Гледната точка на Библията

Екстремните спортове — дали ще поемеш този риск?

„В НАШИ ДНИ ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА ПРЕСТАВАТ ДА БЪДАТ САМО НАБЛЮДАТЕЛИ И ЗАПОЧВАТ САМИ ДА СКАЧАТ ОТ САМОЛЕТИ, ДА СЕ СПУСКАТ С ВЪЖЕ ПО ПЛАНИНИТЕ, ДА КАРАТ КАНУ НАД ВОДОПАДИ И ДА ПЛУВАТ ПОД ВОДА С АКУЛИ.“ — ВЕСТНИК WILLOW GLEN RESIDENT [„УИЛОУ ГЛЕН РЕЗИДЪНТ“].

ТОЗИ коментар описва една нарастваща тенденция в спорта. Забележителното увеличаване на популярността на такива занимания като скайдайвинг, ледокатерене, парапланеризъм и BASE джампингa, отразява това, че светът е увлечен по поемането на рискове. С помощта на сноубордове, планински колела, скейтбордове и ролери хората разширяват предела на своите възможности, като приемат предизвикателството на най⁠–​стръмните планини, най⁠–​високите скали и най⁠–​дългите скокове. Както се казва в списание „Тайм“, увеличаващата се популярност на екстремните спортове — спортове, при които участниците поемат големи рискове, — показва силното желание на милиони хора да стигнат до „‘ръба’, където опасността, уменията и страхът се смесват и дават както на любителите, така и на професионалните спортисти чувството, че надхвърлят своите възможности“.

Но това увеличаване на популярността има много висока цена. Все повече хора биват наранени, когато при относително безопасни спортове се стига до крайности. В Съединените щати през 1997 г. посещаемостта на спешните отделения във връзка с наранявания, причинени от каране на скейтборд, нарасна с повече от 33 процента, на сноуборд — с 31 процента и от алпинизъм — с 20 процента. Последиците от други спортове са още по⁠–​трагични, както се вижда от увеличаващия се брой на смъртните случаи, свързани с екстремни спортове. Привържениците на тези спортове са наясно с опасностите. Една жена, която участвува в екстремно каране на ски, казва: „Смъртта е винаги пред очите ми.“ Един професионалист в карането на сноуборд обобщава нещата, като казва, че „ако не се нараниш, значи не се стараеш достатъчно“.

Като се имат предвид тези факти, как един християнин трябва да гледа на участието в такива дейности? Как Библията може да ни помогне в това да решим дали да се занимаваме с екстремни спортове? За да отговорим на тези въпроси, ще ни е от полза да разберем какво мисли Бог за светостта на живота.

Божият възглед за живота

Библията ни казва, че Йехова е „изворът на живота“. (Псалм 36:9) Той не само е създал човечеството, но също се е погрижил да ни даде каквото ни е необходимо, за да се радваме на живота. (Псалм 139:14; Деяния 14:16, 17; 17:24–28) Следователно е логично да направим заключението, че той очаква от нас да се грижим за това, което така милостиво ни е осигурил. Законите и принципите, дадени на народа на Израил, ни помагат да разберем този факт.

Моисеевият закон изисквал от един човек да вземе мерки за защита на живота на другите хора. Ако това не било направено и бил загубен живот, този, който можел да предотврати трагедията, щял да носи кръвна вина. Например, на собственика на една къща било наредено да направи ниска стена или ограда, наречена парапет, около покрива на новия си дом. В противен случай, ако някой паднел от покрива и се убиел, върху къщата щяла да дойде кръвна вина. (Второзаконие 22:8) Ако един бик неочаквано промушел с рогата си някой човек и той умре, собственикът на бика нямало да бъде отговорен за това. От друга страна, ако за бика се знаело, че е опасен, и собственикът бил предупреден, но не бил взел подходящите предпазни мерки, тогава, ако бикът промушел някого, собственикът му щял да носи кръвна вина и можело да бъде убит. (Изход 21:28, 29) Тъй като животът е скъпоценен за Йехова, неговият Закон отразявал високо уважение към запазването и защитата на живота.

Верните служители на Бога разбирали, че тези принципи се отнасяли и за поемането на рискове, засягащи живота им. В един библейски разказ Давид изразил желанието си ‘да пие вода от витлеемския кладенец’. По онова време Витлеем бил под властта на филистимците. Като чули за желанието на Давид, трима от неговите войници си пробили път през лагера на филистимците, извадили вода от кладенеца на Витлеем и я донесли на Давид. Как реагирал Давид? Вместо да пие от водата, той я излял на земята. Той казал: „Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на тия мъже, които туриха живота си в опасност? Защото с опасност за живота си я донесоха.“ (1 Летописи 11:17–19) За Давид било немислимо да рискува нечий живот, за да удовлетвори собствените си желания.

Исус реагирал по подобен начин, когато, вероятно във видение, Дяволът го изкушавал да се хвърли от крилото на храма, за да види дали ангелите ще го предпазят от нараняване. Исус отговорил: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ (Матей 4:5–7) Да, и Давид, и Исус признавали, че е погрешно в божиите очи да се поемат ненужни рискове, които могат да застрашат човешки живот.

Като имаме предвид тези примери, може би се питаме: ‘Как да определим какво е екстремен, или опасен спорт? След като дори едно обикновено развлечение, безопасно само по себе си, може да достигне границата на екстремното, как можем да определим какво е допустимо за нас?’

Струва ли си да рискуваш?

Честната преценка на всяка една дейност, която планираме, ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Например, можем да се запитаме: ‘Каква е степента на нещастните случаи в този спорт? Имам ли необходимата подготовка или защитна екипировка за предпазване от наранявания? Какви ще са последствията, ако падна или не преценя правилно един скок, или ако защитната ми екипировка се развали? Дали това ще бъде незначителна злополука, или има вероятност за сериозна травма, или смърт?’

Поемането на ненужни рискове в името на развлеченията може да повлияе на скъпоценните взаимоотношения на един истински християнин с Йехова, а също и на това дали той ще бъде избран за специални привилегии в сбора. (1 Тимотей 3:2, 8–10; 4:12; Тит 2:6–8) Ясно е, че дори когато участвуват в развлекателни дейности, християните постъпват добре, като вземат под внимание възгледа на Създателя относно светостта на живота.

[Бележки под линия]