Плачът на една малка горила

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В КАМЕРУН

Пичу̀ е женска горила, родена в централната част на Африка. Когато тя била на около една година, ловци дошли в гората и убили майка ѝ и всички горили от нейната група. Тъй като Пичу̀ била твърде малка, за да бъде продадена заради месото ѝ, ловците я оставили жива, за да я продадат като домашен любимец. Междувременно Пичу̀ се разболяла и започнала непрекъснато да плаче.

ПИЧУ̀ е само една от хилядите маймуни сирачета. Тази тъжна ситуация е резултат от комбинацията на различни фактори. Един от тях е незаконната търговия с месо от диви животни. Възползвайки се от големия интерес на различни хора и ресторанти към екзотично месо, опитни ловци претърсват горите денонощно, а посредници ръководят доходната, но незаконна местна и международна мрежа за продажба на животни и месо.

Друг фактор, който допринася за усложняването на ситуацията, е непрекъснатото изсичане на дърветата. По този начин животните биват лишени от техните домове, скривалища и от местата, където се хранят и отглеждат малките си. Изглежда, че тези два фактора са свързани помежду си. Изсичането на дърветата например подпомага незаконната търговия, защото осигурява на ловците лесен достъп до вътрешността на гората, където лишените от домовете си и объркани животни лесно могат да бъдат уловени. Влияние оказват също увеличаването на населението, търсенето на месни храни, разширяването на градовете, създаването на модерни средства, улесняващи лова на животни, както и войните и произтичащото от тях разпространение на оръжията. В резултат на влиянието на всички тези фактори, маймуните и други животински видове са застрашени от изчезване и впоследствие много гори остават пусти. Но това не е единственият проблем. Животните спомагат за разпространяването на семената на растенията и по този начин играят важна роля в поддържането на доброто състояние на горските екосистеми и на разнообразието в тях. Следователно изчезването на фауната (животинският свят) вероятно ще окаже отрицателно влияние и на флората (растителният свят).

Въпреки това избиването на животни продължава. В някои части на Западна Африка само за десет години популацията на някои примати е намаляла с деветдесет процента. Специалистите, изследващи дивата природа в Камерун, са на мнение, че ако „бракониерството продължава, скоро няма да има горили в естествена среда“.a

Помощ за животните сирачета

В отговор на тази печална ситуация различни организации за опазване на природата се опитват да предотвратят изчезването на застрашените видове. Пример за това е Центърът за диви животни „Лимбе“, разположен в подножието на вулкана Камерун в областта на юг от Сахара, в Западна Африка. Посетителите в този център могат да видят горили, шимпанзета, мандрили и още тринайсет вида маймуни, както и различни други животни. През последните няколко години центърът се е грижил за почти двеста животни сирачета или такива останали без дом, като им е осигурявал безопасна среда, храна и ветеринарни грижи. Друга цел, която си е поставил центърът, е да информира многобройните посетители от Камерун и съседните държави, както и от целия свят — повече от 28 300 души през една от последните години, — относно важността на това да се опазва природата.

Именно в този център попаднала и Пичу̀. Там я занесли загрижени минувачи, които се трогнали от нейния плач и я купили от ловците. В клиниката на този център направили на Пичу̀ цялостен преглед. Било установено, че освен емоционална травма, горилата страдала от кашлица и диария, била обезводнена и недохранена, а по кожата ѝ били открити рани. От тук идва и името Пичу̀, тъй като на местния диалект то означава „на петна“. За щастие грижите, които оказали на Пичу̀ в този център, ѝ помогнали да се възстанови и не била необходима хирургическа намеса, каквато специалистите в центъра са подготвени да извършат при необходимост.

Пичу̀ прекарала първите си деветдесет дни в центъра под карантина, каквато е обичайната процедура. След това ѝ било позволено да се присъедини към други единайсет горили в едно ограждение на открито, където условията много наподобяват тези в гората. Работниците в центъра били много развълнувани да видят, че по–старите маймуни се сприятеляват с новодошлата. Това не е нещо необичайно за горилите и Пичу̀ бързо станала част от групата.

Близкият контакт между животните и хората, които се грижат за тях, води до силна взаимна привързаност. Наблюдавайки дейностите, които се извършват в центъра, посетителите имат възможност да разберат каква морална отговорност възложил Бог на хората, когато заповядал на първата човешка двойка да владее над земята и животните на нея. (Битие 1:28)

Какво е бъдещето на животните сирачета?

Основната цел на центъра „Лимбе“ е след време животните, които се намират под неговите грижи, да бъдат върнати в дивата природа. Това обаче не е лесна задача. Тъй като са свикнали някой да се грижи за тях, често тези животни не са подготвени да оцелеят сами. Така отново съществува опасност да послужат за храна на нечия трапеза. Няколко африкански държави се споразумяха да създадат трансгранични защитени територии и да подобрят стопанисването на вече съществуващите такива. Целта е по този начин да се улесни пускането на свобода на животните сирачета и да се осигури по–добра защита не само на маймуните, но и на всички диви животни в района.

Междувременно всичко показва, че алчността, бедността, бързото нарастване на населението и обезлесяването ще продължават да вземат жертви сред маймуните и другите животни. Според Феликс Ланкастър, един от управителите на Центъра за диви животни „Лимбе“, ако не се осигури защита в най–скоро време, „съществува опасност популацията на много животински видове да намалее значително. Резултатът ... може би ще бъде изчезването на същите животни, на които се опитваме да помогнем“.

Колко печално е това! Но още по–жалко е да виждаме хора да страдат от недохранване и различни болести, а деца с издути коремчета и очи пълни със сълзи да умират поради липсата на храна. Случилото се с Пичу̀ разкрива окаяното състояние, съществуващо по целия свят, особено по отношение на неравенството и несправедливостта.

За щастие Създателят не е безразличен към това, което става на земята. Скоро той ще премахне причините за жестокостта, страданията и смъртта и ще установи трайна хармония между всички живи същества. (Исаия 11:6–9)

[Бележка под линия]

[Снимки на страници 22, 23]

Пичу̀ преди да се възстанови и след това

[Снимка на страница 23]

Ръждивоуха морска котка

[Снимка на страница 23]

Мандрил се грижи за малкото си

[Снимка на страница 24]

Входът на центъра „Лимбе“

[Снимка на страница 24]

Служителка от центъра се грижи за Боло, горила сираче

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Всички снимки на 22 и 23 страница: Limbe Wildlife Centre Cameroon

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Двете снимки: Limbe Wildlife Centre Cameroon