Промяна в ценностите нямаш ли чувството, че нещо липсва?

„КОЙ е най–важният проблем на страната?“ Когато им бил зададен този въпрос, повечето от запитаните в САЩ посочили на първо място или като едно от първите неща упадъка в семейството и морала. В това отношение те не са единствените, които изразяват тревога.

Например в парижкия всекидневник „Интернешънъл Хералд Трибюн“ се отбелязва: „Наблюдава се силно желание, особено сред младите хора, за един вид обединяваща представа за бъдещето — установени идеали, с които да се овладее действието на алчността, егоизма и разединеността, завземащи света. ... Нарастващите дебати относно необходимостта от етика в световен мащаб показват, че нещо липсва.“

Мислиш ли, че правителствата и световните водачи, включително търговските лидери, притежават моралните ценности, необходими да ни осигурят по–щастливо и безопасно бъдеще? Нямаш ли чувството, че нещо липсва, поне до известна степен, в резултат на променящите се ценности около тебе?

Може би си загрижен за безопасността си. Дали там, където живееш, е безопасно да оставяш дома си отключен? Страх ли те е вечер да ходиш по улиците в квартала си? Дори да имаш щастието да живееш в район, където няма открита война, етнически размирици или смъртоносна вражда между банди, пак може да се страхуваш да не станеш жертва на нападение, грабеж, нахлуване с взлом или кражба. Това може да доведе до безпокойство и чувство, че нещо не е наред.

Освен това може да си загубил, поне донякъде, доверието си към другите. Както в професионален, така и в личностен план може да си се натъквал на увеличаваща се тенденция хората да се възползват от тебе, дори и само в известна степен, заради собствените си интереси.

Правителството трябва да дава пример

Историята е показала, че съществува тясна връзка между ценностната система на едно общество и моралните ценности, по които се ръководи правителството му. Калвин Кулидж, който по–късно станал президент на САЩ, казал: „Хората говорят за човешки права, но ако някой може, нека да покаже къде са съществували или са били признати права, преди да бъдат установени закони, които официално да ги заявяват и защитават.“

В крайна сметка именно правителството, независимо чрез какви средства е дошло на власт, може да подкрепя или да възпрепятства гражданските права, като свободата на печата, събиранията, вероизповеданията и словото, свободата от незаконен арест или тормоз и правото на справедлив съдебен процес.

Ейбрахам Линкълн, който по–късно станал президент на САЩ, казал: „Официалната цел на правителството е да прави за хората това, което те би трябвало да правят за себе си, но поотделно не могат — отчасти или изцяло.“ Когато правителствата се стремят да изпълняват такива възвишени цели, хората са склонни да вярват на управляващите.

Но днес явно доверието е заменено с цинизъм и предпазливост. Неотдавнашно проучване в САЩ показва, че 68 процента от анкетираните определят нивото на морала на правителствените служители като средно или дори слабо. В много страни общественото мнение за правителствените служители е било подкопано от скандали на подкупничество и корупция на най–високите етажи на властта. Затова не е изненадващо, че все повече хора чувстват, че ценностите изчезват.

Добрият пример на цар Соломон

Един пример от древността показва какво влияние може да окаже ценностната система на управляващите. Цар Соломон управлявал над дванайсетте племена на Израил от 1037 до 998 г. пр.н.е. Баща му, цар Давид, бил един от забележителните царе на Израил. В Библията той е изобразен като човек, който обича истината и правдата и най–вече има безрезервно доверие и упование в своя Бог Йехова. Давид възпитал Соломон в същите ценности.

Всемогъщият Бог се явил на Соломон в един сън и му казал: „Искай какво да ти дам.“ (2 Летописи 1:7) Вместо огромно богатство, слава или политически победи Соломон показал какви ценности следва, като поискал мъдрост, разум и послушно сърце, така че да управлява добре израилтяните.

Как управлението на Соломон се отразило на хората? Бог благословил царя с мъдрост, слава и богатство, докато останал верен на духовните ценности на народа. Археологическите открития свидетелстват за материално благополучие при неговото управление. В книгата „Археологията на земята на Израил“ се казва: „Богатствата, които се стичали в царския дом от всички посоки на света, и процъфтяващата търговия ... довели до бързо и забележимо материално благополучие.“

Наистина доброто управление на Соломон донесло мир, безопасност и щастие на поданиците. „Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.“ (3 Царе 4:20, 25)

Лошият пример на цар Соломон

За жалост обаче, след време ценностната система на Соломон се променила, както става и с много водачи днес. В библейското повествование се казва: „[Той] имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа, неговият Бог, както сърцето на баща му Давида.“ (3 Царе 11:3, 4)

Как се отразила на народа тази промяна в ценностите на Соломон? Въпреки способностите и мъдростта му, през последните години от своето царуване Соломон се превърнал в потисник. Големите разходи при управлението му силно изтощили икономиката на страната. Работниците не били доволни. Появили се политически съперници, които се противопоставяли на царя и търсели начини да узурпират властта. Народът загубил до голяма степен единството си. Каква ирония, че самият Соломон написал: „Когато праведните са на власт, людете се радват; но когато нечестивият началствува, людете въздишат.“ (Притчи 29:2)

Скоро след смъртта на Соломон поради политически вълнения и недоверие народът се разделил и настъпил труден период на разединение и упадък. Израилтяните почувствали, че моралните ценности започват да западат. Правителството им било променило ценностната си система, незачитайки интересите на народа. Основната причина била фактът, че водачите им пренебрегвали Йехова и неговите закони. Така страдал целият народ.

Разпространена липса на доверие днес

Днес в правителствените, търговските и религиозните сфери мнозина не обръщат достатъчно внимание на високите морални ценности. Това от своя страна е довело до загуба на доверието на хората като цяло. Все повече правителствени и други лидери не могат да решат основните проблеми на страната си.

Например те не могат да сложат край на войните, да намалят увеличаващите се цени в здравеопазването или лошите последствия от незаконната търговия с наркотици. Наблюдава се и крах в образователната система. Някои правителства дори подкрепят организираните хазартни игри. Хората са разочаровани от много търговски и религиозни водачи поради подкупните и неморалните им действия. Не е изненадващо, че цари липса на доверие в честността на тези, от които хората търсят ръководство.

Дали е възможно някое правителство да защити основните човешки права и морални ценности и дори да застане начело в прилагането им? Да, възможно е. В заключителната ни статия се обяснява как ще стане това.

[Текст в блока на страница 7]

‘Изглежда алчността, егоизмът и разединеността завземат света.’ — „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХЕРАЛД ТРИБЮН“

[Снимка на страница 8]

Когато спазвал законите на Йехова, цар Соломон предал на поданиците си високи морални ценности