Наблюдавайки света
Ориентацията на пчелите
Способността на пчелите да се ориентират от гнездото си до цветовете и обратно е добре позната. Но колонии от мигриращи пчели от Асам (северна Индия) очевидно летят хиляди километри и след това се завръщат не само на същото дърво, но и на същия клон, където около две години по–рано са живели родствениците им! Това е забележително, тъй като пчелите–работнички живеят най–много три месеца. Така че няколко поколения разделят пчелите, които се завръщат, от онези, които първоначално са построили гнездото. Не е известно как те намират обратния път до дома си. Във вестник „Сидни морнинг хералд“ се казва, че е възможно в това да е включено обонянието им. Друго вероятно обяснение е по някакъв начин оцелялата пчела–царица чрез танц да предава информация на пчелите–разузнавачи, посочвайки им посоката, в която да летят.
Сън и памет
Изследователи на съня открили, че добрият нощен сън, а не стоенето до късно вечер, „е необходим за резултатното припомняне през следващите седмици“, се казва в лондонския вестник „Индипендънт“. Професор Робърт Стикголд от Харвардското медицинско училище използвал 24 доброволци — на половината от тях било позволено да спят, след като са учили известно време, докато останалите били държани будни цяла нощ. След това доброволците от двете групи спали нормално през следващите две нощи, за да могат лишените от сън участници да превъзмогнат умората си. Проверката на паметта им показала, че онези, които спали през първата нощ, „били значително и многократно по–добри в изпълняването на задачите за проверка на паметта, докато членовете на втората група не показали подобрение, въпреки че наваксали пропуснатия сън“. Тъй като сънят очевидно помага за затвърдяване на спомените, тези данни показват, че заместването на съня — особено по–ранния дълбок сън — с учене, не носи голяма полза.
Мъжете и жените слушат различно
Изследователи установили, че когато слушат, жените използват двете полукълба на мозъка си, докато мъжете използват само едно полукълбо, се съобщава в Интернет сайта Discovery.com News. При едно проучване мозъците на 20 мъже и на 20 жени били изследвани със скенер, докато те слушали запис на касета на една книга. Резултатите от скенера показали, че когато слушат, мъжете използват най–вече лявата част на мозъка си, която е свързана със способността да чуваме и да говорим. От друга страна при жените и двете мозъчни полукълба били активни. Д–р Джоузеф Лурито, професор по радиология в Университетското училище по медицина в Индиана, казва: „Нашето изследване показва, че възприемането на говора е различно при мъжете и жените, но това не означава непременно, че едните са по–способни от другите.“ Д–р Лурито казва, че според други изследвания жените „могат да следят два разговора едновременно“.
Език със смукалце
Как хамелеонът хваща други гущери, и дори птици, които тежат над 10 процента от собственото му тегло? Доскоро се смяташе, че жертвата се залепва на грапавата и лепкава повърхност на езика на хамелеона. Но това не обяснява как това създание може да хване относително тежката жертва. За да намерят отговор, учени в Антверпен (Белгия) направиха високоскоростни видеозаписи на действащия със светкавична бързина език на хамелеона, се съобщава в Интернет сайта на германската служба за новини в областта на науката „Билд дер Висеншафт“. Учените открили, че когато езикът на хамелеона е изстрелян навън, на върха му се образува кълбо. Точно преди езикът да нанесе удар, два мускула се свиват, преобразувайки върха му в смукалце, което прилепва за жертвата.
Разширяващата се пустиня
„Сахара премина Средиземно море, тъй като унищожителната комбинация от ерозия на почвата и промени в климата превръща части от южна Европа в пустиня“ — се съобщава в лондонския вестник „Гардиън“. На една конференция на Организацията на обединените нации за борба със запустяването на земите, проведена през декември 2000 г., един специалист отправи обвинение към т.нар. глобално земеделие, което отстранява от бизнеса дребните земеделци. Така земеделците изоставят земя, която е била запазена в продължение на хиляди години чрез издигане на насипи и грижливо напояване, и след време почвата бива отмита. Положението е критично в южна Италия, Испания и Гърция. България, Унгария, Румъния, Молдова, Русия и Китай също са изправени пред проблема със запустяването на земята. Клаус Тьопфер, изпълнителен директор на програмата на ООН за околната среда, заявява: „Почвата е природен ресурс, който е не по–малко важен за добруването на хората и на околната среда от чистата вода и чистия въздух.“