Жестоките престъпления — защо положението се влошава?

В РАННИТЕ сутрешни часове Франк и Габриела се разхождали край морския бряг в Орегон (САЩ) и гледали изгрева. Те дори не подозирали какво щяло да се случи. Минути по–късно и двамата били мъртви, застреляни в главата от упор. Дали ставало дума за отмъщение? Или за ревност? Нито едно от двете. Убиецът, който дори не ги познавал, просто осъществил своя мечта — искал да разбере какво е усещането да убиеш някого.

„В неделя, 28 април 1996 г., Мартин Брайънт привлякъл вниманието на Западния свят, като се забавлявал. Стреляйки по всеки, който се изпречи на пътя му по улиците на Порт Артур (Тасмания), той изпитвал силно задоволство и чувство на превъзходство.“ („Изследване върху упадъка ни“ от Филип Аткинсън) Той причинил смъртта на 35 души!

Една сутрин в Канада 65–годишен пенсионер карал велосипед. Както си карал, отзад го блъснал шофьор, който го оставил да умре. Колелото му било влачено по пътя повече от 700 метра. Първоначално се смятало, че шофьорът се е уплашил и е избягал, но последвалото разследване показало, че той бил откраднал колата и карал за забавление. Очевидно блъскането на велосипедиста било част от „тръпката“.

Различен вид престъпления

Престъпността съществува от векове, но гореспоменатите случаи карат хората да възкликнат: „Защо? Как може на някой дори да му дойде на ум да направи такова нещо?“ Широко разпространените престъпления, като кражба и измама, не правят толкова голямо впечатление, но все по–често се наблюдават определен вид престъпления, които привличат вниманието на масмедиите и карат хората да си казват: „Това е чудовищно! Накъде върви този свят?“

Тези престъпления са по–различни. Често те са потресаващи и жестоки. Както в гореспоменатите примери, престъпниците обикновено нападат невинни хора, които дори не познават. Освен това често няма никаква видима причина за тези жестоки престъпления. Списъкът с безсмислените прояви на насилие няма край.

През април 1999 г. в Колорадо (САЩ) двама ученици стреляли в училище и убили 12 други ученици и един учител, а накрая се самоубили. През 1982 г. в Калифорния умрял мъж, след като пил лекарство от аптеката, в което някой бил прибавил стрихнин. През 1993 г. две десетгодишни момчета накарали двегодишния Джеймс Бългър да излезе от търговския център в Бутъл (Мързисайд, Англия), докато майка му била в месарницата. Завели го до едни железопътни релси и го пребили с бухалки до смърт.

Някои деяния могат да бъдат определени като тероризъм, като например пускането на отровен газ в токийското метро през 1995 г. Цяла Япония беше потресена, когато няколко сектанти направиха това и така убиха дванайсет души и раниха хиляди други. Едва ли някой ще забрави атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон, при които загинаха около 3000 души, както и взрива в Бали (Индонезия) през миналата година, който отне близо 200 живота.

Явно престъпленията, изпълнени с жестокост, са широко разпространени. Проблемът е световен и засяга много народи и обществени класи.

В някои случаи сякаш извършителите се състезават кой ще извърши най–потресаващото престъпление. Освен това се увеличава броят на престъпленията, продиктувани от омраза. Те са особено жестоки и са насочени срещу хора, чиято единствена „вина“ е, че принадлежат към различна раса, религия или етническа група. Такъв беше случаят през 1994 г., когато в Руанда бяха избити близо 800 000 души от племето тутси.

Всичко това кара много хора да се замислят: „Какво става? И преди ли беше така? Какво стои зад тези ужасни престъпления? Има ли надежда жестоките престъпления да намалеят или да изчезнат напълно?“ Тези и други въпроси ще бъдат разгледани в следващите статии.

[Текст в блока на страница 4]

Престъпленията, изпълнени с жестокост, често са извършвани срещу случайни жертви и без видима причина