Корейски семейства се срещат отново — едно ново начало?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В РЕПУБЛИКА КОРЕЯ

ТОВА събитие беше наречено голяма човешка драма. То привлече вниманието на над 1300 местни репортери и над 400 кореспонденти от чужбина. Става дума за срещата на семейства от северната и южната част на Корея, чиито членове са били разделени за около 50 години.

В продължение на половин век много корейци не можеха да общуват с близките си — нито чрез писма, нито чрез факс или телефон. Демилитаризираната зона, разделяща страната, изолираше членовете на семействата един от друг. Как стана възможно те да се срещнат отново?a

Една забележителна среща

На 15 август 2000 г. самолет със знамето на Корейската народнодемократична република се приземи на международното летище в град Кимпо в Република Корея. Самолетът превозваше пътници от Северна Корея, които чрез Международния Червен кръст бяха получили сведения, че някои от близките им са все още живи и са в Южна Корея. След това същият самолет превози 100 корейци от южната част на Корея в северната, като така те можаха да се срещнат със своите близки. Представи си, че имаш брат, сестра, майка, баща, син или дъщеря, или пък брачен партньор, който не си виждал вече над 50 години! Много от тези, които дойдоха за срещата, бяха над 60– и 70–годишни и от юношеските си години не бяха виждали близките си!

Беше запланувано тези посещения да продължат четири дена и три нощи, след което всички трябваше да се завърнат в страните, от които бяха дошли. Несъмнено това обяснява защо много членове на семействата, които се срещнаха отново, разговаряха почти без да спрат! Тъй като имаше вероятност някои от тях да преживеят психическа травма или да изпаднат в шок, доктори, сестри и линейки бяха в готовност да окажат първа помощ. Не е изненадващо, че се наложи те да бъдат използвани.

В тази среща взеха участие само много малка част от общия брой на разделените семейства. Според някои изчисления има 690 000 корейци на над шестдесетгодишна възраст и 260 000 корейци на над седемдесетгодишна възраст, които все още са разделени от близките си. Но от 76 000 жители на Република Корея, които изпълниха определени условия и подадоха молба да посетят роднините си в Северна Корея, само 100 бяха избрани за тази среща.

Сред тях беше 82–годишният Ян Чин Яул. Той получил сведения от Червения кръст, че неговият 70–годишен брат Ян Уан Яул, който живее в Северна Корея, търси близките си, които са в Южна Корея. По–малкият брат на Ян Чин Яул следвал в университета в Сеул, когато през 1950 г. изчезнал по време на войната в Корея. Оттогава нямало никакви сведения за него. Двамата братя, заедно с двете си сестри, се срещнаха отново, след като бяха разделени пет десетилетия!

Седемдесет и три годишният Ли Пок Ян се срещна със своята 70–годишна съпруга и с двамата си синове. За последен път той видял семейството си, когато синовете му били едва на две и на пет годинки. Един ден по време на войната той излязъл от къщи, казвайки, че отива да купи велосипед. Но изчезнал и оттогава нямало сведения за него. На изпълнената им с емоции среща неговата съпруга, която сега страда от паралитично треперене и е болна от диабет, успя да зададе въпроса, който я измъчвал десетилетия наред: „Защо му отне толкова много време да купи този велосипед?“

Шестдесет и девет годишният Ли Чон Пил учел в средно училище, когато през 1950 г. бил разделен от семейството си и бил обявен за изчезнал. Той се срещна с 99–годишната си майка Чо Уон Хо, с двамата си братя и с двете си сестри, които живеят в Южна Корея. За жалост възрастната му майка не можа да го познае.

Това са само някои от многото трогателни срещи, които бяха проведени. Това събитие беше предавано на живо от няколко местни и чужди телевизии. Когато гледаха тези срещи, зрителите също се просълзяваха от радост! Много хора се питаха дали това ще доведе до още такива събития. Но все пак скоро дойде краят на срещата и тази раздяла се оказа почти толкова болезнена, колкото и първоначалната. Близките не знаеха дали ще се видят отново и кога ще бъде това.

Дали раздялата, продължила половин век, скоро ще има край?

На 15 август 1945 г. Корея била освободена от продължилото 36 години японско колониално робство. Но скоро след това управляващите по това време политически сили разделят страната. След като пропъждат японците от Корейския полуостров, американските войски вземат контрола над територията южно от 38–ия паралел, а съветските войски контролират територията на север. Войната, която скоро избухва, не успява да разреши проблемите. По това време в Корея действат две правителства. От началото на войната през 1945 г. до нейния край хиляди семейства биват разделени. Откакто през 1953 г. беше сложен край на войната, една демилитаризирана зона, пълна с мини, и до днес разделя страната на две.

През десетилетията е имало малко основания за надежда, че помиряването е възможно. Но на 13 юни 2000 г. самолет, с който пътуваше президентът на Република Корея Ким Те Чжун, се приземи на летището „Сунан“ в град Пион Ян. На самолетната писта го очакваше да го поздрави държавният глава на Корейската народнодемократична република Ким Чен Ир. Внезапно и неочаквано изглеждаше, че има основания за надежда. Никога преди това тези двама лидери не се бяха срещали. Но на тази среща те се държаха така, сякаш са братя, които не са се виждали дълго време. Последва тридневно съвещание на високо равнище, на което двамата държавни ръководители тържествено обещаха да работят за слагане на край на продължилата половин век враждебност и за помиряване. Един от първите резултати от това съвещание беше срещата на разделените членове на семейства. Беше решено скоро да бъдат предприети и други действия.

Двамата лидери постигнаха съгласие и за възстановяване на железопътната връзка между двете страни. Беше решено до септември 2001 г. да бъдат ремонтирани железопътни релси с дължина 12 километра в Южна Корея и 8 километра в Северна Корея. Този релсов път ще премине през демаркационната линия, като така ще свърже отново двете части на Корея. И когато след време тази железопътна линия бъде свързана с железницата, пресичаща Китай, тя ще преминава от Корейския полуостров през Китай и Европа. Според думите на президента Ким Те Чжун, това действително ще бъде „нов път на коприната, направен от желязо“. След време друг релсов път ще премине през центъра на демаркационната линия и ще се свърже с руската Транссибирска железница.

Времето ще покаже дали тези инициативи действително предвещават ново начало. Междувременно усилията за събиране на семействата са достойни за похвала. Но въпреки това е ясно, че човечеството се нуждае божието Царство да управлява над цялата земя. (Матей 6:9, 10) Още от 1912 г. Свидетелите на Йехова започнаха да организират разпространяването на това послание, носещо надежда, в страните от Изтока. Много хора от северната част на Корейския полуостров го чуха и голям брой от тях го приеха. Но по време на японското робство десетки от тях бяха хвърлени в затвора, поради отказа им да участват във войната.

След края на Втората световна война и след като бяха освободени от затвора, тези християни, Свидетели на Йехова, започнаха да се събират заедно. Повечето от тях отидоха в Южна Корея, където могат да се радват на свобода на поклонението. През юни 1949 г. в Сеул беше образуван първият сбор, а днес в Република Корея броят на активните Свидетели е нараснал на 87 000 души. Сред тях има хиляди, които също са разделени от близките си, живеещи в Северна Корея.

Може би събитията ще се развият по начин, който ще позволи всички разделени семейства в Корея да се съберат отново. Но което е още по–важно, краят на това разделение може да направи възможно 22 милиона жители на Корейската народнодемократична република най–накрая да имат възможност да чуят библейското послание.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 15]

Съпруг и съпруга (горе) и майка и син (долу) се срещнаха отново

[Снимка на страница 16]

Мъж, който отдава поклонение на своите предци, се прекланя пред портрета на своя баща, който е починал, преди да могат да се видят отново

[Снимка на страница 17]

Ян Чин Яул (в ляво) се срещна отново с брат си (в средата), който живее в Северна Корея

[Информация за източника на страница 15]

Снимки на 15–17 страница: Сдружение на корейските фотожурналисти