Гледната точка на Библията
Дали науката и Библията са в съгласие?
ОТ САМОЛЕТИТЕ и атомните бомби до променените на генетично ниво клетки и клонирането на овца, нашият 20–и век е век, намиращ се под властта на науката. Учените изпратиха хора на луната, премахнаха едрата шарка, промениха коренно земеделието и направиха възможно мигновеното общуване на милиарди хора по целия свят. Затова не е изненадващо, че когато учените говорят, хората ги слушат. Но какво изобщо имат да кажат учените за Библията? И какво на свой ред ни казва Библията за науката?
Дали чудесата са ненаучни?
„Хората с научна нагласа на ума вярват във връзката между ‘причината и следствието’. Те смятат, че съществува напълно естествено обяснение за всичко“ — се казва в една съвременна енциклопедия. Изследователите на Библията също приемат установените научни принципи. Те обаче съзнават, че Библията често обсъжда чудодейни събития, които не могат да бъдат научно обяснени според настоящото познание. Такива примери са случаят, когато слънцето застанало неподвижно в дните на Исус Навиев, и ходенето на Исус по водата. (Исус Навиев 10:12, 13; Матей 14:23–34) Но тези примери са представени като резултат на божията сила, действуваща по свръхестествен начин.
Това е същината на въпроса. Ако Библията твърдеше, че хората могат да ходят по водата без божия помощ или че движението на слънцето по небето може да бъде прекъснато без причина, би могло да изглежда, че тя противоречи на научните факти. Но когато приписва подобни събития на силата на Бога, това вече не толкова противоречи на науката, колкото насочва обсъждането в една област, в която науката все още не може да проникне.
Дали Библията противоречи на науката?
От друга страна, какво да кажем за онези случаи, когато Библията обсъжда обикновени събития от живота на хората или между другото говори за растения, животни или природни феномени? Интересно е, че няма доказан пример на това, че Библията противоречи на известни научни факти, когато се взема под внимание контекста на изказването.
Например, Библията често използува поетичен език, който отразява схващанията на хора, живели преди хиляди години. Когато книгата Йов говори за това как Йехова удря, или изковава, небесата ‘здрави като леяно огледало’, тя уместно описва небесата като метално огледало, което дава ясно отражение. (Йов 37:18) Не е необходимо това описание да се приема буквално, както и ти не би приел буквално описанието на земята като имаща ‘основи’ или ‘крайъгълен камък’. — Йов 38:4–7.
Това е важно, тъй като многобройни коментатори са приемали такива описания буквално. (Виж 2 Царе 22:8; Псалм 78:23, 24.) Те са направили заключението, че Библията поучава нещо подобно на цитираното от The Anchor Bible Dictionary [„Библейски речник на Анкър“]:
„Земята, на която живее човечеството, се смята за кръгъл, твърд предмет, може би диск, който се носи по едно безкрайно количество вода. Успоредно на този по–долен воден басейн се намира втори такъв, но отгоре, също безкраен, от който водата се спуска под формата на дъжд през дупки и канали, пронизващи небесния резервоар. Луната, слънцето и други светила са закрепени неподвижно върху една дъгообразна структура, която се извива над земята. Тази структура е познатата ‘небесна твърд’ (ракиа) в свещеническото описание.“
Ясно е, че тази картина не е в съгласие със съвременната наука. Но дали тя е едно непредубедено обобщение на учението на Библията относно небесата? Съвсем не. В The International Standard Bible Encyclopaedia [„Международна стандартна библейска енциклопедия“] се казва, че подобни описания на еврейската вселена са „в действителност основани повече върху представите, преобладаващи в Европа по време на мрачното Средновековие, отколкото на каквито и да било действителни изказвания в С[тария] З[авет]“. Откъде се появили тези средновековни представи? Както обяснява Дейвид С. Линдбърг в изданието The Beginnings of Western Science [„Началото на западната наука“], те до голяма степен се основавали на космологията на древния гръцки философ Аристотел, чиито трудове били основата на много средновековни науки.
За Бога би било безсмислено и объркващо да формулира Библията на език, който би се харесал на един учен от 20–и век. Вместо да използува научни формули, Библията оживява с ярки примери, взети от ежедневния живот на хората, които първи са ги записали — описания, които излъчват вечна сила дори днес. — Йов 38:8–38; Исаия 40:12–23.
Познание от един по–висш източник
Интересно е обаче, че някои библейски откъси изглежда отразяват научно познание, с което хората, живеещи по онова време, не са разполагали. Йов описва как Бог „простира севера върху празния простор, окача земята на нищо“. (Йов 26:7) Мисълта, че земята е окачена „на нищо“, се различавала много от митовете на повечето древни народи, които я поставяли върху слонове или морски костенурки. Законът на Моисей съдържа изисквания за хигиена, които са далеч по–напреднали от медицинското познание по онова време. Правилата за карантина на хора, за които имало съмнения, че са болни от проказа, и забраната относно докосването на мъртви хора несъмнено спасили живота на много израилтяни. (Левит 13; Числа 19:11–16) В ярък контраст с това медицинските методи на асирийците биват описани като „смес от религия, гадаене и вяра в демоните“, като сред тях били лечението с кучешки изпражнения и човешка урина.
Както може да се очаква от една книга, вдъхновена от Създателя, Библията съдържа научно точна информация, която явно е изпреварвала далеч времето си, макар че никога не е влизала в подробни научни обяснения, които биха били безсмислени или объркващи за хората в древността. Библията не съдържа нищо, което да противоречи на известните научни факти. От друга страна Библията съдържа много неща, които не са в съгласие с недоказани теории, като например теорията за еволюцията.
[Текст в блока на страница 29]
Думите на Йов, че земята ‘е окачена на нищо’, показват познание, с което неговите съвременници не са разполагали
[Информация за източника на снимката на страница 28]
NASA