Тракийски кеклик на хавайските острови
С ЕДНИ мои приятели с нетърпение очаквахме посещението си на Мауи, един от Хавайските острови. Много искахме да видим изгрева от върха на вулкана Халеакала, който се издига на 3055 метра надморска височина. Бяха ни казали, че преживяването е невероятно. Единственото неудобство беше, че трябваше да станем в два часа сутринта, за да тръгнем от Капалуа, където бяхме отседнали, и да прекосим целия остров. След това трябваше да караме по много стръмен планински път. Мислехме, че в толкова ранен час няма да има никого по пътя. Но въобще не беше така! Включихме се в дълга колона от автомобили, които бавно се придвижваха по криволичещия път към върха. Когато стигнахме там, беше доста студено. Но ние предвидливо си бяхме взели одеяла.
Стотици хора чакаха търпеливо изгрева на слънцето към шест сутринта. Всички бяха затаили дъх в очакване, фотоапаратите бяха подготвени, за да уловят тази изключително красива гледка. Но за наша изненада, в най–важния момент с ужас видяхме, че се задават големи купести облаци, които се придвижваха към кратера. Така и не успяхме да направим историческите си снимки. Всъщност в планините край Тихия океан винаги има вероятност да се появят облаци. Така че трябваше да преглътнем разочарованието си и да чакаме облаците бавно да се оттеглят под топлината на изгряващото слънце. Тогава имахме друга изненада! Пред нас се откри панорамна гледка на застиналия кратер на вулкана, пресечен надлъж и нашир от пътеки. Не всичко беше изгубено.
Изведнъж чухме странен звук — няколко последователни подвиквания „чък–чък–ар“. Тогава видяхме откъде идваше този звук. Това беше една красива евразийска птица от семейството на фазаните. Латинското ѝ име е Alectoris chukar (Тракийски кеклик). През размножителния период прекарва по–голямата част от времето на земята, където и спи. Тя не отлетя, а предпочете да избяга.
Но как този вид птица се беше оказал на красивия остров Мауи? Явно е бил пренесен тук. В северноамериканския континент тези птици се отглеждат за ловни цели. Много се радвахме, че поне имахме възможността да видим отблизо тази срамежлива птица. — Изпратено.