Те устояха твърдо на нацистката окупация в Холандия
АМЕРИКАНСКИЯТ възпоменателен музей на Холокоста (АВМХ) излага най–голямата в света сбирка от експонати и филми, документиращи престъпленията, извършени от нацистите по време на Втората световна война. Откакто беше отворена за посетители през 1993 г., около 12 милиона души са изследвали тази придобиваща все по–голяма популярност експозиция, намираща се във Вашингтон.
Музеят представя и документи за силното преследване, което понесли Свидетелите на Йехова под властта на нацисткия режим. В добавка на определените постоянни експозиции, АВМХ изнесе и поредица от специални програми за Свидетелите на Йехова. Тези програми посочиха конкретни примери на издръжливост и морална безкомпромисност от страна на Свидетелите на Йехова. На 8 април 1999 г. музеят организира едно специално представяне, озаглавено „Свидетелите на Йехова в Холандия под нацистка окупация“. То се състоя в двете големи зали на музея.
Програмата започна с встъпителни думи от госпожа Сара Джейн Блумфийлд, изпълнителна директорка на АВМХ. Госпожа Блумфийлд изрази своя искрен интерес към историята на Свидетелите на Йехова. В интервю за списание „Пробудете се!“ тя обясни, че се полагат големи усилия да се увеличи познанието на обществеността относно моралната безкомпромисност на Свидетелите на Йехова при преследване. „Събития като днешното — каза тя — биват съобщавани по същия начин, по който и всички други важни представяния, организирани от музея.“
Няколко историка присъствуваха и участвуваха в програмата тази вечер. Един от тях беше Лоурънс Барон, професор по съвременна немска и еврейска история към университета в Сан Диего. В своя доклад професор Барон каза, че „Свидетелите на Йехова по достоен за възхищение начин отхвърлили всякакво участие в делата на Третия райх“. Той отбеляза, че Свидетелите „поставяли своята вяра в Бога над исканията на нацистката държава. Те гледали на култа към фюрера Хитлер като на светска форма на поклонение и отказали да потвърдят неговото обожествяване чрез отдаване на нацисткия поздрав или чрез изричане на ‘Хайл Хитлер’. ... Тъй като Бог им бил наредил да обичат ближния и да не убиват другите, те отказвали военна служба... Когато от страна на Третия райх им било заповядано да престанат да извършват своите религиозни служби, Свидетелите като цяло отговаряли: ‘Длъжни сме по–скоро да се покоряваме на Бога като на владетел, а не на хората’“. Заради това много Свидетели от няколко европейски държави били изпратени в концентрационни лагери, били измъчвани и дори екзекутирани.
Организаторите от АВМХ поканиха група холандски специалисти и няколко човека, преживели Холокоста, да посочат примери за нацисткото преследване на Свидетелите на Йехова в Холандия. На 29 май 1940 г., малко след като нацистите окупирали Холандия, Свидетелите на Йехова, които били около 500 души, били поставени под възбрана в тази страна. През следващите месеци стотици Свидетели били арестувани. Искайки да получат имената на други Свидетели, властите измъчвали арестуваните. До края на войната повече от 450 Свидетели били арестувани. От тях над 120 души умрели като пряко следствие на преследването.
Един холандски специалист обясни, че в архивите на клона на Дружество „Стражева кула“ в Холандия се съдържат „над 170 видеоинтервюта и 200 писмени биографични разказа на Свидетели на Йехова в Холандия, които са преживели Холокоста. Всичко това показва, че онова, което подтиквало Свидетелите, била любовта им към Бога и към ближния“.
Няколко докладчика наблегнаха на факта, че за разлика от другите групи хора, които са били мишена на нацистите, повечето от Свидетелите на Йехова са могли да получат обратно свободата си просто чрез подписването на една декларация, че се отказват от своите убеждения. Но както докладчиците, така и интервюираните обясниха, че огромната част от Свидетелите направили добре обмислен и осведомен избор да приемат преследването, вместо да допуснат компромис. Малцина подписали, защото искали да прекратят съобщничеството си със Свидетелите на Йехова.
Имало хора, които подписали декларацията от объркване. Те изобщо нямали намерение да изоставят своята форма на поклонение. Неколцина смятали, че имат морално оправдание в това да подведат своите преследвачи, за да получат свобода и после да се върнат към проповедната си дейност. В даден момент след освобождаването си те осъзнали, че независимо от подбудите, подписването на декларацията не е било правилно.
Тяхната погрешна преценка не довела до осъждане от останалите. Когато се върнали по домовете и сборовете си, те получили духовна помощ. Едно писмо от офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в Холандия, с дата юни 1942 г., насърчило Свидетелите в тази страна да разберат обстоятелствата, които са накарали някои да подпишат декларацията, и да се отнесат милостиво към тях. Макар че нацистката окупация продължавала, скоро тези бивши затворници отново участвували в проповедната работа, и то рискувайки много. Някои били арестувани втори път. Един от тях бил екзекутиран, защото отказал да участвува във военни дейности.
Въпреки големите страдания и годините на напрегната, опасна нелегална дейност броят на Свидетелите на Йехова в Холандия нараснал от 500 души през 1940 г. на над 2000 души в края на нацистката власт през 1945 г. Тяхната смелост и решимост да се подчинят на Бога служи като голямо свидетелство и до днес.
[Снимка на страница 23]
Специалистите се обръщат към събралата се публика
[Снимка на страница 23]
Интервю с хора от Холандия, преживели Холокоста