си?“ Той беше изключително доволен и каза гордо: „Сега вече наистина си мой син!“

В продължение на две години не посещавах събранията, макар че от време на време много ми се искаше да отида на някое от тях. Въздържах се да го направя, защото се срамувах и мислех, че останалите в сбора няма да разберат обстоятелствата, в които се намирах.

В същото време бях убеден, че няма нищо по–хубаво от това да служа на Йехова. Често си повтарях: „Но аз обичам Йехова!“ Баща ми обаче започна да настоява да получа висше образование. Накрая отстъпих пред желанието му и дори обещах да завърша с отличие. В себе си обаче се надявах, че щом започна да уча в университета в Алмати, голям съвременен град в южната част на Казахстан, ще открия Свидетелите.

Благоприятна промяна в обстоятелствата

Скоро след като започнах да следвам в университета, срещнах двама Свидетели, които проповядваха на една улица в Алмати. Те ме заговориха с думите: „Кой според вас управлява света?“

Аз отговорих: „Сатана Дяволът, врагът на Йехова и на всички хора.“ (2 Коринтяни 4:3, 4) Казах им, че съм покръстен Свидетел на Йехова, но съм неактивен.

В края на 1996 г. започнах отново да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова. След няколко обсъждания с тях отново изпитвах силно желание да служа на Йехова и започнах да участвам във всичките дейности на Свидетелите в Алмати. През септември 1997 г. станах пионер, или целодневен проповедник.

Една година по–късно баща ми дойде да ме види. Затичах се към него и се прегърнахме. Той ми се извини за начина, по който се беше държал през всичките тези години. Каза, че не е разбирал нито мене самия, нито вярата ми. Аз му казах: „Татко, много те обичам!“

Само колко се зарадвах, когато баща ми прие основана на Библията литература и ме помоли за една Библия, защото искаше да я прочете от кора до кора! На следващата година той отново ми дойде на гости, но този път заедно с майка ми. В Залата на Царството хора от най–различни националности ги посрещнаха сърдечно и се запознаха с тях. Това направи много силно впечатление на баща ми и той започна да чете с голям интерес литературата, издавана от Свидетелите.

Богати благословии

През септември 2001 г. се ожених за Елена, едно мило руско момиче. Тя е покръстена от 1997 г., а през май 2003 г. стана пионерка. Много ни беше приятно да научим, че моите родители са започнали да изучават Библията със Свидетелите на Йехова и напредват духовно. Дори не можех да повярвам на ушите си, докато не чух това от устата на баща си. Когато се чухме по телефона, той ми каза, че Йехова е единственият истински Бог!

Много се радвам, че тук в Алмати имам възможността да изучавам Библията с хора от най–различни краища на света, като Иран, Китай, Пакистан, Сирия и Турция. Неотдавна един ирански свещеник ме помоли да изучавам Библията с него на персийски, родният му език. Един бивш генерал от Афганистан беше възхитен да научи истината за Йехова. Имах също удоволствието да изучавам с един човек от Сирия на родния ми кюрдски език, както и да изучавам с различни хора на казахски и на руски, други езици, които знам още от детството си.

Днес заедно с Елена служим в един от сборовете на Свидетелите на Йехова в Алмати, които са повече от 35 на брой. В нашия сбор събранията се провеждат на казахски език. А миналата година имахме възможността да служим временно в наскоро завършения клон на Свидетелите на Йехова близо до Алмати.

Преди ме учеха да мразя враговете си, но Йехова ме научи да обичам всички хора. Убедих се, че не бива никога да позволяваме на когото и да било да ни накара да спрем да радваме Йехова, дори това да са добронамерени роднини и приятели. (Галатяни 6:9) Със съпругата ми сме много щастливи, защото сме „много заети в делото на Господаря“. (1 Коринтяни 15:58)

[Текст в блока на страница 13]

Майка ми ме предупреди, че друг път няма да крие подобни постъпки от баща ми

[Снимка на страница 15]

Залата на Царството в Каратау, в която посещавах събранията, когато бях по–малък

[Снимка на страница 15]

Моите родители вече са положително настроени към нашата дейност

[Снимка на страница 15]

С Елена на нашата сватба

[Снимка на страница 15]

С Елена пред новите сгради на клона близо до Алмати