Любов в действие — в кампания за оказване на помощ

РИЧАРД ВАРА, опитен редактор на вестник „Хюстън Кроникъл“, не се удивлява лесно, но преди известно време едно събитие му направило много силно впечатление. „Никога не съм виждал нещо подобно! — възкликва той. — Не мога да повярвам.“ Подобни чувства изразил и Лий П. Браун, кмет на Хюстън (Тексас, САЩ). Той казва: „Иска ми се всички в Хюстън да видят какво извършихте. Това ми направи изключително силно впечатление.“ Какъв бил поводът за техните изказвания? Редакторът и кметът говорели за кампанията за оказване на помощ, извършена от Свидетелите на Йехова в Хюстън. Какво се включвало в нея? Защо имало нужда от тази кампания? Защо тя направила толкова голямо впечатление? За да разберем отговора на тези въпроси, нека да започнем от самото начало.

Най–ужасното наводнение

В началото на юни 2001 г. силният тропически ураган Алисън опустошил равнинната област на югоизточен Тексас. Накрая в петък, 8 юни, само за 24 часа нивото на проливния дъжд, който Алисън изсипал над Хюстън — четвъртиятa по големина град в страната, — достигнало един метър. За много кратък период от време покачващата се вода нахлула в магазините, в офисите на фирмите и в десетки хиляди домове. Магистралите около града се превърнали в бурни реки, които заливали заседналите автомобили и големи камиони. Високото ниво на водата попречило дори на пожарните коли и на други спасителни превозни средства да се придвижват по някои от наводнените пътища. Били задействани хеликоптери и тежки военни превозни средства, които да спасяват хората.

Най–накрая, когато небето отново се прояснило в понеделник, 11 юни, станало ясно, че Алисън е причинил големи щети и е погубил много хора. Двайсет и двама души загубили живота си, включително и двама Свидетели на Йехова — Джефри Грийн, християнски старейшина, и неговата балдъза Фрида Уилис.b Около 70 000 дома били повредени и това превърнало наводнението в едно от най–ужасните природни бедствия, които някога са засягали голям град. Всъщност щетите за пет милиарда долара, които Алисън нанесъл, го превърнали в най–скъпия тропически ураган в историята на САЩ.

Наводнение от доброволци

Хората изпаднали в шок. Един доброволец, който оказвал помощ, разказва: „Леглата им бяха мокри. Килимът им беше мокър. Семейните им снимки бяха унищожени.“ Много от над шестнайсетте хиляди Свидетели на Йехова в района на Хюстън пострадали. Осем Зали на Царството и стотици домове на Свидетели били повредени. Водата в някои от домовете стигала няколко сантиметра, а в други била до самия покрив. Общо над осемдесет сбора на Свидетелите на Йехова били засегнати. Но пострадалите не били оставени без помощ. След няколко дни множества от доброволци се притекли на помощ. Как се случило това?

Още преди водите да започнат да се оттичат, християнските старейшини от сборовете на Свидетелите на Йехова в Хюстън бързо предприели действия. „Обадихме се на своите братя и сестри и ги посетихме — разказва един старейшина. — След това преценихме щетите и до понеделник, 11 юни, имахме пълен списък на пострадалите, броя на повредените домове и размера на щетите. Изпратихме информацията до централата на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк).“ Няколко дни по–късно американският офис на клона на Свидетелите на Йехова основал комитет за оказване на помощ от осем християнски старейшини от Хюстън и фонд за оказване на помощ. Каква била задачата на комитета? Да помогне на пострадалите да се възстановят емоционално и да поправи над седемстотин засегнати домове на Свидетелите!

„Как можем да се справим с тази огромна задача?“ — се питали членовете на новосформирания Комитет за оказване на помощ на Свидетелите на Йехова „Хюстън 2001 г.“. Те работели до късно през нощта, за да съставят първоначален план, и поканили над 160 сбора на Свидетелите на Йехова от областта на Хюстън да помагат. „Откликът беше поразителен — разказва председателстващият на комитета. — Над 11 000 Свидетели се записаха, предлагайки безплатно времето, труда и уменията си.“

Борба с плесента

Няколко дена след наводнението доброволците започнали да работят по домовете на пострадалите, като махали мокрите килими, повредените подове, разрушените стени, прогизналите шкафове, изметнатите врати и всичко друго, което било замърсено от калния воден поток. Един доброволец разказва: „Мислехме не само за това как да поправим домовете на братята, но и как да предпазим здравето им.“ Тъй като токсичната плесен можеше бързо да започне да се разпространява зад стените и в шкафовете, домовете трябваше първо да бъдат напълно дезинфекцирани.

За да разберат как да свършат работата безопасно, няколко Свидетели помолили за обучение от страна на Федералната агенция на САЩ за справяне с бедствени положения. След това всеки обучен Свидетел поканил десет доброволци да отидат в един повреден дом, където им показал как да го дезинфекцират правилно. На следващия ден всеки от десетте новообучени доброволци на свой ред взел със себе си десет доброволци. „Само след броени дни — си спомня един доброволец — вече няколкостотин души знаеха как да свършат работата.“ Плесента просто не можела да се разпространява по–бързо, отколкото се увеличавали доброволците! През деня работели пенсионери и младежи, които били в лятна ваканция. През нощта други доброволци поемали работата и продължавали. За шест седмици всички домове на Свидетели били изчистени и обезопасени.

Центрове за оказване на помощ

В това време комитетът за оказване на помощ закупил огромно количество гипсови панели и тонове други строителни материали. Но къде можело да ги съхранява? Представителят на комитета за оказване на помощ разказва: „Когато научи за нуждите ни, управителят на една компания предложи да използваме безплатно един склад с площ от 5000 квадратни метра!“ Складът осигурил място не само за строителните материали, но и за офиси. Не след дълго той се превърнал в главен център на комитета за оказване на помощ, в който ден и нощ, дори през съботите и неделите, работели около 200–300 доброволци.

Тъй като повредените домове били разпръснати на голяма площ, в седем Зали на Царството били установени по–малки местни центрове за оказване на помощ. В края на седмицата всеки център се изпълвал с доброволци. (Виж блока „Център на действието“.) Много от тях вече били работили заедно при строежи на Зали на Царството в областта. Всъщност помагали доброволци с умения в строителството от единайсет различни регионални строителни комитетаc в Арканзас, Луизиана, Оклахома и Тексас. Във всеки местен център дърводелци, бояджии, водопроводчици и други умели работници поели ръководството и обучавали другите. — Виж блока „Програми за обучение“.

План и база данни

Доброволците следвали строителен план, състоящ се от седем етапа. Строителните материали били доставени по домовете на четири партиди и било запланувано всеки дом да се ремонтира в събота и неделя в продължение на три седмици. По този начин цялата кампания за оказване на помощ можела да бъде завършена за около шест месеца.

За да приведе плана в действие, комитетът установил 22 отдела, което включвало отдел за снабдяване, за настаняване и за транспорт. Всички отдели можели да извлекат полза от информацията в огромната база данни, съставена от доброволците. Преди да започне работата по ремонтирането, доброволците вкарвали информацията в компютър в продължение на десет дена. „Това беше огромен процес“ — се казва в едно сведение. Но в края на този дълъг процес била на разположение полезна информация. С едно щракване на мишката базата данни показвала кога всеки от единайсетте хиляди доброволци е на разположение, какви умения притежава и как може да бъде осъществена връзка с него. С друго щракване показвала как се движи работата по ремонта, необходимите разрешителни за строеж и други подробности за засегнатите домове. Започнали да наричат базата данни „сърцето на кампанията за оказване на помощ“.

Трогнати и признателни

Доброволци с опит в строителната дейност посетили домовете, в които било сухо и нямало плесен, за да определят какво е необходимо при ремонта на щетите. „Тези доброволци изчисляваха материалите с точност до броя на необходимите пирони — казва представителят на комитета. — Не искахме да пилеем парите или дарените материали.“ В същото време други доброволци се сдобили с необходимите разрешителни за строеж от градската управа.

След това пострадалите семейства били поканени да отидат в склада, за да си изберат нещо от ограничения асортимент от килими, шкафове, подова настилка и други материали, с които да подменят това, което били изгубили. Пострадалите от наводнението били изпълнени с благодарност и често се просълзявали, като виждали всичко, което било осигурено за тях. Те получили и съвет от доброволци, които имали познания в областта на застрахователните въпроси и правителствените програми. След това бил съставен график за ремонта на домовете и шофьорите доброволци докарали необходимите строителни материали точно на съответния ден, в който работните групи имали нужда от тях. Един мъж, чиято повредена къща била ремонтирана, казал на съпругата си, която е Свидетелка: „Твоите братя са истинско чудо. Една бригада свършва и друга веднага идва. Работят като мравки!“

Основните поправки отнели около три съботи и недели за всеки дом. „Понякога обаче това отнемаше пет или дори осем седмици“ — казва председателстващият на комитета. Когато махали стените на по–старите домове, доброволците често забелязвали предишни повреди и не искали да сложат нови стени, без да поправят старите проблеми. Един майстор от доброволците казва: „Понякога виждахме, че дървените греди са нападнати от термити, които унищожихме. Често ремонтирахме строителните подпори. Оставихме домовете в добро състояние.“ Един от пострадалите изразява чувствата на многото собственици на домове, като казва с благодарност: „Къщата ми сега е в по–добро състояние, отколкото когато я купих!“

Експресна кухня

За да осигури храна за големия брой доброволци, група Свидетели превърнали склада зад една Зала на Царството в център за приготвяне и доставка на храна. Свидетелите от страната дарили хладилници, фризери, съдомиялни машини, печки и друго кухненско оборудване. Всяка събота и неделя единайсет готвачи и още около двеста доброволци приготвяли хиляди порции храна в центъра. Доброволецът, който служел като надзорник на кухнята, каза: „В продължение на деветнайсет години приготвяме храна за строежите на Зали на Царството, но не сме си представяли толкова голям проект.“

Порциите храна се опаковали в 120 големи контейнера, които товарели на 60 превозни средства и откарвали до центровете за оказване на помощ. През това време от всяка бригада, работеща по домовете, изпращали доброволец до близкия център, за да вземе храната за цялата бригада. Доброволците ядели на място и веднага продължавали да работят.

Мисията е изпълнена!

Най–накрая през април 2002 г. всички 11 700 доброволци завършили една от най–дългите кампании за оказване на помощ, предприемани от Свидетелите на Йехова. Доброволците прекарали 1 000 000 часа в ремонт на общо 8 Зали на Царството и 723 дома. Един от пострадалите изразява мнението на всички останали, като казва със сълзи на благодарност в очите: „Благодаря на Йехова и на доброволците за цялата помощ, която ни оказаха. Голяма утеха е да си част от едно любещо братство!“

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 27]

ЦЕНТЪР НА ДЕЙСТВИЕТО

Сега е събота, седем часа сутринта, в центъра за оказване на помощ номер 4, който се намира в североизточната част на Хюстън. Доброволците общуват непринудено в Залата на Царството, докато говорят, смеят се, пийват кафе и хапват понички. Някои от тях са пропътували стотици километри, за да бъдат тук. Но в седем и половина оживените разговори затихват и надзорникът на центъра започва обсъждане върху библейски стих. Той съобщава също, че Изучаването на „Стражева кула“ ще се проведе в неделя от седем и половина сутринта, преди доброволците да се разпръснат по местоназначенията си, и насърчава всички да участват в изучаването, като се изказват, било то на английски, или на испански език. След това предава поздрави от световната централа на Свидетелите на Йехова, които са посрещнати с бурни аплодисменти.

Тогава надзорникът на центъра съобщава последните данни от работата по оказване на помощ и сърдечно благодари на доброволците за охотния им дух. Той пита: „Дали някой от присъстващите не знае какво ще прави или къде ще ходи днес?“ Никой не вдига ръка. „Кой ще има нужда от обяд?“ Всички бързо вдигат ръка и избухват в смях. Най–накрая казват молитва и 250 доброволци — мъже, жени, млади и стари — тръгват към назначението си, готови за още един ден на усилена работа.

Същото се случва и в другите шест местни центъра, както и в склада. В това време други доброволци, работещи в централната кухня, вече готвят — в крайна сметка днес на обяд в Хюстън над 2000 гладни доброволци ще чакат топла храна!

[Блок/Снимка на страница 28]

ПРОГРАМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ

По време на работата за оказване на помощ доброволци, които били квалифицирани специалисти, провели лекции, за да обучат други доброволци без предварителни умения за определени задачи. Някои били обучени да дезинфекцират домове. Други се научили да монтират стени и да поставят шкафове. Трети — да измазват и да боядисват. Лекциите се записвали на видеокасети и след това касетите се използвали в местните центрове, за да бъдат обучени още доброволци. „Чрез тези лекции — отбелязва един член на комитета за оказване на помощ — осигурихме високо качество на работата.“

[Снимка]

Специалисти провеждат обучение

[Блок на страница 30]

„ИСТИНСКОТО ДЕЛО НА БОГА“

„Застрахователните компании казват, че природните бедствия са дело на Бога — отбеляза един член на комитета за оказване на помощ. — Но доброволците, които работеха тук през всички тези месеци, са истинското дело на Бога. Братството ни е цяло чудо!“ По време на тази кампания за оказване на помощ над 2500 доброволци дошли през съботите и неделите, за да работят. Председателстващият на комитета казва: „Тези доброволци отмениха заплануваната си почивка, промениха плановете на семейството си и отложиха личните си дела, за да помогнат в една от най–големите кампании за оказване на помощ, които Свидетелите на Йехова са предприемали.“

Продължителната кампания за оказване на помощ изисквала жертви. Един доброволец, който помагал в нея от началото до края, ходел на работа 50 часа в седмицата. Въпреки това всяка седмица помагал 40 часа в кампанията. „Йехова ми даде сили — казва той. — Когато моите познати ме питаха дали ми плащат, им казвах, че въобще не бих направил това за пари.“ През съботите и неделите, след като са работили цяла седмица, членовете на едно семейство от Луизиана пътували 800 километра в двете посоки, за да участват в кампанията. Много хора работели от сутрин до вечер и след това пътували обратно до вкъщи. Трийсет доброволци с различни умения, които пътували от седем до десет часа в едната посока, казват: „Наистина си струва!“ Друга доброволка си тръгнала от работа в три и половина следобед и след това помагала в главния център до десет часа вечерта. Тя помагала и през съботите и неделите. „Това ми носи голямо удовлетворение“ — казва тя.

Наистина тези и всички останали доброволци искали да помогнат, понеже притежавали братска любов — идентифициращият белег на истинските християни. (Йоан 13:35) След като посетил главния център на кампанията за оказването на помощ, кметът на Хюстън бил подтикнат да каже на група Свидетели: „Вие вярвате, че трябва да се върши това, което Бог иска, и прилагате на практика всичко, в което вярвате.“

[Снимка на страници 26, 27]

Наводнението в Хюстън, 9 юни 2001 г.

[Източник]

© Houston Chronicle

[Снимка на страница 27]

Магистралите се превърнали в реки

[Снимка на страница 27]

Водата нахлула в домовете

[Снимка на страница 29]

Някои от хилядите Свидетели, които служели като доброволци

[Снимка на страница 30]

Кухненският персонал приготвил над четвърт милион порции храна!

[Информация за източника на снимката на страница 25]

NOAA