Защо напуснах цирка

РАЗКАЗАНО ОТ МАРСЕЛО НЕИМ

РОДЕН съм в град Монтевидео (Уругвай). Родителите ми бяха вярващи, но не принадлежаха към никоя религия. Когато бях на около четири години, майка ми загина при злополука. Отгледаха ме мои роднини, които се опитаха да внедрят в мене праведни принципи. На двайсетгодишна възраст реших да пътувам по света, за да науча повече за различни страни и тяхната култура.

Когато бях в Колумбия, работех като общ работник в различни циркове. Виждах колко щастливи изглеждаха артистите при аплодисментите на публиката и това беше причината да реша да стана цирков артист. Научих се на един цирков номер с колело, като постепенно използвах все по–малък размер. Накрая можех да изпълнявам номера си на колело с дължина едва дванайсет сантиметра — едно от най–малките в света. То се събираше в ръката ми. Станах известен в голяма част от Южна Америка. Когато бях на двайсет и пет години, се преместих в Мексико и работих в няколко цирка.

Коренна промяна в живота ми

Обичах живота в цирка. Пътувахме много, нощувахме в най–добрите хотели и се хранехме в елитни ресторанти. В същото време обаче чувствах, че животът ми е лишен от смисъл, и нямах никаква надежда за бъдещето. Един следобед животът ми се промени. Конферансието в цирка ми показа една книга, която някой му беше дал. Тя се казваше „Грандиозната кулминация на Откровението наближава!“a. Започнах да я чета след представлението и продължих до сутринта. Макар че книгата не беше лесна за разбиране, бях удивен от обяснението за червения див звяр и блудницата от Откровението. (Откровение 17:3 — 18:8) Един ден, докато почиствах караваната, която си бях купил, намерих друга книга от същите издатели, озаглавена „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“*. Тя беше по–лесна за четене и бързо разбрах, че трябва да проповядвам. Затова започнах веднага да споделям каквото научавах с всекиго, когото срещах.

След време почувствах, че трябва да се свържа със Свидетелите на Йехова. В книгата „Кулминацията на Откровението“ намерих телефонния номер на младата Свидетелка, от която моят приятел беше получил книгата. Обадих се на този номер и бащата на момичето ме покани на областен конгрес на Свидетелите на Йехова в град Тихуана (Мексико). Любовта, която видях да проявяват хората там, ми направи много силно впечатление и бях убеден, че това е истинската религия. Посещавах събранията в местната Зала на Царството навсякъде, където се преместваше циркът, и си вземах литература, която да разпространявам неофициално.

Веднъж се случи нещо, което ми показа, че съм поел по прав път. Свидетелите ме поканиха на Възпоменанието на смъртта на Христос и ми обясниха колко е важно за християните да присъстват на това събитие. Но точно тази вечер започваше новата ни циркова програма и си мислех, че няма да е възможно да присъствам на това събрание. Молих се усърдно на Йехова по този въпрос и тогава се случи нещо необичайно. Два часа преди представлението електричеството спря! Така можах да отида на Възпоменанието и след това да изпълня номера си. Имах чувството, че Йехова отговори на молитвата ми.

Веднъж, когато раздавах трактати на опашката пред банката, един християнски старейшина ме видя и ме похвали, че съм толкова пламенен. Насърчи ме да проповядвам по организиран начин, като работя заедно с някой сбор. Той любещо ми обясни, че за тази цел ще е необходимо да направя промени в начина си на живот. Докато обмислях тези промени, ми предложиха добре платена работа в един цирк в САЩ. Сърцето ми беше раздвоено. Исках да отида в САЩ, но не знаех, дали ако приема предложението, ще мога да продължа по пътя, по който започвах да вървя. Това беше първото изпитание, с което се сблъсквах, и не исках да разочаровам Йехова. Моите колеги не можеха да повярват, че съм решил да напусна цирка. Въпреки това го направих, установих се на едно място и се присъединих към един сбор, отрязах дългата си коса и направих други промени в живота си, за да мога да служа на Йехова.

Удовлетворяващ живот, без да съжалявам за нищо

През 1997 г., малко преди да се покръстя като Свидетел на Йехова, се сблъсках с още едно изпитание. Отново получих предложение да отида в САЩ. Този път беше за участие в известна телевизионна програма в Маями, като всичките ми разходи щяха да бъдат покрити. Но аз исках да се покръстя и да живея според отдаването си на Йехова. Затова отказах да приема предложението и това много учуди представителите на тази телевизионна програма.

Задавали са ми въпроса дали съжалявам, че съм оставил живота в цирка. Отговорът е, че не бих разменил приятелството и любовта на Йехова с живота, който водех преди. Въпреки че новата ми кариера като целодневен християнски проповедник не ми носи аплодисменти, слава или богатство в този свят, вече не чувствам живота си лишен от смисъл. Имам прекрасната надежда да живея в земен рай и да посрещна майка си при възкресението. (Йоан 5:28, 29)

[Бележка под линия]