Борба за премахване на престъпността

„МЛАДЕЖИТЕ твърдят, че скуката е главната причина за младежката престъпност“ — се казва в едно заглавие на водещ британски вестник. „Раздорите в дома — обвинявани за увеличаването на престъпността“ — се казва в друг вестник. А трети пише: „Пристрастеностите ‘подбуждат хиляди престъпления’“. Списанието Philippine Panorama [„Филипинска панорама“] определя, че 75 процента от всички престъпления, свързани с насилие, в Манила са извършени от наркомани.

Други фактори също могат да допринасят за подтикването към престъпно поведение. „Бедността редом с голямото богатство“ е един от факторите, за който говори нигерийският генерален инспектор на полицията. Посочени са също натискът от страна на връстниците, както и недостатъчните перспективи за работа, липсата на силни юридически препятствия, общото западане на семейните ценности, липсата на уважение към властта и закона и прекаленото изобилие на насилие в кино– и видеофилмите.

Друг фактор е това, че много хора вече не вярват, че не си струва да извършиш престъпление. Един социолог от Болонския университет в Италия отбелязва, че в течение на много години „броят на регистрираните кражби и броят на хората, осъдени заради това, следват противоположни тенденции“. Той казва, че „в съотношение с общия брой на регистрираните кражби броят на присъдите е достигнал от 50 до 0,7 процента“.

Печални, но верни са думите в The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“]: „Изглежда увеличаващата се престъпност е характеристика на всички съвременни индустриални общества, и не могат да се открият никакви промени в закона или в наказателното право, които да оказват значително влияние върху проблема. . . . Няма основания да се предполага, че в съвременното урбанизирано общество, в което икономическият растеж и личният успех са преобладаващи стойности, процентът на престъпността няма да продължава да расте.“

Дали този възглед е прекалено негативен?

Дали положението наистина е толкова зле? Нима на някои места не се съобщава за намаляване на престъпленията? Вярно е, че има такива места, но статистиката може да бъде подвеждаща. Например, беше съобщено, че престъпленията във Филипините са намалели с 20 процента, след като била наложена възбрана върху огнестрелните оръжия. Но Asiaweek [„Ейшауик“] обясни, че един държавен служител смята, че крадците на коли и онези, които обират банки, са престанали да крадат коли и да обират банки и са се „прехвърлили на отвличания“. Намалелите грабежи на банки и кражби на коли са причина за спада в общия брой на престъпленията, но този спад загуби много от своята значимост поради четирикратното увеличение на случаите на отвличания!

Говорейки за Унгария, списание HVG съобщи: „В сравнение с първата половина на 1993 г., данните за престъпността са по–ниски с 6,2 процента. Онова, което полицията забрави да спомене, е, че спадът . . . се дължи главно на административни промени.“ Паричната стойност, при която се регистрират случаи на кражба, измама или вандализъм, била повишена с 250 процента. Така че престъпления срещу собствеността, които са на стойност по–ниска от това ниво, вече не се регистрират. Тъй като престъпленията срещу собствеността съставляват три четвърти от всички престъпления в страната, едва ли този спад в процентите е реален.

Вярно е, че е трудно да се изчисли точният процент на престъпленията. Една от причините за това е, че много престъпления — може би до 90 процента в някои категории — не се съобщават. Но фактически няма смисъл да се спори дали престъпленията са се увеличили, или са намалели. Хората копнеят за това престъпленията да бъдат премахнати изцяло, а не просто да намалеят.

Правителствата полагат усилия

Една анкета на Организацията на обединените нации през 1990 г. разкри, че по–високо развитите страни изразходват средно 2–3 процента от годишните си бюджети за контрол на престъпността, докато развиващите се страни изразходват дори повече — средно 9–14 процента. В някои области увеличаването на размера на полицията и снабдяването ѝ с по–добро оборудване заемат едно от първите места по важност. Но резултатите са смесени. Някои унгарски граждани се оплакват: „Никога няма достатъчно полицаи, които да залавят престъпниците, но винаги има достатъчно полицаи, които да залавят нарушителите на правилата на движение по пътищата.“

Неотдавна много правителства сметнаха за необходимо да наложат по–строги закони относно престъпленията. Например, тъй като „отвличанията се увеличават из цяла Латинска Америка“ — се казва в списание „Тайм“, — правителствата в тези страни откликнаха със закони, които са „колкото енергични, толкова и безполезни. . . . Приемането на закони е едно нещо — признава списанието, — прилагането им е съвсем друго нещо“.

Изчислено е, че през 1992 г. във Великобритания са съществували над 100 000 схеми за пазене по съседски, които са обхващали най–малко четири милиона домове. Подобни програми са били приложени в Австралия в средата на 80–те години. Тяхната цел, според Австралийския институт по криминология, е да намалят престъпленията, като „подобрят гражданската бдителност относно обществената сигурност, като подобрят нагласата и поведението на населението относно съобщаването за престъпления и подозрителни събития в района, и като намалят уязвимостта спрямо престъпления с помощта на белязване на имуществото и инсталиране на ефективни алармени системи“.

На някои места се използуват телевизионни системи, които да свързват полицейските участъци с търговските сгради. Полицията, банките и магазините използуват видеокамери като средство за възпиране на престъпниците, или като средство за разпознаване на нарушителите.

В Нигерия полицията има контролни пунктове на магистралите, като по този начин се опитва да арестува грабителите и крадците на коли. Правителството е назначило отряди със специални задачи относно търговските измами, за да се справят с мошеничеството. Комитети за връзка на обществеността с полицията, съставени от водещи фигури в обществото, информират полицията относно престъпни действия и хора със съмнителен характер.

Посетителите на Филипините забелязват, че общо взето къщите не се оставят без пазач и че много хора имат кучета–пазачи. Бизнесмените назначават частни охранители, за да пазят фирмите си. Различни устройства против кражби на коли се търсят много. Хората, които могат да си позволят това, се оттеглят в строго охранявани квартали или жилищни сгради.

Лондонският вестник „Индепендънт“ писа: „С намаляването на доверието в управлението на закона, все повече граждани организират защитата на своите общности.“ И все повече хора се въоръжават. В Съединените щати, например, се смята, че всяко второ домакинство притежава поне един вид огнестрелно оръжие.

Правителствата непрекъснато развиват нови методи за борба с престъпността. Но В. Всеволодов от Академията на вътрешните работи в Украйна посочва, че според източници на ООН все повече талантливи хора изнамират „уникални методи за вършене на престъпления“, че „обучението на служители, които да налагат законите“, не успява да бъде в крак с тях. Хитри престъпници влагат огромни суми в бизнес или социални услуги, като се смесват с останалите хора и „си печелят високи позиции в обществото“.

Загуба на доверие

Растящ брой хора в някои страни дори започват да вярват, че самото правителство е част от проблема. В списание „Ейшауик“ са цитирани думите на ръководителя на една група за борба с престъпността: „Около 90% от заподозрените, които арестуваме, са или полицаи, или военни.“ Независимо от това дали са верни, или не, подобни сведения предизвикаха един юрист да каже: „Ако онези, които са положили клетва да пазят закона от нарушители, сами го нарушават, тогава обществото ни има сериозен проблем.“

Скандалите за корупция, свързани с имената на висши чиновници, са разтърсвали правителства в различни области на света, като са допринасяли за допълнителното разклащане на доверието на гражданите. Освен че са загубили вяра в способността на правителствата да премахнат престъпленията, сега гражданите поставят под съмнение доколко правителствата са решени да направят това. Един работник в областта на образованието пита: „Как тези власти биха могли да се борят с престъпността, като самите те са затънали до шия в мръсотията?“

Правителствата си отиват и на тяхно място идват други, но престъпността остава. И все пак скоро ще дойде време, когато вече няма да има престъпления!

[Снимка на страница 7]

Начини за възпиране на престъпниците: Телевизионни камери и монитори, автоматични стоманени решетки и пазач с обучено куче

[Снимка на страница 8]

Престъпността прави от хората затворници в собствените им домове