Природните катастрофи — помогни на детето си да се възстанови след това

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ, смерчове, пожари, наводнения, урагани — колко сме безпомощни, когато се сблъскаме с яростта на природата! На възрастните често са им необходими може би дори години, докато избледнеят ужасяващите картини, запечатани в умовете след природно бедствие. Не е чудно тогава, че на децата може да им е необходима допълнителна помощ, за да се възстановят след такива преживявания.

От Федералната агенция на САЩ за справяне с бедствени положения (FEMA) отбелязват, че веднага след катастрофата децата по правило се страхуват, че (1) ще бъдат оставени сами, (2) ще бъдат разделени от семейството си, (3) бедствието ще се повтори, (4) някой ще бъде наранен или убит. Какво можеш да направиш ти като родител, за да намалиш безпокойството на детето си във времето след бедствието? FEMA прави следните препоръки.a

Опитай се да събереш семейството заедно. Когато семейството е заедно, това придава увереност на детето и уталожава страха му, че ще бъде изоставено. По–добре е да не оставяш децата при роднини или приятели, или в евакуационен център, докато търсиш помощ. „Децата започват да се тревожат — отбелязват от FEMA — и се безпокоят, че родителите им няма да се върнат.“ Ако трябва да отидеш някъде, вземи детето със себе си, ако това е възможно. По този начин „детето вероятно няма да развие ‘залепващо се поведение’“.

Отдели време да обясниш положението спокойно и твърдо. Кажи на детето какво знаеш за бедствието. Ако е необходимо, повтори обяснението си няколко пъти. Предначертай какво ще стане. Например, можеш да кажеш: ‘Днес вечерта всички заедно ще останем в убежище.’ Разговаряй с децата на нивото на очите им, като коленичиш, ако това е необходимо.

Насърчи детето си да разговаря. „Общуването е най–полезното нещо за намаляване на безпокойството у детето“ — посочват от FEMA. Слушай какво ти казва всяко дете за бедствието и за своите страхове. (Сравни Яков 1:19.) Кажи му, че е нормално да се страхува. Ако детето ти не желае да разговаря, кажи му, че и ти се страхуваш. Това може да го улесни да изрази собствените си страхове, като по този начин безпокойството му ще намалее. (Сравни Притчи 12:25.) „Ако е възможно, включи в разговора цялото семейство.“

Включи децата в дейностите по разчистването. Когато разчистваш и поправяш къщата, възложи задачи на децата. „Това, че им е възложена работа, ще им помогне да разберат, че всичко ще се оправи.“ Обикновено обаче едно съвсем малко дете ще се нуждае от специално внимание. От FEMA обясняват: „Такова дете може да има нужда от повече физически грижи, повече държане на ръце; и това затруднява повече родителите при вършенето на другите необходими неща. За съжаление няма ‘преки пътеки’ в това отношение. Ако потребностите на детето не бъдат удовлетворени, проблемът ще се задържи по–дълго време.“

Едно последно нещо трябва да не се пропуска. От FEMA съветват родителите: „В крайна сметка вие трябва да решите какво е най–доброто за вашите деца.“ Прилагането на тези напътствия може да ви помогне да се справите по най–добрия начин с едно трудно положение.

[Бележка под линия]