Изборът ми между двама бащи

„Повече не си мой син! Веднага напусни тази къща и не се връщай, докато не се откажеш от тази религия!“

ТРЪГНАХ си само с дрехите, които бяха на гърба ми. През онази нощ из цялата околност избухваха снаряди и аз нямах представа къде да отида. Повече от шест години минаха, преди да се завърна у дома.

Какво би могло да разяри един баща толкова много, че да изгони собствения си син? Нека да обясня как започна всичко това.

Да израснеш в изпълнен с омраза свят

Родителите ми живеят в Бейрут (Ливан) — страна, която някога беше известна като туристическа атракция. Но от 1975 до 1990 г. градът беше център на една унищожителна война. Роден съм през 1969 г., първото от три деца в арменско семейство. Така че ранните ми спомени са от мирно време.

Родителите ми принадлежаха към арменската апостолска църква, но мама ни водеше на църква само два пъти в годината — на Великден и на Коледа. Всъщност нашето семейство не беше много религиозно. Въпреки това бях изпратен в евангелистка гимназия, където получих религиозно образование. По онова време и аз не се интересувах от религия.

Едно нещо, което много арменци научаваха през детството си, беше да мразят турците. По време на Първата световна война турците изклали стотици хиляди арменци и завладели по–голямата част от Армения. През 1920 г. източната част, която останала, станала република на Съветския съюз. Като младеж бях решен да се бия, за да положа усилия за въздаването на справедливост.

Промяна в мисленето

Но през 80–те години на този век, когато бях на около 15 години, нещата, които моят вуйчо ми каза, започнаха да променят мисленето ми. Той каза, че Всемогъщият Бог скоро ще поправи всички несправедливости. Той обясни, че посредством Царството, за което Исус Христос учел последователите си да се молят, дори хората, избити в кланета, ще бъдат възкресени за живот на земята. — Матей 6:9, 10; Деяния 24:15; Откровение 21:3, 4.

Бях развълнуван. Понеже исках да чуя още неща, продължих да му задавам въпроси. Това доведе до библейско изучаване, което беше провеждано в дома на един друг Свидетел.

Като учех за моя небесен Баща, Йехова, и го обиквах все повече и повече, започнах да се страхувам, че един ден ще се сблъскам с трудно решение — да избирам между семейството си и Йехова Бог. — Псалм 83:18.

Трудно решение за един 17–годишен младеж

Накрая мама разбра за връзката ми със Свидетелите на Йехова. Тя беше много разтревожена и ми заповяда да спра библейското си изучаване. Когато разбра, че убежденията ми са сериозни, тя ме заплаши, че ще каже на татко. Тогава не се притеснявах, защото мислех, че бих могъл да се справя с положението и да отстоявам позицията си срещу татко. Но грешах.

Когато научи, че се събирам със Свидетелите на Йехова, татко се разяри. Той ме заплаши, че ще ме изгони от къщи, ако не спра библейското си изучаване. Аз му казах, че няма да се откажа, защото онова, което научавах, беше истината. След като престана да вика, да крещи и да проклина, той започна да плаче като дете. Той буквално ме умоляваше да престана да се събирам със Свидетелите.

Сърцето ми се късаше, бях разделен между двама бащи — Йехова и татко. Знаех, че и единият, и другият ме обичаха много, и исках да угодя и на двамата; но изглеждаше невъзможно. Натискът беше по–голям, отколкото можех да понеса. Казах на татко, че ще направя онова, което той искаше, като си мислех, че бих могъл да продължа изучаването си и да стана Свидетел, когато порасна. Тогава бях само на 17 години.

След това изпитах срам от онова, което бях направил. Чувствувах, че Йехова не се радваше и че не проявих доверие в думите на псалмиста Давид, който казал: „Ако моят собствен баща и моята собствена майка ме оставят, тогава сам Йехова ще ме приеме.“ (Псалм 27:10, NW) Но още бях в гимназията и родителите ми покриваха разноските по образованието ми.

По–твърда позиция

Повече от две години не посещавах вуйчо, нито имах някаква връзка със Свидетелите, тъй като знаех, че родителите ми следяха всяко мое движение. Един ден през 1989 г., когато бях на 20 години, срещнах познат Свидетел. Той попита много любезно дали бих желал да му отида на гости. Тъй като не спомена нищо за изучаване на Библията, в крайна сметка отидох да го видя.

След време започнах да изучавам Библията и да посещавам събранията на Свидетелите на Йехова в Залата на Царството. Изучавах на работното си място, където никой не можеше да ме безпокои. В резултат на това опознах повече любещата личност на Йехова, а също и по–добре разбрах стойността на това да имаш близки взаимоотношения с него и да ги поддържаш при всякакви обстоятелства. През август същата година дори започнах да споделям с другите хора онова, което бях научил.

Дотогава семейството ми не знаеше нищо. Но след няколко дена баща ми и аз отново се изправихме един срещу друг, този път обаче аз бях подготвен по–добре за сблъсъка. Той се опита спокойно да ме попита: „Сине, вярно ли е, че още се събираш със Свидетелите на Йехова?“ Очите му бяха насълзени, докато чакаше моя отговор. Майка ми и сестра ми плачеха тихо.

Аз обясних, че едва напоследък се събирам със Свидетелите и че съм решил да стана един от тях. Тогава нещата станаха много бързо. Татко извика онези думи, които се намират в началото на тази статия. След това ме сграбчи и изкрещя, че няма да ми позволи да изляза жив от къщи. Успях да се освободя и като тичах по стълбите надолу, чух как по–малкият ми брат се опитва да успокои татко. „От днес нататък ти си моят баща — молех се на Йехова. — Избрах теб, затова, моля те, погрижи се за мен.“

Отмъщение

Няколко дена по–късно татко отишъл в къщата на вуйчо ми, като мислел, че ще ме открие там. Той се нахвърлил върху него и искал да го убие, но няколко Свидетели, които били на гости, се намесили. Татко си тръгнал, обещавайки да дойде отново. Той се върнал скоро, придружен от военни, които били въоръжени с пушки. Те отвели във военното управление Свидетелите и вуйчо ми, който бил много болен.

След това било предприето разследване за други Свидетели в областта. Нахлули също и в къщата на един от тях. Книгите, сред които и Библии, били събрани накуп на улицата и били изгорени. Но това не било всичко. Били арестувани шестима Свидетели, а също и някои хора, които само изучавали с тях. Всичките били вкарани в една малка стая, разпитани и след това били бити. Някои от тях били горени с цигари. Новините относно тези събития се разпространяваха със светкавична бързина в околността. Военните ме търсеха навсякъде. Баща ми ги бил помолил да ме намерят и да ме накарат да променя решението си, независимо от това какви методи ще използуват.

След няколко дена военните нахлули в Залата на Царството, където един от сборовете провеждал събрание. Те накарали целия сбор — мъже, жени и деца — да изпразни залата. Конфискували Библиите им и ги принудили да отидат пеша до военното управление, където били разпитвани.

Бягство в Гърция

През всичкото това време за мен се грижеше едно семейство Свидетели далече от мястото на смута. След месец напуснах страната и отидох в Гърция. Като пристигнах там, отдадох живота си на Йехова Бог и бях покръстен в символ на своето отдаване.

В Гърция изпитвах любещите грижи на духовните братя, сред които имаше хора от няколко народности — включително и турци. Аз преживях истинността на Исусовите думи: „Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.“ — Марко 10:29, 30.

Останах в Гърция през следващите три години. Въпреки че няколко пъти писах на татко, той никога не ми отговори. По–късно ми казаха, че когато приятели се отбивали при него и го питали за мен, той казвал: „Нямам син с това име.“

Събиране отново след шест години

Завърнах се да живея в Бейрут през 1992 г., след като войната свърши. Чрез един приятел съобщих на баща си своето желание да се върна у дома. Той отговори, че ще бъда добре дошъл — но само ако се откажа от вярата си. Затова през следващите три години живях в апартамент под наем. Но през ноември 1995 г. татко неочаквано отишъл на работното ми място и помолил да ме види. Тогава отсъствувах, затова той оставил бележка, че иска да отида в къщи. Отначало ми беше трудно да повярвам. Така че много нерешително отидох да го видя. Беше вълнуващо събиране отново. Той каза, че вече не е против това да бъда Свидетел и че иска да се върна в къщи!

Днес служа като християнски старейшина и целодневен служител в сбор с арменски говорещи Свидетели. Често срещам хора като моя баща, които се противопоставят на членове от семейството си, заради това, че те искат да служат на Йехова. Съзнавам, че татко искрено вярваше, че постъпва правилно, като се противопоставя на моето поклонение. Библията дори подготвя християните, като казва, че могат да очакват противопоставяне от страна на членове на семейството. — Матей 10:34–37; 2 Тимотей 3:12.

Надявам се един ден баща ми и останалата част от семейството ми да споделят моята библейска надежда за един бъдещ по–добър свят. Тогава няма да има вече войни или кланета и хората няма да бъдат гонени повече от своята страна, нито ще бъдат преследвани заради праведността. (2 Петър 3:13) И тогава хората няма да бъдат принудени да избират между две неща, толкова скъпи за тях. — Изпратено.