Въпроси на младите хора . . .

Защо губя приятелите си?

„С приятелката ми имахме много общи интереси и вършехме много неща двете; харесваше ни да бъдем заедно. Но изведнъж отношенията ни охладняха много. Наистина ми беше много мъчно.“ — Мария.

НАЙ–ПОСЛЕ си си намерил приятел, някой, който те разбира и не те съди. Но изведнъж вашето приятелство започва да вехне. Опитваш се да го спасиш, но нищо не помага.

Верният приятел няма цена. (Притчи 18:24) И да загубиш такъв, може да бъде мъчително преживяване. Библията ни казва колко съкрушен бил Йов, когато бил изоставен от своите приятели: „Оставиха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.“ (Йов 19:14) Може би изпитваш подобни чувства, ако неотдавна си се разделил с близък приятел. Както казва младият Патрик: „Тежко ти е, сякаш някой близък е починал.“ Но как би се чувствувал, ако всяко едно приятелство, което започваш, свършва печално?

Крехки приятелства

В своята книга Adolescence [„Време на съзряване“] Истуд Атуотър отбелязва, че приятелствата в юношеска възраст „са ту горещи, ту студени, с внезапни, драматични промени и горчиво разочарование в края на приятелските отношения“. Защо приятелствата в юношеска възраст са толкова крехки? Една от причините е, че като растеш, твоите чувства, възгледи, цели и интереси започват да се променят. (Сравни 1 Коринтяни 13:11.) Може да се окаже, че си изпреварил своите връстници в някои отношения, или си изостанал от тях.

Затова с израстването понякога приятелските чувства постепенно замират, не защото приятелите са си омръзнали, а защото развиват различни цели, интереси и ценностна система. Може би дори най–доброто е приятелството да се прекрати. Когато пораснеш и започнеш да се отнасяш по–сериозно към духовните неща, може би ще осъзнаеш, че някои от предишните ти приятели не са оказвали добро влияние върху теб. (1 Коринтяни 15:33) Ти продължаваш да се интересуваш от тях, но не се радваш на компанията им толкова, колкото си се радвал преди.

Неща, които отравят приятелствата

А ако ти непрекъснато губиш приятелите си — отношенията, които би искал да задържиш? Тогава, честно казано, може би имаш да преодоляваш някакви недостатъци в характера си. Например, ревността отравя приятелството. Представи си, че имаш приятел, който е по–богат, по–талантлив, по–привлекателен или по–обичан от теб. Дали ти е неприятно специалното внимание, което той (или тя) може би получава? „Завистта е гнилеж за костите.“ (Притчи 14:30, „Синодално издание“, 1993 г.) „Аз наистина завиждах на това, че моят приятел беше обичан от всички, и на нещата, които той притежаваше, а аз не — признава младият Кенън, — и това наруши нашето приятелство.“

Обсебването на другия може да бъде унищожително. Представи си, че си научил, че твой приятел прекарва все повече и повече време с другите и все по–малко време с теб? Едно момиче признава: „Аз ревнувах своите приятелки дори когато някой разговаряше с тях.“ Възможно е за теб общуването на твоя приятел с другите да бъде като предателство.

Прекаленият стремеж към съвършенство също може да означава смърт за приятелството. Например, ти си научил, че твой приятел е говорил нещо за теб зад гърба ти, като дори може би е разкрил твои тайни. (Притчи 20:19) „Никога няма да му (ѝ) се доверя!“ — ще възкликнеш ядосано.

Приятелството — получаване или даване?

Ако ревност, обсебване на другия или прекален стремеж към съвършенство са нарушили някое твое приятелство, се запитай: ‘Какво очаквам аз от приятелството?’ Дали си представяш, че приятелството означава да има някой, който да е на твое разположение, нещо като слуга, който да върши всичко, което поискаш? Дали търсиш приятели за престиж, популярност или изгода? Дали очакваш изключителна преданост от приятеля си, като не оставяш възможност никой друг да участвува в отношенията ви? Тогава е необходимо да промениш своя възглед за приятелството.

От ученията на Библията разбираме, че добрите отношения с другите идват не от получаването, а от даването! В Матей 7:12 самият Исус Христос казал: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.“ Съвсем естествено е да очакваме определени неща от приятелите си. В книгата Understanding Relationships [„Да разбираме взаимоотношенията“] се казва: „По правило ние очакваме от приятеля си да бъде честен и откровен, да проявява привързаност, да споделя с нас своите тайни и проблеми, да ни помага, когато имаме нужда от това, да ни се доверява и да бъде също така . . . готов да полага заедно с нас усилия за разрешаването на разногласията.“ Но това не е всичко. Тази книга добавя: „Това са нещата, които хората очакват един приятел да направи за тях и те в замяна да направят същото за своя приятел.“ — Курсивът наш.

Обърни внимание на начина, по който Исус се отнасял към хората, които му били близки. Той казал на своите ученици: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели.“ Но дали приятелството на Исус с неговите ученици било основано върху онова, което те биха могли да направят за него? Точно обратното. Исус казал: „Никой няма по–голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13, 15) Да, истинската основа за приятелство е самопожертвувателната любов! Когато основата на едни взаимоотношения е любовта, те могат да оцелеят въпреки трудности и проблеми.

Ако възникнат проблеми

Представи си, например, че приятелят ти има повече пари, интелект или дарби от теб. Неегоистичната любов ще ти помогне да се радваш заедно с него. Та нали Библията казва, че „любовта не завижда“. — 1 Коринтяни 13:4.

Или си представи, че твоят приятел казва или прави нещо, което наранява чувствата ти. Дали това означава, че приятелството ви е осъдено на провал? Не непременно. Апостол Павел изпитал голямо разочарование, когато приятелят му Марко го изоставил по време на едно мисионерско пътуване. Така че той отказал да вземе Марко при следващото си пътуване! Павел дори разменил резки думи с братовчеда на Марко, Варнава, по този въпрос. Но години след това Павел говорел с любов за Марко, като дори го поканил в Рим да му помага. Явно те били разрешили своите разногласия. — Деяния 15:37–39; 2 Тимотей 4:11.

Защо да не се опиташ да постъпиш по същия начин, когато с твоите приятели възникнат проблеми? Не оставяй проблема да загнои като цирей. (Ефесяни 4:26) Преди да направиш някакво прибързано заключение или да отправяш гневни обвинения, изслушай онова, което твоят приятел има да каже. (Притчи 18:13; 25:8, 9) Може би е станало някакво недоразумение. А ако твоят приятел наистина е сгрешил, защото не е преценил нещата правилно? Помни, че приятелят ти е обикновен човек. (Псалм 51:5; 1 Йоан 1:10) А всички ние сме виновни за това, че казваме или да вършим неща, за които по–късно съжаляваме. — Сравни Еклисиаст 7:21, 22.

Дори и да е така, ти можеш откровено да покажеш колко много са те засегнали постъпките на твоя приятел. Това може да подтикне твоя приятел да се извини искрено. Тъй като любовта „не държи сметка за зло“, може би ти просто ще забравиш случилото се. (1 Коринтяни 13:5) Оценявайки наново едно свое изгубено приятелство, младият Кенън споделя: „Ако можех да започна всичко отначало, нямаше да очаквам съвършенство от нашето приятелство. Щях да изслушвам повече моя приятел и да го подкрепям, и да не преувеличавам недостатъците му. Сега разбирам, че основното за едно успешно приятелство са съвместните усилия за преодоляване на изпитанията и предизвикателствата.“

А ако твоят приятел не прекарва вече толкова време с теб, колкото е прекарвал преди, или колкото ти би искал да прекарва? Може ли ти да обсебваш прекалено много от времето и вниманието на своя приятел? Това може да задуши едни отношения. Хората, които имат здрави взаимоотношения, си оставят известно пространство един на друг. (Сравни Притчи 25:17.) Те оставят достатъчно възможности за удоволствието от отношенията с други хора! Та нали Библията насърчава християните ‘да се разширят’ в своите приятелства. (2 Коринтяни 6:13) Така че ако един приятел (или приятелка) постъпва така, не е необходимо да го смятаме за предател.

Всъщност изобщо не е хубаво да ставаш прекалено зависим от даден човек. (Псалм 146:3) Разумно е да развиваш отношения с хора, които са извън твоята възрастова група, като например твоите родители, старейшините и други загрижени, имащи чувство за отговорност възрастни. Ана споделя с обич: „Мама е моята най–добра приятелка. Бих могла да разговарям с нея за абсолютно всичко.“

Ти можеш да се радваш на трайни приятелства!

В 1 Петър 3:8 Библията казва: „А най–после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.“ Да, проявявай доброта, състрадание, морална безкомпромисност и искрена загриженост за другите и винаги ще привличаш приятели! Вярно е, че трайните приятелства изискват усилия и решимост. Но възнагражденията, които те донасят, си струват труда.

Интересно е да се отбележи, че Библията говори за Давид и Йонатан. Те се радвали на изключително приятелство. (1 Царе 18:1) Те успели да се издигнат над дребнавата завист и личните недостатъци. Това било възможно, защото както Давид, така и Йонатан поставяли приятелството с Йехова Бог и лоялността спрямо Него над всичко останало. Правѝ същото и за теб няма да е трудно да имаш боящи се от Бога приятели!

[Снимки на страница 13]

Приятелствата често се разпадат, ако човек смята, че е нелоялно да имаш други приятели