Когато нещо не е толкова просто, колкото изглежда

Според теорията за химическата еволюция се предполага, че животът на земята е възникнал от само себе си, чрез химична реакция преди милиарди години.

В тази теория не се твърди, че някаква случайност преобразувала неживата материя направо в птици, влечуги и други сложни форми на живот. Вместо това твърдението е, че няколко последователни химични реакции имали за краен резултат много прости форми на живот като водорасли и други едноклетъчни организми.

След като вече разполагаме с доста познание за тези едноклетъчни организми, дали е разумно да приемем, че те са толкова просто устроени, че са се появили от само себе си? Например, колко прости са едноклетъчните водорасли? Нека да изследваме един определен вид — едноклетъчното зелено водорасло от вида Дуналиела и реда на Волвокалиите.

Единствени по рода си едноклетъчни организми

Клетките на водораслото Дуналиела имат яйцевидна форма и са много малки — с дължина около десет микрона. За да получим един сантиметър, трябва да наредим около хиляда клетки една до друга. Всяка клетка има в единия си край две камшичета, които ѝ позволяват да плува. Подобно на растенията, клетките на Дуналиела използват фотосинтезата, за да си осигуряват енергия. Те произвеждат храна от въглероден двуокис, минерали и други хранителни вещества, поемани от клетката, и се възпроизвеждат чрез клетъчно деление.

Водораслото Дуналиела може да живее дори в много солен разтвор. То е един от малкото видове организми, които са в състояние да живеят и да се размножават в Мъртво море, където концентрацията на сол е около десет пъти по–голяма отколкото в морската вода. Този така наречен прост организъм може да оцелее и след внезапни промени в концентрацията на сол в околната среда.

Да разгледаме например водораслото Дуналиела бардавил, което може да се намери в плитките солени блата на Синайската пустиня. Концентрацията на сол в тези блата може да намалее по време на гръмотевична буря или да се повиши значително, когато голямата пустинна горещина изпари водата. Благодарение отчасти на своята способност да произвежда и натрупва глицерол в подходящи количества, това мъничко водорасло е способно да понася тези крайни промени. Клетката на Дуналиела бардавил може да синтезира глицерол много бързо, започвайки само няколко минути след промяната в концентрацията на сол, като или произвежда, или отстранява глицерола, в зависимост от нуждата си към приспособяване. Това има голямо значение, тъй като в някои естествени среди концентрацията на сол може значително да се промени само за няколко часа.

Живеейки в плитките пустинни блата, водораслото Дуналиела бардавил е изложено на силна слънчева светлина. Това би повредило клетката, ако не беше защитната обвивка, осигурена от определен пигмент. Когато расте в благоприятни хранителни условия, например при наличие на достатъчно количество азот, клетката на Дуналиела е яркозелена, тъй като зеленият пигмент хлорофил осигурява защитна обвивка. Недостигът на азот, високата температура, концентрацията на сол и силната светлина водят до промяна в цвета от зелен на оранжев и червен. Защо? При тези сурови условия се осъществява сложен биохимичен процес. Нивото на хлорофил спада и на негово място се произвежда пигментът бета–каротин. Ако клетката не притежаваше уникалната способност да произвежда този пигмент, щеше да умре. Промяната в цвета се дължи на появата на голямо количество бета–каротин, достигащо десет процента от теглото на водораслото при тези условия.

В Съединените щати и Австралия водораслото Дуналиела се отглежда в големи изкуствени езера, за да се произвежда естествен бета–каротин за човешкия хранителен пазар. Например в южна и западна Австралия има огромни производствени съоръжения. Бета–каротинът може да се получи и синтетично. Но само две компании притежават много скъпите и сложни биохимични съоръжения, за да го произвеждат в големи количества. Това, което отне на хората десетилетия и огромни инвестиции в областта на проучванията, разработката и производствените съоръжения, водораслото Дуналиела извършва много лесно. Тази просто устроена клетка го прави с миниатюрна, твърде малка, за да бъде видяна, фабрика, като откликва незабавно на променящите се изисквания на околната среда.

Друга уникална способност на водораслите от вида Дуналиела може да бъде видяна в един вид, наречен Дуналиела ацидофила, който беше изолиран за първи път през 1963 г. от естествени извори и почви с висока концентрация на сярна киселина. При лабораторни проучвания този вид Дуналиела може да расте в разтвор на сярна киселина, който е около сто пъти по–киселинен от лимоновия сок. От друга страна, Дуналиела бардавил може да оцелее и във високо алкална среда. Това показва голямата приспособимост на представителите от рода Дуналиела към околната среда.

Някои неща за размисъл

Необикновените способности на водораслото Дуналиела са забележителни. Но те са само малка част от поразителното многообразие от свойства на едноклетъчните организми, които те използват, за да оцеляват и виреят в променяща се и понякога сурова околна среда. Тези способности осигуряват на водораслото Дуналиела възможност да отговори на нуждите за растежа си, да приема избирателно храна, да не допуска вредните вещества, да изхвърля отходни продукти, да избягва и да преодолява заболявания, да убягва на хищниците, да се размножава и т.н. Хората използват около 100 трилиона клетки, за да осъществят тези задачи!

Разумно ли е да се каже, че това едноклетъчно водорасло е само една просто устроена, примитивна форма на живот, която по стечение на обстоятелствата се е появила от няколко аминокиселини в една органична супа? Логично ли е да припишем тези чудеса на природата само на една чиста случайност? Колко по–разумно е да отдадем заслугата за съществуването на живите организми на един умел Конструктор, който е създал живота с определена цел. Интелект и майсторство като тези, които се простират далеч извън нашите способности за разбиране, са необходимо условие за значително сложната и основана на взаимодействия същност на живите същества.

Внимателното изследване на Библията, необременено от религиозна и научна догматика, дава задоволителни отговори на въпросите относно произхода на живота. Милиони хора, сред които и много специалисти в областта на науката, са обогатили живота си чрез такова изследванеa.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 14]

Най–вляво: Търговско производство на бета–каротин с помощта на Дуналиела

Вляво: Увеличен изглед на Дуналиела, оцветена в оранжево поради високото ниво на бета–каротин

[Източник]

© AquaCarotene Limited (www.aquacarotene.com)

[Снимка на страница 14]

Дуналиела

[Източник]

© F. J. Post/Visuals Unlimited

[Снимка на страница 15]

Изображение, получено чрез сканиране с електронен микроскоп, който показва ядро (Я), хлоропласт (Х) и апарат на Голджи (Г)

[Източник]

Изображение от www.cimc.cornell.edu/Pages/ dunaLTSEM.htm. Used with permission