Трябва ли християните да проповядват на другите?

ВЕРОЯТНО възпитанието или средата, в която си израснал, не ти позволяват да обсъждаш религията извън семейството или църквата. В резултат на това може да се раздразниш, ако някой неканен човек дойде в дома ти с Библия в ръка. При някои хора този възглед се е оформил от насилствените действия на религията през историята, които били извършвани под претекст, че това са походи за спасение на душите.

Историята на много народи разказва за масово обръщане във вярата на хора, които не били подтикнати от любов към Христос, а по–скоро от острието на меча. Много хора се криели, напуснали домовете и страната си или дори загубили живота си. Някои предпочели да изгорят на клада, отколкото да приемат религията на преследвачите си.

Вдъхновените Писания не подкрепят подобно насилствено обръщане във вярата. Така че дали това показва, че човек не бива да споделя религиозните си вярвания с другите? Самата Библия отговаря на този въпрос.

Поучаване с власт

Първо, да разгледаме примера, даден от Исус Христос. Той бил умел учител, който повлиял на живота на своите слушатели. (Йоан 13:13, 15) Ученията му в Проповедта на планината не били сложни, но оказвали силно влияние. В резултат ‘народът се чудел на учението Му; защото ги поучавал като един, който имал власт’. (Матей 7:28, 29) Около 2000 години по–късно животът на хората, които изследват неговите учения, все още бива повлиян. Професор Ханс Дитер Бец, който се придържа към това становище, отбеляза, че „общо взето влиянието, което Проповедта на планината е оказала, далече надхвърля границите на юдаизма и християнството или дори на западната култура“.

Непосредствено преди да се възнесе на небесата, Исус дал заповед, чието следване гарантирало, че след неговата смърт дейността по поучаването, която започнал, щяла да продължи и дори да процъфтява. (Йоан 14:12) Той наставлявал учениците си да отиват при хората от всички народи, ‘като ги учат да пазят всичко’, което им е заповядал. Основната цел на тази задача била изяснена, когато Исус казал още: „И така, идете, правете ученици.“ — Матей 28:19, 20, Ве; Деяния 1:8.

Да разгледаме също примера на апостол Павел. След своето обръщане в християнството той не се срамувал да споделя новонамерената си вяра. (Деяния 9:17–19, 22) Павел имал обичай да говори в синагогите, да доказва, ‘че Христос трябвало да пострада и да възкръсне от мъртвите’. Той умело ‘разисквал с тях от писанията’, за да ‘убеди юдеи и гърци’. Според един научен труд гръцката дума, използвана за „убеждавам“, означава „причинявам промяна на мнението под влияние на разсъждения или на морални съображения“. В резултат на това, че Павел убедително разсъждавал с другите, той „предумал и обърнал големи множества“. — Деяния 15:3; 17:1–4, 17; 18:4; 19:26.

Принуда или убеждение — кое от двете?

В днешно време изразът „прозелитизъм“ се използва в смисъл на насилствено обръщане във вярата по един или друг начин. Библията не подкрепя подобно действие. По–скоро тя учи, че хората са създадени да постъпват според своята собствена воля и с възможността и отговорността да решат какъв начин на живот ще водят. Това включва решението как да се покланят на Бога. — Второзаконие 30:19, 20; Исус Навиев 24:15.

Исус уважавал това дадено от Бога право, като никога не използвал своята забележителна сила и власт, за да налага на някого, или да го принуждава, да приеме неговите учения. (Йоан 6:66–69) Той подбуждал слушателите си към действие, като използвал добре обосновани разсъждения, примери и въпроси относно техните възгледи, всичко това с цел да докосне сърцата им. (Матей 13:34; 22:41–46; Лука 10:36) Исус учел учениците си да проявяват същото уважение към другите. — Матей 10:14.

Очевидно е, че Павел подражавал на Исус в своята служба. Докато се стараел да убеди слушателите си с добре обосновани разсъждения от Писанията, Павел уважавал чувствата и възгледите на другите. (Деяния 17:22, 23, 32) Той разбирал, че любовта към Бога и Христос е това, което ни подтиква да служим активно на нашия Създател. (Йоан 3:16; 21:15–17) Следователно всеки от нас взема лично решение.

Лично решение

Когато вземат важни решения в живота си, като например какво жилище да си купят, къде да работят и как да възпитат децата си, разумните хора не правят това импулсивно. Те може да изследват различните възможности, да размишляват върху фактите и вероятно да помолят за съвет. Те ще вземат решение едва след като са обмислили тези неща.

Решението как да се покланяме на Бога заслужава повече от времето и усилията ни, отколкото всяко друго решение в живота ни. Това ще повлияе на живота ни днес и още по–важно е, че ще засегне перспективата ни за вечен живот в бъдещето. Християните от първи век, които живели в Берия, ясно разбирали това. Макар че добрата новина им била обяснена лично от апостол Павел, те внимателно изследвали Писанията всеки ден, за да се уверят, че това, което научавали, било вярно. В резултат на това ‘мнозина от тях повярвали’. — Деяния 17:11, 12.

Днес Свидетелите на Йехова продължават работата по поучаването и правенето на ученици, която започнал Исус. (Матей 24:14) Те уважават правото на другите да имат своя собствена религия. Но що се отнася до споделянето на своите религиозни вярвания с другите, те следват примера, посочен в Библията. Да, те използват честни аргументи от Писанията в своята дейност, която според тях е животоспасяваща. — Йоан 17:3; 1 Тимотей 4:16.