Гледната точка на Библията

Вземане и даване назаем между приятели

„НЕЧЕСТНИЯТ ВЗЕМА НАЗАЕМ И НЕ ВРЪЩА НИЩО, НО ПРАВЕДНИЯТ ПОКАЗВА БЛАГОВОЛЕНИЕ И ПРАВИ ДАРОВЕ.“ — ПСАЛМ 37:21, NW.

„НЕ ВЗЕМАЙ заем, нито давай ти пари, защото често заемът погубва приятеля и себе си дори.“ Това са думи на английския драматург Уилям Шекспир, повтарящи една вековна мъдрост. Безспорно малко са нещата от човешките взаимоотношения, които да съдържат толкова взривен потенциал, колкото вземането или даването на пари назаем. Дори и при най⁠–​добре съставените планове и най⁠–​искрените намерения нещата не винаги стават според очакванията. — Еклисиаст 9:11, 12.

Може да възникнат обстоятелства, които да затруднят или да направят невъзможно за този, който е взел заема, да изпълни задължението си. Или пък човекът, който е дал заема, може изведнъж да попадне в такова положение, че спешно да се нуждае от парите, които е дал назаем. Когато се случи нещо такова, приятелството и отношенията са застрашени, както посочва и Шекспир.

Разбира се, човек може да има сериозни причини за това да вземе назаем пари. Изправен пред финансова криза, причинена от сериозна злополука или загуба на работата, той може да вижда в заема единствения изход от положението. Библията насърчава онези, които могат да помогнат на нуждаещите се, да го направят, щом е по силите им. (Притчи 3:27) Това може да включва даване на пари назаем. Как обаче трябва християните, които влизат в такива отношения, да гледат на задълженията си?

Принципи, които да се имат предвид

Библията не е книга с финансови съвети. Тя не обсъжда всички подробности относно вземането и даването на пари. Такива въпроси като дали да се взема лихва, или не, и колко голяма лихва да се иска, са оставени на отделните хора, които участвуват в това.a Но Библията дава ясни, любещи принципи, които трябва да ръководят нагласата и поведението на всеки, който дава или взема пари назаем.

Да разгледаме принципите, които се отнасят до този, който взема назаем. Апостол Павел подканил християните ‘да не остават никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичат’. (Римляни 13:8) Макар че тук Павел заявил един по⁠–​обхватен принцип, неговият съвет несъмнено може да се приеме като предупреждение относно правенето на дългове. Понякога е по⁠–​добре да се лишим от нещо, отколкото да дължим пари на някого. Защо? В Притчи 22:7 се обяснява, че „който взема назаем, е слуга на заемодавеца“. Вземащият назаем трябва да осъзнава, че докато парите не са върнати, той е задължен. По принцип неговите средства не са напълно негови. Плащането на дълга в съгласие с условията на споразумението трябва да заема видно място в живота му, иначе вероятно ще възникнат проблеми.

Например, ако минава време, без да се извършва полагащото се плащане, даващият заема може да се раздразни. На това, което взелият заема прави, като например купуване на дрехи, ходене по ресторанти или заминаване на почивка, може да се гледа с подозрение от страна на далия заема. Може да се развие неприязън. Отношенията между тях и дори между техните семейства могат да станат напрегнати или дори по⁠–​лошо от това. Такива може да са печалните последствия, ако взелият заема не спазва обещанията си. — Матей 5:37.

А ако взелият заема внезапно бъде възпрепятствуван от обстоятелства, които са извън неговата власт, и не може да изпълни задълженията си? Дали това ще прекрати дълга му? Не непременно. Псалмистът казва, че праведният човек „ако и да се е клел за своя повреда, не се отмята“. (Псалм 15:4) В такъв случай любещо и разумно ще бъде взелият заема веднага да обясни на заемодателя какво е положението. След това те могат да се споразумеят за промяна в уговорката. Това ще подсигури мира и ще бъде угодно на Йехова Бог. — Псалм 133:1; 2 Коринтяни 13:11.

Всъщност човек разкрива много за самия себе си чрез начина, по който се отнася към своите дългове. Една лекомислена, несериозна нагласа спрямо плащанията показва липса на загриженост за другите. По същество човек с такава нагласа проявява егоизъм — неговите желания и искания са на първо място. (Филипяни 2:4) Християнин, който съзнателно и умишлено отказва да плати дълговете си, застрашава своята позиция пред Бога и неговите действия могат да издават алчно, зло сърце. — Псалм 37:21, NW.

Този, който дава заема

Макар че по⁠–​голямата част от задължението пада върху онзи, който взема заема, има и принципи, които се отнасят до този, който дава заема. Библията показва, че ако имаме възможност да помогнем на нуждаещите се, трябва да го направим. (Яков 2:14–16) Но това не означава, че човек е длъжен да дава пари назаем, дори и този, който иска заема, да е събрат по вяра. „Благоразумният предвижда злото и се укрива“ — казва Библията. — Притчи 22:3.

Познавайки и разбирайки доста реалните клопки, съществуващи при даването и вземането назаем, проницателният човек ще обмисли внимателно всяка молба за заем, с която може да се обърнат към него. Дали молбата е основателна? Дали човекът, който моли, е обмислил добре нещата? Дали този, който иска заема, е организирана личност и с добро име? Дали е съгласен да подпише документ, в който се посочват условията на споразумението? (Сравни Йеремия 32:8–14.) Дали той е подготвен наистина да връща заема?

Смисълът на тези изказвания не е в това, че един християнин трябва да откаже на нуждаещ се човек, на който изглежда рисковано да се дава заем. Личните задължения на един християнин спрямо другите далеч надхвърлят изгодните бизнес дела. „Ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?“ — пита апостол Йоан. Да, християните трябва да проявяват любов не на „думи, нито с език, но с дело и в действителност“. — 1 Йоан 3:17, 18.

В някои случаи човек може да реши да не даде назаем пари на нуждаещ се събрат по вяра. Той може да предпочете да му даде подарък или да му предложи друга форма на помощ. В същия дух, когато относно дадения заем възникнат трудности, заемодателят може да реши да постъпи милостиво. Той може да поиска да вземе предвид променилите се обстоятелства на взелия заема и да увеличи времето за връщането му, да намали вноските или дори да опрости дълга изцяло. Това са лични решения, които всеки човек трябва да вземе сам.

Християните трябва да помнят, че Бог наблюдава всичко и ще ни държи сметка за начина, по който се държим и по който използуваме своите средства. (Евреи 4:13) Съветът на Библията ‘всичко у нас да става с любов’ несъмнено се отнася до даването и вземането назаем между приятели. — 1 Коринтяни 16:14.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 29]

„Сарафът и жена му“ (1514 г.) от Квинтен Масейс

[Източник]

Scala/Art Resource, NY