Пътешествие по най–дългата в света тролейбусна линия
ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В УКРАЙНА
Необходими ли са много пари, за да се насладиш на едно незабравимо преживяване? Не и когато си купиш билет за най–дългата в света тролейбусна линия. Тролейбусът пътува около 95 километра от Симферопол в центъра на Кримския полуостров до Ялта на слънчевия северен бряг на Черно море. Защо не дойдеш с нас на едно вълнуващо пътешествие?
В СИМФЕРОПОЛСКИТЕ транспортни служби се запознаваме със Славни Гиорги Михайлович, или г–н Славни накратко. Той работи тук от 1959 г. насам и е много добре запознат с работата си. Г–н Славни първо ни показва музея на транспорта, където са изложени снимки на мъжете и жените, които са построили тролейбусната линия. „Тролейбусът се нуждае от много повече от един асфалтиран път — обяснява той. — Строителите издигнали стотици стълбове, които да държат километричните жици. Инженерите проектирали електроцентрали, осигуряващи достатъчно електричество.“
„Защо за този дълъг планински маршрут използвате електрически тролейбуси, а не автобуси?“ — питаме ние.
„Тролейбусите са по–чисти от автобусите — казва той. — Целта е била да защитим природното си наследство — непокътнатите планини и девствените брегове.“
„Но дали няколко автобуса биха навредили чак толкова?“ — питаме ние.
„Няколко автобуса! — отвръща той. — Преди години, когато бяха много популярни, през летния сезон тролейбусите се движеха на всеки две–три минути и правеха общо 400 курса на ден.“
След като научихме тези интересни факти, вече нямаме търпение да започнем пътешествието.
Пътуването започва
Началната ни точка е Симферополската централна гара. Десетките електрически жици над нас приличат на сребрист лабиринт. Отиваме до касата и си купуваме билети. След това се качваме на тролейбус № 52 и тръгваме.
След 29 километра започваме да се изкачваме по планината. Скоро сме в прохладната сянка на извисяващите се планини, които приличат на небостъргачи. Стръмните склонове с вечнозелени и широколистни дървета се спускат в ниското, където достигат покрити със сняг долини. Когато стигаме върха, затаяваме дъх в очакване на също толкова вълнуващото слизане. Пред нас криволичещият път се спуска към хоризонта. Мощните спирачки на тролейбуса намаляват увеличаващата се скорост. Шофьорът ни закарва благополучно в ниското!
В подножието на планината навлизаме в град Алуща, завиваме надясно и се движим на юг покрай брега. Отляво е Черно море, а отдясно — величествените Кримски планини, които служат като защитна бариера.
По–нататък, в покрайнините на село Пушкино съзираме Меча планина. Местните жители обясняват, че според легендата една огромна мечка се превърнала на камък, докато се опитвала да изпие Черно море. Говори се, че главата ѝ все още е във водата. Аз се чудя защо селяните не казват, че мечката е паднала във водата, понеже е пила твърде много вино. Досега минахме покрай много лозя. В страната се произвежда вино и това е родината на масандровото вино, което е печелило международни конкурси.
След това в село Никита слизаме от тролейбуса, за да посетим Никитската ботаническа градина. Тук са събрани хиляди растения от цял свят. С нашата опитна екскурзоводка Тамара се наслаждаваме на аромата на големите вечнозелени дървета близо до входа. „Това са ливански кедри — обяснява тя. — Соломон направил храма си с тези величествени дървета.“ Това наистина е вярно, защото в Библията се казва, че за грандиозния строеж на Соломон били използвани много кедрови дървета. — 3 Царе 5:6–18.
Докато се разхождаме бавно по добре утъпканите пътеки, забелязваме леха с трънливи храсти. „Рози — казва Тамара. — В градината има двеста вида рози, които цъфтят най–много в края на май и началото на юни.“ После се намираме пред един наглед обикновен храст, висок около два метра и половина. „Това е „желязното“ дърво — казва Тамара, докато гледа с възхищение растението. — Жилавата му дървесина може да се използва вместо метал и да се забива като пирон. Дори потъва във водата.“ След като разглеждаме ботаническата градина, отново се качваме в тролейбуса и се радваме, че по време на краткия път до последната спирка Ялта краката ни ще си отпочинат. Много хора свързват Ялта главно с историческата конференция, която се е провела през 1945 г. в двореца в Ливадия по време на Втората световна война. На тази конференция главите на трите водещи съюзнически държави се събрали, за да планират последното нападение срещу нацистка Германия и нейната окупация.
Връщане
Вече се смрачава и е време да се връщаме обратно. По пътя деца продават букети. Когато слизаме, за да си купим цветя, мигновено ни заобикаля групичка от запалени малки предприемачи. „Какви са тези хубави снежнобели цветя?“ — питам Яна, петнайсетгодишно момиче с пясъчноруси коси. „Кокичета“ — отговаря гордо тя. Като посочва хълма от другата страна на пътя, Яна добавя: „Берем ги по този склон рано сутринта там, където снегът започва да се топи.“
Скоро отново се качваме на тролейбуса и стигаме края на нашето пътуване. Като деца, които са се возили за първи път на скоростно влакче, и на нас ни се иска да се върнем и да започнем всичко отначало!
[Карта на страница 23]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
УКРАЙНА
КРИМ
Черно море
СИМФЕРОПОЛ
↓ Чатирдаг планина
Алуща
↓
Пушкино
↓ Меча планина
Никита
↓ Масандра
Ялта
Ливадия
Планина Ай–Петри
Алупка
[Снимка на страница 23]
Планина Ай–Петри
[Снимка на страница 23]
Дворецът на граф Воронцов, Алупка
[Снимка на страница 23]
Мраморна пещера, Чатирдаг планина
[Снимка на страница 23]
Меча планина
[Снимка на страница 24]
Замъкът „Лястовиче гнездо“ в Ялта
[Снимка на страница 24]
Винарска изба в Ялта с бутилки масандрово шери от 1775 г.
[Снимка на страница 24]
Водопадът Учансу (Ялта), над 100 метра висок и най–високият в Крим
[Снимка на страница 24]
Историческият дворец в Ливадия, Ялта