Руската преса хвали Свидетелите на Йехова

СГРАДИТЕ на руския клон на Свидетелите на Йехова бяха открити на 21 юни 1997 г. Комплексът включва седем жилищни сгради, една голяма Зала на Царството, трапезария и голяма сграда с офиси и складови помещения. Той се намира на около 40 километра северозападно от Санкт Петербург, в село Солнечное.

Откриването получи широка гласност чрез журналистите, които бяха поканени на програмата. Един от тях писа в московския вестник „Литературная газета“, чийто тираж е повече от 250 000 бройки: „Първото впечатление, като видиш сградите, е: ‘Точно така трябва да се строи!’“ — Виж снимките на страници 22 и 23.

Авторът Сергей Сергиенко обяснява: „Всичко тук вярващите са направили със собствените си ръце. Строежът беше извършен най–вече от финландци, шведи, датчани, норвежци и немци. Чисти пътеки, покрити с плочи, грижливо подстригани тревни площи, сгради с подобни на играчки керемидени покриви, огромни прозорци и стъклени врати — това е административният център на руската религиозна организация на Свидетелите на Йехова.“

Журналисти от Москва, намираща се на около 650 километра югоизточно от клона, бяха поканени на откриването и им беше осигурен транспорт. Те бяха разведени из комплекса и след това беше проведена среща, на която се задаваха въпроси и беше сервирана почерпка. Г–н Сергиенко изрази своите наблюдения така:

„Свидетелите са, както се казва, скромни и непретенциозни . . . Една парафраза на известната руска пословица би звучала така: ‘Свидетелите си живеят [в своя дом], сякаш са в лоното на Йехова.’ . . . Постоянно любезни с всички хора, Свидетелите, разбира се, проявяват специална загриженост към своите братя.“

Във вестник „Московская правда“, ежедневник, който има тираж близо 400 000 екземпляра, излезе статия на С. Димитриев, озаглавена „Свой собствен свят можеш да построиш само със собствените си ръце“. В нея авторът обяснява:

„След като религиозната организация на Свидетелите беше юридически призната в Русия [през 1991 г.], възникна въпросът за строеж на тяхна централа. Те търсеха място близо до Москва, когато дойде едно неочаквано сведение, че се продава земята на един бивш пионерски лагер край Санкт Петербург. Земята беше закупена и те започнаха да строят . . .

Преди година и половина, на 1 януари 1996 г., центърът в село Солнечное стана официален клон на религиозната организация. В средата на юни, като прекараха известно време там, група журналисти от Москва имаха възможността да се опитат да разберат кои са Свидетелите на Йехова.“

Какъв е отговорът на г–н Димитриев? „Те са хора като всички други.“ И все пак различни, както отбелязва той в заключението на своята статия: „Сред тях цари мир, край тях цари мир. Дали това не е блян? Да, и все пак съществува.“

Друг московски журналист, Максим Ерофеев, който пише за издавания в над 300 000 тираж вестник „Собеседник“, казва: „Всички взаимоотношения в тази малка общност са построени на принципа: Никой не е принуден да работи, но всички работят.“

След като описва жилището на координатора на клона Василий Калин, г–н Ерофеев отбелязва: „Нашето братство, съставено от недоверчиви репортьори, пожела да посети и други апартаменти по свой избор. Размерът и обзавеждането на жилищата на другите обитатели не се различаваха съществено от скромната подредба в дома на Василий Калин.“

Друга журналистка, Анастасия Немец, написа статията „Да живееш в мир със себе си“. Подзаглавието на тази статия във вестник „Вечерняя Москва“ гласеше „Това научават хората в едно необикновено село край Санкт Петербург“.

Описвайки разположението и вида на сградите на клона, тя казва: „Наоколо са само гори и ливади. Финландският залив не е далеч. Тук се намират спретнати къщи, построени в европейски стил, преметени пътеки, покрити с плочи, и пъстри лехи с цветя.

Строителните фирми строят такива миниградчета за ‘новите руснаци’. Но в това село живеят хора със скромни доходи . . . Те живеят добре, и най–важното — живеят като приятели. Тук има само около 350 души от всички краища на земята; чува се говор на най–различни езици — от испански и португалски до фински и шведски.

Всъщност това е един затворен микрокосмос: В селото има работилници за производство и поправка, в които може да се приготви всичко, от което има нужда голямото многоезично семейство; те имат дори своя собствена поликлиника.“

Да, откриването в Солнечное беше радостно събитие за дошлите от 42 страни 1492 души. Много от присъствуващите бяха по–възрастни хора, служили десетилетия по време на възбраната върху проповедната дейност. Можеш ли да си представиш колко смаяни и радостни бяха тези дългогодишни проповедници, когато бяха разведени из прекрасния комплекс, разположен сред един парк, голям седем хектара? Може да им бъде простено, че мислеха, че сънуват.

[Снимки на страница 18]

Журналистите биват развеждани из сградите на клона

Срещата за задаване на въпроси