Амате — мексиканският папирус

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В МЕКСИКО

МЕКСИКАНСКАТА история е богата и очарователна. Сред ценното ѝ културно наследство от миналото са т.нар. „свидетелства“ — кодекси, или ръкописи, с пиктографско писмо. Чрез тези кодекси можем да дълбаем в много области на познанието — история, наука, религия и хронология — и да научим повече за ежедневието на развитите цивилизации в Централна Америка, в това число на ацтеките и маите. Тогавашните „тлакуилос“, или книжници, с удивителна вещина са записали своята история върху различни материали.

Някои кодекси са направени от ивици плат, от еленова кожа или от хартия от растението агаве, но основният материал била хартията амате. Името „амате“ произлиза от думата „аматл“, която на езика нахуатл означава „хартия“. Амате се получава от кората на фикус, или смокиново дърво, от семейство Черничеви. Според „Мексиканска енциклопедия“ „многобройните видове от род Фикус трудно се различават един от друг без внимателно вглеждане в ствола, листата, цветовете и плода им“. Дървесината на фикуса може да е бяла или тъмнокафява.

Как се прави амате

Когато завладели континента през XVI век, испанците се опитали да спрат производството на амате. Защо обаче искали да направят това? В очите на завоевателите хартията амате била тясно свързана с индианските религиозни ритуали, които католическата църква осъждала. В труда си „История на Индиите на Нова Испания и прилежащите острови“ испанският монах Диего Дуран подчертава, че местните жители „записвали подробно различни истории за предците си. Тези писмени сведения можеха да хвърлят повече светлина върху миналото, ако невежеството не ги беше унищожило. Някои невежи хора ги изгорили, смятайки ги за идоли, а в действителност това били истории, които заслужавали да бъдат помнени“.

Опитите да се унищожи традицията на амате не били успешни и за щастие тя е достигнала и до наши дни. В северната част на планината Сиера Мадре в щата Пуебла, в места като Сан Паблито (община Пауатлан) все още се прави такава хартия. В списание „Мексиканска археология“ се цитира придворният лекар на крал Филип II, Франциско Ернандес. Там се казва: „Майсторите на хартия режат само дебелите клони на дърветата и оставят младите. След това клоните се оставят да омекнат през нощта в близките реки или потоци. На следващия ден се маха кората, вътрешният ѝ слой се отделя от външния и се запазва.“ След като кората се почисти, влакната се разпростират на плоска повърхност и се удрят с каменен чук.

Днес влакната се варят в големи котли, в които се прибавя пепел и вар, така че да станат по–меки и да се отстранят някои вещества от тях. Варенето може да продължи до шест часа. След това влакната се измиват и се оставят във вода. Майсторите поставят влакната едно по едно на плоска дървена повърхност, така че да се образува мрежа. По–късно, като използват плосък чук, удрят влакната на равни интервали докато те не се преплетат и не образуват лист хартия. Най–накрая краищата на хартията се сгъват навътре, за да станат по–здрави, и се оставя на слънце да изсъхне.

Има няколко цвята хартия амате. Обикновено тя е кафява, но може да бъде и бяла, с цвят на слонова кост, на кафяви и бели петна, както и жълта, синя, розова и зелена.

Съвременно приложение

От хартия амате се правят красиви мексикански произведения на изкуството. Някои от рисунките върху тази хартия са с религиозен характер, но други изобразяват различни стилизирани животни, празненства и сцени от щастливия живот на мексиканците. Освен красивите разноцветни картини се правят и картички, лентички за отбелязване на страници и други предмети, ръчна изработка. Тези произведения на изкуството удивляват както местните жители, така и чужденците, които ги купуват за украса. Това изкуство се е разпространило и извън границите на Мексико. Направени са репродукции на древните кодекси. Несъмнено испанците са наблюдавали за първи път изкуството на амате с голям интерес. Всъщност според монаха от Ордена на доминиканците Диего Дуран, за когото споменахме по–горе, местните жители „записвали и рисували всички събития в книги и на дълги листове хартия, заедно с изчисления за годините, месеците и дните, в които са се случили. В тези рисунки те вписвали с голяма прилежност своите закони и наредби, данните от преброяването на населението и т.н.“.

Колко хубаво, че традицията на амате е оцеляла до наши дни, а с нея и красотата на мексиканското културно наследство! Точно както „тлакуилос“, или книжниците, в древността, съвременните майстори се радват на чудната хартия амате, която с право може да се нарече мексикански папирус.

[Снимка на страница 26]

Удряне на влакната