Калипсо — уникалната народна музика на Тринидад
ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ТРИНИДАД
ЗА КАКВО се сещаш, когато чуеш за република Тринидад и Тобаго, разположена на два острова близнаци? Мнозина се сещат за стийл–бендовете, свирещи на железни барабани, и за игривата музика калипсо. Пленителният ритъм на калипсото и отличителният му стил са добре познати много по–надалече от родното място на тази музика в южното Карибско море.a
Според книгата „Калипсо Калалу“ наименованието „калипсо“ се отнася за „всяка песен, която след 1898 г. се е пеела на карнавала в Тринидад — от гуляйджии по улиците или от полупрофесионални и професионални певци на сцената“. Калипсото може да е било вдъхновено от древната африканска традиция за разказване на приказки, пренесена в Тринидад от африканските роби. Впоследствие обичани елементи от африканските песни, танци и изпълнения на барабани, заедно с влиянието на различни култури, като френската, испанската, английската и др., допринесли за зараждането на музиката калипсо.
Произходът на думата „калипсо“ не е ясен. Според някои хора тя произлиза от западноафриканската дума кайсо, която се използва като похвала при великолепно изпълнение. Дори преди да бъде премахнато робството в Тринидад и Тобаго през 30–те години на деветнайсети век, множествата се събирали на ежегодните карнавални празненства, за да слушат как „шантуели“ (певците) изтъкват собствените си добродетели и се присмиват на съперниците си в своите песни. За да прави по–силно впечатление на слушателите, всеки изпълнител възприемал някакъв псевдоним и имал отличителен стил.
Стил и влияние
Певците винаги са били уважавани за своя хаплив хумор. Освен това много от тях развили забележителното умение да измислят на място няколко стиха със съвършени рими, като често ги украсявали със словесни картини, поразяващи с близостта си до темата на песента. В началото изпълнителите били главно от африкански произход и от по–бедната класа, но днес има певци от всяка раса, цвят на кожата и социална прослойка.
Холис Ливърпул, бивш министър на културата в Тринидад и Тобаго, е историк и изпълнител на калипсо. Относно първите певци на този стил той каза за „Пробудете се!“: „Силата им се криела в техния хумор и хората идвали в палатката [където се изпълнявало калипсо] най–вече за развлечение, за да научат последните новини и да потвърдят слуховете, които били чули. Хората от по–висшата класа идвали, за да видят какво правят бедняците, а губернаторът и антуражът му — да разберат колко висок е рейтингът им.“
Изпълнителите често превръщали управниците и богаташите в обект на присмех. В резултат на това обикновените хора смятали певците на калипсо за герои, а властниците ги считали за размирници. Певците понякога измисляли толкова хапливи критики, че накрая правителството на колонията било принудено да създаде закон, за да ги ограничава. В отговор певците започнали да използват скрит подтекст в песните си и впоследствие превърнали това в изкуство. Двойнственото значение на думите продължава да играе основна роля в текстовете на песните от този стил и до днес.
Певците не само използвали езика, но и участвали в създаването му. Приносът им към обогатяването на разговорната реч на Антилските острови е забележителен. Не е учудващо, че мнозина, дори някои политици, често цитират певците, за да подчертаят дадена мисъл.
Съвременното калипсо
В наши дни съществуват много разновидности на калипсото, които се харесват на хора с различни музикални вкусове. Както е обаче и с другите видове музика, текстовете на някои песни не отразяват особено високи морални стандарти. Разумно е да сме избирателни относно думите, които слушаме. (Ефесяни 5:3, 4) Можем да се запитаме дали бихме се почувствали неудобно, ако трябва да обясним скритото значение на даден израз на децата си или на някой незапознат слушател.
Ако посетиш Тринидад и Тобаго, несъмнено ще бъдеш възхитен от прекрасните плажове и рифове, както и от колоритната смесица от раси и народности на островите. Може би ще се насладиш също на изпълненията на стийл–бендовете и на калипсото — веселият, пленяващ звук, който е омайвал млади и стари по света.
[Бележка под линия]
a Стийл–бендовете обикновено свирят мелодии калипсо, а певците пеят под акомпанимента на инструменти като китара, тромпет, саксофон или барабани.
[Снимка на страници 24, 25]
Железни барабани