Въпроси на младите хора

Как да се справя с предизвикателството да съм осиновено дете?

„Всъщност не знам нищо за родните ми майка и баща и това много ме притеснява.“ — Барбара, 16–годишна.

„Нямам ни най–малка представа къде съм роден и кои са родителите ми. Понякога нощем си мисля за това.“ — Мат, 9–годишен.

„Когато се карам с нашите, си мисля, че може би „истинските“ ми родители щяха да проявяват повече разбиране. Това е ужасно от моя страна и не съм го споделял с осиновителите си.“ — Кинтана, 16–годишен.

НЕСЪМНЕНО да си осиновено дете може да има своите предизвикателства. Доста младежи се борят с чувства като описаните по–горе. Мнозина се чудят дали да търсят родните си майка и баща и дали щяха да са по–щастливи с тях. Това са само някои от предизвикателствата.

В предишната статия от тази рубрикаa обсъдихме няколко неправилни заключения, до които стигат някои осиновени младежи. За да намериш щастие в живота като осиновено дете, е жизненоважно да се пребориш с тези обезсърчаващи мисли. Но какви са някои от другите предизвикателства, които може да възникнат, и как можеш да се справиш резултатно с тях?

Те ли са „истинските“ ми родители?

Тринайсетгодишният Джейк казва, че преди често мислел за родната си майка. Това му създало проблеми с неговите осиновители. Той си спомня: „Когато се ядосвах, казвах: „Ти не си истинската ми майка, не можеш да ме наказваш така!“

Както виждаш, Джейк трябвало да разбере отговора на един важен въпрос: Коя била „истинската“ му майка? Ако си осиновено дете, може би се бориш със същия проблем, особено ако се питаш дали родните ти майка и баща щяха да се отнасят с тебе по–добре от осиновителите ти. Но дали „истинските“ родители се определят единствено от биологичните фактори?

Осиновителката на Джейк не смятала така. Той споделя: „Майка ми казваше: „Напротив, аз съм истинската ти майка. Макар че имаш родна майка, сега аз съм истинската ти майка.“ Когато хората вземат дете в дома си и се съгласяват да му осигурят дом, храна и възпитание, като се грижат за нуждите му, тогава стават „истински“ родители. (1 Тимотей 5:8) Навярно те са такива в очите на властите в страната, където живееш. А дали и в очите на Бога?

Да разгледаме може би най–известното осиновяване в историята — осиновяването на Исус Христос. Дърводелецът Йосиф осиновил Исус като свое дете, въпреки че не бил негов роден баща. (Матей 1:24, 25) Дали, докато растял, Исус се бунтувал срещу авторитета на Йосиф? Съвсем не — той разбирал, че Божията воля е да се подчинява на приемния си баща. Исус познавал добре закона, който Йехова бил дал за децата на израилтяните. Какъв бил този закон?

Почитай баща си и майка си

Светото писание казва на младежите: „Почитай баща си и майка си.“ (Второзаконие 5:16) Думата „почит“ в Библията често означава уважение, признателност и загриженост. Можеш да покажеш такава почит към осиновителите си, като се отнасяш сърдечно към тях, уважаваш достойнството им, изслушваш тяхната гледна точка и изпълняваш с готовност всички разумни молби, които те отправят към тебе.

Но какво да правиш, когато изглежда, че осиновителите ти грешат? Това със сигурност ще се случи. Всички родители са несъвършени, независимо дали са осиновители, или не. Техните грешки могат да превърнат послушанието в истинско предизвикателство. Разбираемо е, ако в такъв момент се съсредоточаваш върху факта, че си осиновено дете, и се питаш дали по някакъв начин това не намалява задължението ти да се подчиняваш. Така ли е наистина?

Може да ти е от помощ да помислиш за положението на Исус. Помни, че той бил съвършен. (Евреи 4:15; 1 Петър 2:22) Но приемният му баща и родната му майка не били съвършени. Вероятно понякога Исус виждал, че родителите му грешат. Дали се бунтувал срещу несъвършеното главенство на Йосиф или не безгрешното майчино ръководство на Мария? Не. Библията ни казва, че докато растял, Исус ‘се покорявал’ на родителите си. (Лука 2:51)

Когато с осиновителите ти имате различни възгледи, може да си убеден, че грешат. Трябва да признаеш обаче, че и ти изпитваш последствията на несъвършенството. Така че винаги съществува вероятността именно ти да грешиш. Във всеки случай не е ли най–добре да следваш примера на Исус? (1 Петър 2:21) Това ще ти помогне да се подчиняваш. Но има и по–важна причина да се покоряваш на родителите си.

Библията казва: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.“ (Колосяни 3:20) Да, послушанието ти радва твоя небесен Баща. (Притчи 27:11) Той иска да се научиш на послушание, защото желае и ти да се радваш. Словото му насърчава младите хора да са послушни, като добавя: „За да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“ (Ефесяни 6:3)

Укрепи връзката с осиновителите си

Добрите взаимоотношения с осиновителите ти включват много повече от почит и послушание. Сигурно ти се иска да живееш в уютна и любеща семейна атмосфера. Осиновителите ти имат задължението да създадат такава атмосфера. Но ти също можеш да допринесеш много за това. Как?

Първо, търси начини да се сближиш с родителите си. Питай ги за тях самите, за живота им, за интересите им. Търси съвета им за някой проблем, който ти тежи, като избереш момент, когато са спокойни и благоразположени. (Притчи 20:5) Второ, търси начини да допринасяш с нещо в домакинството, като помагаш с работата вкъщи и в другите задачи, без да се налага да те подканят.

Какво да кажем за родните ти майка и баща? Дали ако решиш да ги потърсиш, или ако те решат да те потърсят, това непременно ще застраши твоята връзка с осиновителите ти? В миналото агенциите за осиновяване често отказваха да дават информация, с която да помогнат на родните майка и баща да намерят детето си или обратното. Днес политиката на действие в някои страни е много по–либерална и много осиновени деца са се срещнали лично с родните си майка и баща, които изобщо не помнят. Разбира се, там, където живееш, политиката на агенциите за осиновяване може да е различна.

Дали ще търсиш родните си майка и баща, или не, е лично решение, което може да не е никак лесно. Осиновените младежи изпитват смесени чувства. Някои копнеят да открият родителите си, а други са твърдо решени да не го правят. Във всеки случай много осиновени младежи са се запознали с родните си майка и баща, без да загубят здравата връзка, която са развили с осиновителите си.

Потърси съвет от осиновителите си и може би от зрели приятели в християнския сбор. (Притчи 15:22) Премисли внимателно различните възможности и изчакай, преди да предприемеш действия. Както се казва в Притчи 14:15, „благоразумният внимава добре в стъпките си“.

Ако решиш да се сближиш с родните си майка и баща, направи всичко възможно да увериш осиновителите си, че продължаваш да ги обичаш и уважаваш. Така, докато опознаваш тези, които са те дарили с живот и са те дали за осиновяване, ще запазиш здравата връзка с родителите, които са те отгледали и възпитали.

Укрепвай връзката си със своя небесен Баща

Много осиновени младежи се борят със страха да не бъдат изоставени. Те се тревожат, че може да загубят приемното си семейство, така както са изгубили предишното. Тези страхове са разбираеми. Все пак помни мъдрите думи: „В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха.“ (1 Йоан 4:18) Не позволявай на болезнените страхове, че ще изгубиш близките си, да те завладеят. Вместо това развивай любов към другите, включително към членовете на семейството си. Най–вече укрепвай любовта си към своя небесен Баща Йехова Бог. На него винаги може да се разчита и той никога не изоставя верните си деца. Той може да успокои страховете ти. (Филипяни 4:6, 7)

Катрина, която била осиновена като малка, казва, че четенето на Библията ѝ е помогнало много да се приближи към Бога и да води щастлив и плодотворен живот. Тя казва, че близките взаимоотношения с Йехова „са много важни, понеже нашият небесен Баща знае как се чувстваме“. Любимият стих на Катрина е Псалм 27:10, НС, където се казва: „Ако собственият ми баща и собствената ми майка ме оставят, тогава сам Йехова ще ме приеме.“

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 30]

Търси начини да се сближиш с осиновителите си