Образец, на който да подражаваме

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЧИЛИ

Джакомо Кастели има апартамент в Антофагаста, град от около 170 000 души в северната част на Чили. От своя балкон през юни миналата година той наблюдавал група хора в един местен парк. „Онова, което беше невероятно, беше да се видят юноши, които се смеят и радват заедно със своите родители“ — писал в писмо до вестник El Mercurio [„Ел Меркурио“]. За да се убеди в тази необикновена гледка, той отишъл в парка.

„Очакваше ме друга изненада — отбелязва любознателният автор. — Когато някои от тези семейства свършиха обяда си, всеки един от техните членове започна да събира онова, което случайно беше паднало на тревата, и да го слага в своята торбичка за боклук. . . .

Исках да знам кои бяха тези необикновени хора — продължава авторът. — Отидох при една красива девойка, която би могла лесно да спечели какъвто иска конкурс по красота, и тя много приятно ми каза: ‘Ние сме Свидетели на Йехова и сме се събрали на конгрес на стадион „Рехионал“.’“ По време на обедната почивка групи от хора от окръжния конгрес, на който присъствуваха над 3000 души, бяха отишли в парка да обядват.

„Аз съм от Апостолската католическа църква — казва авторът. — Предано посещавам светата литургия и дори бях на поклонение в Лурд, във Франция, преди години.

Но заради своето силно християнско възпитание, трябва честно да се запитам: Какво имат те, което ние католиците, религията на повечето хора в Чили, не притежаваме? Защо изглежда, че на тези юноши им е толкова добре с родителите, докато моите три дъщери бягат от мен, когато дори само направя предложение да излезем заедно?

Защо нашите деца католици вършат насилие; защо викат и играят на ‘Силните рейнджъри’, удряйки другите, . . . а тези деца са мирни, радват се по благотворен начин и мислят за околната среда? Защо ние католиците не можем да проведем заедно конгреси, без да бъдем въвлечени в отвратителния комерсиализъм, който е обхванал нашите най–святи религиозни места, като например светилищата Ла Тирана, Абдакойо и други?“

Авторът, г–н Кастели, завършва писмото си до вестника с въпроса: „Дали ние, които смятаме себе си за католици и християни, ще станем някога като тях? Нека Бог и Девата ни помогнат да постигнем това.“