Как едно рибарско селце се превърнало в значим град

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЯПОНИЯ

В ЕДИН прекрасен слънчев ден през август 1590 г. Йеясу Токугава (вдясно), който по–късно станал първият от шогунитеa Токугава, стъпил в рибарското селце Едо в източната част на Япония. В книгата „Градът на шогуните — история на Токио“ пише, че по онова време селцето Едо „се състояло от няколкостотин разнебитени къщурки, в които живеели селяни и рибари“. Наблизо се намирала една изоставена крепост, построена повече от един век преди това.

Това село, което векове наред било неизвестно, след време се превърнало в огромния и значим град Токио, столицата на Япония. В префектура Токио днес живеят над дванайсет милиона души. Токио е водещ световен център на техническото развитие, комуникациите, транспорта и търговията, както и седалище на различни значими финансови учреждения. Каква е историята на това забележително преобразяване?

От рибарско селце до град на шогуните

В продължение на сто години след 1467 г. воюващи помежду си феодали разделили Япония на няколко феодални владения. Накрая Хидейоши Тойотоми, феодал със скромно потекло, отчасти обединил народа, след като започнал да изпълнява длъжността на император през 1585 г. В началото Йеясу се борел срещу могъщия Хидейоши, но после се съюзил с него. Двамата обсадили и завзели замъка в Одавара, крепостта на силния клан Ходжо, и така покорили областта Канто в източна Япония.

Хидейоши дал на Йеясу голямата област Канто, обхващаща осем провинции, повечето от които били владения на клана Ходжо. Така той преместил Йеясу на изток от първоначалните му владения. Това явно бил добре преценен ход, за да може Йеясу да бъде далече от Киото, където живеел императорът, най–важната личност в Япония. Йеясу все пак се съгласил с това разпределение и пристигнал в Едо, както прочетохме в началото на статията. Той превърнал това скромно рибарско село в столица на своето владение.

След смъртта на Хидейоши, Йеясу повел съюз от няколко войски, главно от източната част на Япония, срещу войските от западната ѝ част и само за един ден, през 1600 г., ги надвил. През 1603 г. Йеясу бил обявен за шогун, като така вече бил действителният владетел на народа. Едо станал новият административен център на Япония.

Йеясу наредил на феодалите да осигурят работници и материали за издигането на огромен замък. При един случай около 3000 кораба пренесли огромни късове гранит, изсечени от скалите на полуостров Изу, намиращ се на около сто километра на юг. След като разтоварили гранитните късове на пристанището, сто или повече души ги пренесли до мястото на строежа.

Замъкът, който щял да бъде по–голям от всички останали в Япония, бил завършен след петдесет години, при управлението на третия шогун от династията Токугава. Този замък бил внушителен символ на надмощието на тази династия. Самураите, или воините, които служели на владетеля, живеели около замъка. Шогунът изисквал от феодалите в допълнение на замъците в своите владения да имат и големи къщи в Едо.

За да бъдат удовлетворени нуждите на самураите, които живеели в Едо, все повече търговци и занаятчии идвали там от цялата страна. През 1695 г., малко повече от сто години след като Йеясу пристигнал в тази област, населението на Едо наброявало един милион души! Той станал най–големият град в света за времето си.

Как търговията заменила боевете

Управлението на шогуните имало толкова голям успех в постигането на мир, че воините самураи бездействали. Разбира се, те се гордеели със своята служба, но постепенно мечът бил изместен от сметалото, използвано често от търговците в Ориента. В продължение на повече от 250 години хората се радвали на мир. Гражданите като цяло, особено търговците, преуспявали и имали по–голяма независимост. Това допринесло за развитието на една уникална култура.

Населението се радвало да гледа и слуша кабуки (исторически драми), бунраку (куклен театър) и ракуго (комично разказвателно изкуство). През горещите летни вечери хората се събирали на прохладно място край река Сумида, която минавала през град Едо. От там също наблюдавали фойерверки, традиция, която продължава и до днес.

За останалата част от света обаче Едо останал непознат град. В продължение на над двеста години на жителите на Япония било забранено да общуват с чужденци, с изключение на холандци, китайци и корейци, но дори относно общуването с тях били наложени големи ограничения. Един ден обаче настъпил неочакван обрат в историята на града и народа.

Едо се превръща в Токио

В този паметен ден недалече от брега край Едо съвсем неочаквано се появили странни наглед кораби, бълващи черен дим. Смаяните рибари ги помислили за плаващи вулкани! Из града се разнесли ужасяващи слухове, вследствие на което много от жителите на Едо избягали.

Това всъщност били четири кораба, предвождани от Матю Пери, командир от американските военноморски сили. Те хвърлили котва в залива Едо на 8 юли 1853 г. (вляво) Матю Пери поискал Япония да отвори врати за търговия със САЩ. От посещението му японците разбрали колко е изостанала страната им по отношение на военното и техническото развитие.

Това довело до редица събития, вследствие на които режимът на Токугава паднал и властта на императора била възстановена. През 1868 г. град Едо получил името Токио, което означава „източна столица“ и показвало разположението на града спрямо Киото. Императорът преместил резиденцията си от двореца в Киото в замъка в Едо, който по–късно бил превърнат в новия императорски дворец.

Под влияние на западната култура новото правителство се заело да модернизира страната и в това отношение имало много работа. Някои хора смятат постигнатото през този период за чудо. През 1869 г. градовете Токио и Йокохама били свързани с телеграфна връзка. Не след дълго била построена и първата железопътна линия в Япония между тези два града. Сред дървените къщи изниквали тухлени постройки. Били построени банки, хотели, универсални магазини и ресторанти. Отворили врати първите университети. На мястото на черните пътища били изградени павирани улици. По река Сумида плавали малки параходи.

Дори външният вид на хората се променил. По–голямата част от тях носели традиционното кимоно, но все повече японци започнали да изпробват облеклото на хората от Запада. Мъжете започнали да си пускат мустаци, да носят цилиндри и бастуни, а някои от жените се обличали в елегантни рокли и се учели да танцуват валс.

Бирата станала любима напитка наред с японската ракия саке, а бейзболът станал почти толкова любим спорт, колкото борбата сумо. Градът Токио попивал културните и политически идеи по онова време като голяма гъба. Той растял постоянно, докато един ден го сполетяла беда.

Градът възкръсва от пепелта

На 1 септември 1923 г., докато много от гражданите се приготвяли да обядват, жестоко земетресение разтърсило областта Канто и стотици по–малки трусове последвали, като след 24 часа имало още един голям трус. Макар че пораженията от това земетресение били огромни сами по себе си, още по–унищожителна била последвалата огнена стихия, която опустошила голяма част от града. Загинали общо над 100 000 души, от които 60 000 се намирали в Токио.

Жителите на Токио се заели с огромната задача да построят повторно града. Но след като бил възстановен донякъде, градът отново пострадал, този път при въздушните нападения по време на Втората световна война. Особено големи разрушения причинили около 700 000 бомби, които се изсипали в нощта на 9 срещу 10 март 1945 г. от полунощ до около три часа сутринта. Повечето сгради били от дърво, а бомбите били напалмови или по–съвременни, съдържащи магнезий и желиран бензин, така че гъстонаселеният център на града се запалил и бил унищожен, а над 77 000 души били убити. Това са най–опустошителните бомбардировки (при които не е употребено ядрено оръжие) в историята.

Въпреки бедствието градът Токио е възстановен и построен отново по забележителен начин. През 1964 г., по–малко от двайсет години след бомбардировките, градът е възстановен дотолкова, че може да бъде домакин на летните олимпийски игри. През последните четири десетилетия там се развива огромна строителна дейност и бетонната джунгла се разраства настрани и нависоко.

Духът на жителите на Токио

Със своите 400 години история градът днес познат като Токио, съвсем не е стар в сравнение с други големи градове в света. Макар че в някои части на града е запазена атмосферата от предишните векове, малко са сградите, които пазят спомена от миналото. Ако погледнем града отблизо обаче, ще видим, че е застроен по образеца на стария град Едо.

В средата на града има огромна зелена площ. Императорският дворец и паркът около него се намират на същото място, където се издигал първият замък в Едо. От него като нишки на паяжина излизат главните улици, водещи извън града, точно както бил построен първоначално град Едо. Дори неподреденото разположение на улиците, образуващи лабиринт, напомня за стария град. Повечето улици дори нямат имена, а пространствата между тях са номерирани. Те имат разнообразна форма и размер, така че подредбата е по–различна от тази в другите големи градове в света, където улиците обикновено образуват правоъгълници.

Но най–забележителното, което се е запазило от миналото, е духът на жителите на Токио — желанието да възприемат нови неща, особено идеите, идващи от други страни, както и силата и решителността да вървят напред независимо от земетресенията, продължителното изоставане в икономическо отношение и предизвикателствата на пренаселването. Заповядай в Токио, за да почувстваш сам ярката атмосфера на това малко, непознато някога рибарско селце, което се е превърнало в добре познат по целия свят град.

[Бележка под линия]

[Карта на страница 11]

ЯПОНИЯ

ТОКИО (Едо)

Йокохама

Киото

Осака

[Снимка на страници 12, 13]

Токио днес

[Източник]

Ken Usami/photodisc/age fotostock

[Информация за източника на снимката на страница 11]

© The Bridgeman Art Library

[Информация за източника на снимката на страница 13]

The Mainichi Newspapers