Посланието трябва да бъде предадено
ПРЕДИ да бъде изобретен телеграфът, общуването на големи разстояния ставало бавно и много трудно, в зависимост от транспортните средства и местността. С какви предизвикателства се сблъсквали инките, чиято обширна империя се намирала в Южна Америка?
В своя апогей в края на XV и началото на XVI век империята на инките обхващала част от съвременните територии на Аржентина, Боливия, Еквадор, Колумбия, Чили и Перу, където била разположена столицата Куско. Пътуването било трудно поради извисяващите се планински вериги, гъстите джунгли и огромните разстояния. В допълнение на това, инките нямали други товарни животни освен лами, не разполагали с превозни средства на колела и нямали писменост. Как тогава се осъществявало общуването в огромните и разнообразни райони на тяхното владение?
Инките установили своя език кечуа като официален език в империята. Освен това те построили много пътища. Главният път в империята бил дълъг над 5000 километра и минавал през Андите, а по протежение на тихоокеанското крайбрежие имало друг успореден на него път с дължина 4000 километра. Тези две главни пътни артерии били свързани посредством второстепенни пътища. Инките изградили покрити с камък стъпаловидни пътни участъци в планинските райони, построили плаващи мостове над блатата и висящи мостове над реките. Един от висящите мостове бил дълъг 45 метра, въжетата му били с дебелината на човешко тяло и той бил използван в продължение на 500 години до 1880 г.!
Ключова роля в предаването на съобщения из империята играели вестоносците ча̀ски, чиито постове били разположени на определени разстояния по по–важните маршрути. Всеки от вестоносците пробягвал отсечка от три–четири километра и се смята, че на ден били изминавани общо над сто километра. Те предавали много от съобщенията устно, но носели и статистически данни за държавни въпроси с помощта на кипу — забележително и сложно средство за съхраняване на информация, състоящо се от въже и разноцветни връвчици. По връвчиците имало възли, които означавали единици, десетици и стотици. Когато испанците завладели инките, системата кипу била изоставена, а кодовете за разчитането ѝ — забравени.
‘Прекрасни нозе върху планините’
Днес на милионите хора, говорещи езика кечуа, бива предавано най–важното послание, което съществува — добрата новина за Божието Царство, правителство над целия свят, което ще донесе мир на всички, които се подчиняват на управлението му. (Даниил 2:44; Матей 24:14) В земите, които някога са били владение на инките, пътуването продължава да е предизвикателство и езикът кечуа все още няма добре развита писменост. Но Свидетелите на Йехова, много от които са се научили да говорят кечуа, с радост разпространяват печатни издания или аудиокасети на редица съвременни диалекти на този език.
Дейността на тези проповедници ни напомня за следните боговдъхновени думи: „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро!“ (Исаия 52:7)