‘Дори и езикът на заекващите ще говори’

ТЕЧЕШЕ следобедната сесия на един Ден на специален конгрес на Свидетелите на Йехова в Чехословакия (днес Чешка република), и стотици се бяха събрали, за да получат библейски напътствия. Аз стоях зад подиума и преговарях своя доклад. Той не беше от главните. Двама млади Свидетели трябваше да разкажат преживени от тях случки и аз трябваше просто да бъда водещ на тази част от програмата. Още сутринта усетих вътрешно напрежение и сега то продължаваше да расте. Усетих се буквално парализиран, уплашен и не бях в състояние да говоря.

Може би си мислиш, че почти всеки би бил нервен в такава ситуация. Но това не беше просто нервност. Нека обясня защо.

Моят проблем с говора

На 12 години паднах и нараних главата, врата и гръбнака си. Оттогава насам понякога се случваше да заеквам или да изпитвам трудности при образуването на думите, особено при думите, започващи с буквите п, к, т, д и м. Понякога дори не можех да говоря.

Тогава този проблем не ме тревожеше много, изглеждаше ми просто като неудобство. Но с годините развих истински страх от всякакъв вид говорене пред публика. Веднъж припаднах, когато четях пред класа сведение във връзка с една тема, която изследвах. Понякога като пазарувах и продавачите ме питаха какво искам, не можех да им отговоря. Докато се мъчех да кажа нещо, раздразнението им нарастваше все повече: „Побързай, не мога да те чакам цял ден. Имам и други клиенти.“ В резултат на това не можех да си купя нужните неща.

Годините в училище бяха трудни. Когато трябваше да се изказвам по дадена тема, съучениците ми се подиграваха, че заеквам. Но аз завърших средно училище и през 1979 г. отидох да следвам в един университет в Прага (Чехословакия). Тъй като обичах спорта, се записах в специалност за учители по физическо възпитание. Но как можех да осъществя целта си? Въпреки някои неуспехи, аз продължавах да напредвам.

Търсене на помощ

Трябваше да има някакъв начин да се отърва от своя дефект в говора. Затова като завърших университета, реших да потърся професионална помощ. Намерих една клиника в Прага, която се занимаваше специално с лечението на проблеми с говора. По време на първата консултация една сестра възкликна: „Вашата невроза е невероятна!“ Беше ми обидно, че тя ме смята за невротик, макар че специалистите са съгласни относно това, че заекването не е невротично състояние. Скоро разбрах пред какво уникално предизвикателство бях изправен: аз бях младеж на 24 години, а всички останали пациенти бяха деца.

Скоро целият персонал, сред който и един психолог, започна да ми помага. Те опитаха всичко. Веднъж ми забраниха да разговарям с друг човек в течение на пет седмици. Друг път ми позволяваха да говоря само с монотонен глас и мно–о–го бавно. Въпреки че този подход помогна, заради него ме нарекоха Омаятеля на змии, защото много хора заспиваха по време на моите доклади.

Контакт със Свидетелите на Йехова

През един летен ден на 1984 г., докато се разхождах из центъра на града, ме заговориха двама младежи. Смая ме не толкова външният им вид, колкото онова, което те казаха. Те казаха, че Бог има едно правителство, едно Царство, което ще сложи край на всичките проблеми на човечеството. Те ми оставиха телефона си и по–късно аз им се обадих.

По онова време Свидетелите на Йехова не бяха признати като законна религиозна организация в Чехословакия. Но скоро интересът ми нарасна толкова много, че аз започнах да посещавам събранията им. Можех да усетя любовта и загрижеността, които Свидетелите изпитваха един към друг.

Пътят към увереността

Помощ за моя проблем с говора дойде под формата на онова, което наричаме Теократично училище за проповедна служба — училище, което се провежда ежеседмично във всеки сбор на Свидетелите на Йехова. Поканиха ме да се запиша и аз го направих. Въз основа на препоръките, представени в един от учебниците — „Наръчник за Теократичното училище за проповедна служба“a, — аз работих върху такива характеристики на речта, като гладко говорене, произношение, смислово ударение и модулиране на гласа.

Първото ми участие като ученик беше пълен провал. Бях толкова нервен и едва се прибрах в къщи. Колко благодарен бях, че можех да взема един горещ душ, за да се отпусна!

След този първи доклад надзорникът на Училището любезно ми обърна индивидуално внимание. Той не само ми даде конструктивни напътствия, но и ме похвали. Това ми даде смелост да продължа да работя. Скоро след това, през 1987 г. аз се покръстих като Свидетел. След няколко месеца се преместих от Прага в малкия тих град Ждяр над Сазавоу. Малката група местни Свидетели ме посрещна сърдечно. Те приеха също и моя все още доста несигурен говор и това засили моето чувство за собствено достойнство.

След време започнах да водя една малка група за изучаване на Библията и тогава изнесох първия си библейски публичен доклад. После, след смяната на правителството в Чехословакия, започнах да изнасям такива доклади в съседните сборове. В непозната обстановка проблемите ми с говора се появиха отново. Но не се отказах.

Посрещане на специални предизвикателства

Един ден един християнски старейшина ме покани на работното си място. Той каза: „Петре, имам добра новина за теб! Бихме искали да участвуваш в идващия Окръжен конгрес.“ Прималя ми и трябваше да седна. За голямо разочарование на моя приятел аз отказах предложението.

Но този отказ ме измъчваше. Не можех да се отърва от него. По време на християнските събрания, щом се споменеше за упованието на Бога, отново с болка се сещах за този отказ. Понякога на събранията се говореше за Гедеон, който според божието ръководство се изправил срещу цялата мадиамска войска само с 300 бойци. (Съдии 7:1–25) Ето един мъж, който наистина уповавал на своя Бог, Йехова! Дали аз следвах примера на Гедеон, като отказах тази задача? Честно казано не беше така. Почувствувах се засрамен.

Но християнските ми братя не се отказаха от мен. Те ми предложиха друга възможност. Бях поканен да участвувам в програмата на един Ден на специален конгрес. Този път се съгласих. Но колкото и да бях благодарен за тази привилегия, мисълта да говоря пред една зала, пълна с хора, ме изпълваше с ужас. Наистина трябваше да работя, за да увелича доверието си в Йехова. Но как?

Като подробно изследвах вярата и доверието, които други Свидетели имаха в него. Това ме укрепи. Дори едно писмо от шестгодишната Верунка, дъщерята на един приятел, ми послужи като хубав пример. Тя писа: „През септември тръгвам на училище. Не знам как ще бъде с държавния химн. Вярвам, че Йехова ще воюва за мен, както воювал за Израил.“

Това бяха някои от събитията, които доведоха до следобедната сесия на Деня на специален конгрес, за който говорех в началото. Молих се горещо. Сега не бях толкова загрижен за своето гладко говорене, колкото за възхвалата на божието велико име пред тази многобройна публика.

И ето аз стоях зад микрофона, пред стотици хора. И тогава, като осъзнах, че посланието е по–важно от онзи, който го носи, поех дълбоко дъх и започнах. След това имах време да анализирам нещата. Дали бях нервен? Безспорно, дори няколко пъти се запънах. Но знаех, че без подкрепата на Бога нямаше изобщо да мога да говоря.

По–късно започнах да размишлявам над нещо, което ми беше казал един брат християнин: „Радвай се, че имаш проблем със заекването.“ Когато той ми каза това, наистина бях изненадан. Как може да каже такова нещо? Сега, като се връщам назад във времето, разбирам какво е имал предвид. Проблемът с говора, който имах, ми помогна да уповавам на Бога, а не на себе си.

Изминаха няколко години от този следобед на Деня на специален конгрес. През тези години имах други привилегии, свързани с говорене пред много слушатели. Бях назначен за християнски старейшина в Ждяр над Сазавоу, а също и за пионер, както биват наричани целодневните проповедници при Свидетелите на Йехова. Представи си само! Тогава прекарвах над сто часа месечно, говорейки на другите за божието Царство, без да смятам времето, което прекарвах всяка седмица, поучавайки на християнските събрания. А сега служа като окръжен надзорник и изнасям доклади всяка седмица пред различен сбор.

Сърцето ми просто гори от признателност, когато чета това конкретно пророчество в библейската книга Исаия: „Дори и езикът на заекващите ще бъде бърз и ще говори ясни неща.“ (Исаия 32:4, NW; Изход 4:12) Йехова наистина показа, че е с мен, като ми помогна ‘да говоря ясни неща’ в негова чест, възхвала и слава. Аз съм много доволен и щастлив, че мога да възхвалявам нашия премилостив Бог. — Разказано от Петр Кунц.

[Бележка под линия]