Какво научаваме от природата?

„Попитай сега животните, и те ще те научат, и въздушните птици, и ще ти кажат; или говори на земята, и тя ще те научи, и морските риби ще ти изявят.“ (ЙОВ 12:7, 8)

ПРЕЗ последните години учените и инженерите действително оставят растенията и животните да ги учат. В областта на биониката те изследват и наподобяват устройството на различни живи организми с цел да създадат нови неща и да подобрят действието на вече изобретени машини. Докато четеш следващите примери, се запитай: „Кой в действителност заслужава признанието за всички тези идеи?“

Какво научаваме от плавниците на кита?

Какво могат да научат от гърбатия кит производителите на летателни апарати? Явно много неща. Възрастният гърбат кит тежи около 30 тона, колкото натоварен камион, и има сравнително кораво тяло с големи плавници, подобни на криле. Това животно е дълго 12 метра и е изключително подвижно във водата. Например понякога, когато търси храна, гърбатият кит плува, издигайки се спираловидно нагоре под група ракообразни или риби, като през цялото време изпуска мехурчета. Тези мехурчета образуват цилиндрична стена само 1,5 метра в диаметър и принуждават малките животни да се издигнат на повърхността. Накрая на кита не му остава нищо друго освен да погълне храната си.

Онова, което направи особено силно впечатление на учените, е как това животно с кораво тяло се върти в такива малки кръгове. Те откриха, че тайната се крие във формата на плавниците му. Предният им ръб не е гладък, както е при самолетните крила, а е назъбен и има издатини, наречени туберкули.

Докато китът пори водата, туберкулите увеличават подемната сила и намаляват съпротивлението. Как става това? В списание „Естествена история“ се обяснява, че туберкулите ускоряват движението на водата над плавниците в равномерни кръгове, дори когато китът се издига под голям ъгъл. Ако предната част на плавниците беше гладка, китът нямаше да може да се издига нагоре в кръгове с толкова малък диаметър, защото водата щеше да се пени и да се завърта зад плавниците и действието на подемната сила щеше да спре.

Какво приложение може да има това откритие? При самолетни крила, изградени на същия принцип, не би имало нужда от голям брой задкрилки или други приспособления, които да променят въздушното течение. Такива самолетни крила ще са по–безопасни и по–лесни за поддържане. Джон Лонг, специалист по бионика, смята, че някой ден в близко бъдеще „може всеки реактивен самолет да има „издатини“, подобни на туберкулите по плавниците на гърбатия кит“.

Имитиране на крилата на чайката

Разбира се, крилата на самолета сами по себе си вече са подобие на птичите крила. Но неотдавна инженери направиха още по–сериозна стъпка в наподобяването на крилата на птиците. В списание „Ню Сайънтист“ се казва, че ‘учените в университета във Флорида построили прототип на малък самолет с дистанционно управление, който подобно на чайката може да се рее, да пикира и да се издига бързо’ във въздуха.

Чайките извършват забележителните си маневри във въздуха, като сгъват крилата си в лакътната и в раменната става. В цитираното списание се казва, че учените имитирали устройството на крилото, като ‘в 24–инчовия [около 60 сантиметра] прототип на самолета използвали малък мотор, контролиращ поредица от метални лостове, които да задвижват крилата’ на самолета. Благодарение на тези добре замислени крила малкият самолет може да кръжи и да пикира между високите сгради. От Американските военновъздушни сили се интересуват от изработването на маневрени самолети с такова устройство, които да търсят химични или биологични оръжия в големите градове.

Наподобяване на краката на гекона

Можем да научим много и от сухоземните животни. Например малкият гущер, познат като гекон, може да се катери по стената и да се задържа за тавана. Каква е тайната, благодарение на която геконът се преборва с гравитацията?

Способността на гекона да се закрепва дори за гладки като стъкло повърхности се дължи на миниатюрните власинки по краката му. Краката на гекона не отделят лепило, а се възползват от слаба молекулярна сила. Молекулите на двете повърхности се свързват поради много слаби притегателни сили, познати като вандерваалсови сили. Обикновено гравитацията лесно надделява над тях и точно поради тази причина човек не може да се катери по стената, като просто опира длани на нея. Но миниатюрните власинки по краката на гекона увеличават допирната площ със стената. Когато умножим вандерваалсовите сили по хилядите власинки на краката на гекона, се получава достатъчно силно привличане, което да задържи лекия гущер.

От каква полза може да се окаже това откритие? Синтетични материали, направени по подобие на краката на гекона, може да бъдат използвани вместо закопчалките лепенки (велкро), които също наподобяват съществуващи организми в природата.a В списание „Икономист“ беше цитиран учен, според който материал, направен от „геконово тиксо“ би намерил добро приложение в „медицината, когато не могат да бъдат използвани химически лепила“.

Чия е заслугата за всичко това?

Междувременно от Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство работят върху многокрак робот, който ще ходи като скорпион, а инженери във Финландия вече разработиха трактор с шест крака, който може да преодолява различни препятствия, подобно на огромно насекомо. Други учени изработиха плат, който се разтваря и свива на принципа на шишарката в зависимост от времето. Една фирма, производител на автомобили, работи върху превозно средство, което имитира удивителната аеродинамична форма на рибата кутия. Има учени, които изследват свойството на черупката на морския охлюв да поема удари, с цел да изобретят по–леко и по–здраво защитно покритие за тялото.

От природата идват толкова добри идеи, че учените са разработили база данни, в която вече са описани хиляди биологични системи. Според списание „Икономист“ в нея учените могат да намират „естествени решения на проблемите, които срещат при създаването на нови неща“. Естествените системи, описани в тази база данни, са известни като „биологични патенти“. Обикновено патентът е притежание на човека или фирмата, регистрирали нова идея или нова машина. Относно базата данни с биологични патенти в списание „Икономист“ се казва: „Наричайки находчивите устройства в природата „биологични патенти“, учените просто подчертават, че в действителност тя е тази, която притежава патента.“

Но откъде са се появили тези блестящи идеи в природата? Много учени отдават невероятното устройство на нещата в природата на милиони години еволюционен процес, състоящ се от проби и грешки. Други учени обаче стигат до по–различен извод. Микробиологът Майкъл Бихи писа във вестник „Ню Йорк Таймс“ през 2005 г., че ясното наличие на замисъл в природата сочи към едно убедително твърдение — ако нещо е очевидно и няма убедителни доказателства да вярваме в противното, с пълно основание можем да направим заключението, че то е именно това, което изглежда. До какъв извод стигнал той? „Не бива да пренебрегваме наличието на замисъл просто защото е толкова очевиден.“

Несъмнено инженерът, който изобрети по–безопасно и по–ефикасно крило на самолет, заслужава да получи признание за изобретението си. Същото може да се каже и за изобретателите на многофункционална превръзка, на по–удобен материал за дрехи или на по–добро моторно превозно средство. Всички те заслужават признание за своите изобретения. Всъщност, ако един производител наподоби нечий замисъл, но не признае неговия автор, дори може да бъде наречен престъпник.

Дали тогава ти се струва логично висококвалифицирани учени, които правят несъвършени подобия на системите в природата, за да се справят с предизвикателствата в инженерството, да смятат, че невероятното устройство на първообраза се дължи на еволюцията, при която няма намеса на разум? Щом имитацията изисква интелигентен проектант и конструктор, какво да кажем за оригинала? Кой има повече заслуги — майсторът или ученикът, който му подражава?

Логично заключение

След като разгледат многобройните примери за замисъл в природата, много мислещи хора се съгласяват с псалмиста, който писал: „Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения.“ (Псалм 104:24) Един от писателите на Библията, апостол Павел, стигнал до подобен извод. Той писал: „Невидимите качества [на Бога] — вечната му сила и божествената му същност — се виждат ясно още от сътворението на света, понеже те се отразяват в онова, което е създадено.“ (Римляни 1:19, 20)

Много искрени хора, които уважават Библията и вярват в Бога, може да твърдят, че Бог е използвал еволюцията, за да създаде чудесата в природата. Какво обаче казва Библията по този въпрос?

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 5]

Откъде са се появили толкова хубави идеи в природата?

[Текст в блока на страница 6]

Кой притежава патента за всичко в природата?

[Блок/Снимки на страница 7]

Щом имитацията изисква интелигентен проектант и конструктор, какво да кажем за оригинала?

Този самолет може да извършва множество маневри, подобно на чайката

Краката на гекона не се цапат, не оставят следи, прилепват към всяка повърхност освен тефлон и се закрепват и отделят без много усилия. Учените се опитват да създадат изобретение на същия принцип

Удивителната аеродинамична форма на рибата кутия е вдъхновила създаването на моторно превозно средство

[Източници]

Самолет: Kristen Bartlett/ University of Florida; крак на гекон: Breck P. Kent; риба кутия и автомобил: Mercedes-Benz USA

[Блок/Снимки на страница 8]

ИНСТИНКТИВНО МЪДРИ НАВИГАТОРИ

В начина, по който много от животните се ориентират из планетата Земя, се вижда тяхната ‘инстинктивна мъдрост’ (НС). (Притчи 30:24, 25) Нека да разгледаме два примера.

◼ Пътната мрежа на мравките Как мравките, отправили се да търсят храна, намират пътя обратно към мравуняка? Учени във Великобритания откриха, че освен миризмата, с която маркират пътя си, някои мравки използват принципите на геометрията, за да си правят пътечки, с чиято помощ да се ориентират по–лесно по пътя към дома. Например според списание „Ню Сайънтист“ фараоновите мравки „правят пътечки, които започват от мравуняка и се разклоняват под ъгъл от 50–60^о“. Защо това е толкова забележително? Когато се връща към мравуняка и стигне до разклонение в пътечката, мравката инстинктивно поема по онази пътечка, по която ще се отклони най–малко от курса си, и така стига до дома. В статията се казва, че „геометрията на разклоненията улеснява движението на мравките по пътната мрежа, особено когато то е двупосочно. Така се намалява количеството енергия, което всяка мравка би изразходила, ако тръгне в погрешната посока“.

◼ Птичи компаси Много птици се ориентират изключително точно на големи разстояния и при всякакво време. Как е възможно това? Учените откриха, че птиците улавят магнитното поле на земята. Но според списание „Сайънс“ то „се различава на отделните места и не винаги линиите сочат към действителния север“. Какво помага на мигриращите птици да не се отклоняват от курса си? По всичко личи, че птиците всяка вечер сверяват вътрешния си компас в зависимост от залеза на слънцето. Според същото списание, тъй като позицията на залязващото слънце се променя съответно на географската ширина или на сезоните, учените смятат, че птиците могат да компенсират промените с помощта на „биологичен часовник, който им подсказва какво е годишното време“.

Кой е програмирал мравката така, че да разбира от геометрия? Кой е дал на птиците компас и биологичен часовник, както и мозък, притежаващ способността да разбира информацията от тези „уреди“? Дали това се дължи на еволюцията, при която няма намеса на разум, или на действията на разумен Създател?

[Източник]

© E.J.H. Robinson 2004