Последиците от еволюционната теория

В НАЧАЛОТО на 19–и век религията и науката се радвали на твърде дружески взаимоотношения. Само две години преди публикуването на „Произход на видовете“ професорът от Харвардския университет, биологът Луис Агаси писал, че живият свят проявява „предвидливост, мъдрост, възвишеност“ и че главната цел на естествената история е да анализира „мислите на Създателя на Вселената“.

Този възглед на Агаси бил доста разпространен. Много хора били на мнение, че науката и религията са съвместими. Откритията на науката често били разглеждани като доказателства за наличието на Велик Създател. Но между религията и науката се появила една коварна пукнатина.

Скептицизмът пуска корени

Трудът на Чарлс Лайъл Principles of Geology [„Принципи на геологията“], чийто първи том се появил през 1830 г., хвърлил съмнение върху библейското повествование за сътворението. Лайъл твърдял, че е невъзможно сътворението да е станало за шест буквални дни. Физикът Фред Хойл писа: „Книгите на Лайъл до голяма степен били отговорни за убеждаването на света като цяло, че е възможно Библията да греши, най–малкото в някои отношения, което дотогава било нещо немислимо.“a

Така била положена основата за поява на скептицизъм. В съзнанието на много хора вече не можело да съществува хармония между науката и Библията. Когато били изправени пред избор, мнозина избирали науката. „Трудът на Лайъл събуди съмнения относно началните глави на Стария Завет — писа Фред Хойл, — а Дарвиновата книга дойде като негово продължение.“

„Произход на видовете“ се появила в подходящо време за онези хора, които не искали да приемат Библията като Слово на Бога. Между човека и науката вече процъфтявали романтични чувства. Главозамаяното общество било увлечено от обещанията и постиженията на науката. Като галантен ухажор, науката обсипвала човека с подаръци — открития като телескопа, микроскопа и парната машина, а по–късно електричеството, телефона и автомобила. Развитието на техниката вече дало началото на една индустриална революция, която осигурявала на обикновения човек невиждани материални изгоди.

В противоположност на това, на религията се гледало като на барикада пред прогреса. Някои смятали, че тя сковава съзнанието на хората и не им позволява да са в крак с бързия напредък на науката. Атеистите започнали да провъзгласяват високо и дръзко своите възгледи. Наистина, както писа Ричард Докинс, „Дарвин направи възможно човек да бъде интелектуално задоволен атеист“. Науката се превръщала в новата надежда за спасение на човечеството.

Първоначално религиозните водачи се противопоставили на еволюционната теория. Но десетилетията минавали, и духовенството общо взето отстъпило на общоприетото мнение, приемайки една смесица от еволюция и сътворение. През 1938 г. едно заглавие в „Ню Йорк Таймс“ съобщи: „Отчет на англиканската църква подкрепя еволюционната идея за сътворението.“ Отчетът, направен от една комисия, ръководена от архиепископа на Йорк, заяви: „От двете повествования за сътворението в Битие I и II не може да се извлече някакво възражение срещу теорията на еволюцията, тъй като всред образованите християни преобладава мнението, че тези повествования са митологични по произход и че тяхната стойност за нас е повече символична, отколкото историческа.“ Комисията на архиепископа стигна до следното заключение: „Можете да мислите каквото ви харесва, и пак да бъдете християни.“

Според много хора тези опити да се примири Библията с еволюцията само разводниха достоверността на Библията. Това доведе до широко разпространен скептицизъм относно Библията, който съществува и днес, дори сред някои религиозни водачи. Типични са например коментарите на един епископ от епископалната църква в Канада, който заяви, че Библията била писана в преднаучната епоха и затова отразява предубеденост и невежество. Той каза, че Библията съдържа „исторически грешки“ и „очевидни преувеличения“ относно раждането и възкресението на Исус.

По такъв начин мнозина, включително и членове на духовенството, не се поколебаха да дискредитират Библията. Но докъде водеше подобен скептицизъм? Каква алтернатива беше предложена? С отслабването на вярата си в Библията, някои се обърнаха към философията и политиката.

Последиците за философията и политиката

Книгата „Произход на видовете“ предложила един нов възглед върху човешкото поведение. Защо една нация успява да победи друга нация? Защо една раса превъзмогва друга раса? „Произход на видовете“, наблягайки на естествения подбор и оцеляването на най–приспособените, дала такива обяснения, които причинили силно вълнение сред водещите философи на 19–и век.

Фридрих Ницше (1844–1900) и Карл Маркс (1818–1883) били от философите, които оказали огромно влияние на политиката. И двамата били очаровани от идеята за еволюцията. „Дарвиновата книга е нещо важно — казал Маркс, — и за мен е естествена научна основа за класовата борба в историята.“ Историкът Уил Дюрант нарече Ницше „рожба на Дарвин“. Книгата Philosophy—An Outline-History [„Философията — скица на нейната история“] обобщава едно от убежденията на Ницше така: „Силните, смелите, властните, гордите подхождат най–добре на обществото на бъдещето.“

Дарвин бил убеден — и писал за това в писмо до свой приятел, — че в бъдеще „в цял свят безброй от по–нисшите раси ще бъдат елиминирани от по–висшите цивилизовани раси“. Той използувал като прецедент завладяването на други народи от европейците и отдал това на „борбата за съществуване“.

Силните личности побързали да се хванат за подобни изявления. Х. Дж. Уелс писал в The Outline of History [„Скица на историята“]: „Към края на деветнадесети век множество хора вярвали, че имат надмощие поради Борбата за Съществуване, в която силният и хитрият надвиват слабия и доверчивия. И те продължавали да вярват, че трябва да бъдат силни, енергични, безскрупулни, ‘практични’, егоистични.“

Така идеята за „оцеляването на най–приспособените“ възприела философски, социални и политически оттенъци, които често стигали до абсурдна степен. „За някои хора войната се превърна в ‘биологична необходимост’“ — се казва в книгата Milestones of History [„Километрични камъни на историята“]. Тази книга отбелязва още, че през следващия век „Дарвиновите идеи образували неразделна част от Хитлеровата доктрина за расовото превъзходство“.

Разбира се, нито Дарвин, нито Маркс, нито Ницше били живи да видят за какво щели да бъдат употребени — или злоупотребени — техните идеи. Те наистина очаквали, че борбата за съществуване ще подобри човешката участ. Дарвин писал в „Произход на видовете“, че „всички телесни и умствени дарби ще прогресират към съвършенство“. Свещеникът и биологът от двадесети век Пиер Теяр дьо Шарден се съгласи с това, развивайки теорията, че в крайна сметка ще се извърши една „еволюция на разума на цялата човешка раса; всеки един в хармония с останалите ще действува за постигането на една цел“.

Упадък, а не подобрение

Дали виждаш да се извършва такова подобрение? Книгата Clinging to a Myth [„Придържайки се към един мит“] прави следния коментар относно оптимизма на Дьо Шарден: „Дьо Шарден изглежда твърде лесно забравя за историята на човешките кръвопролития и за расистките системи, като апартейда в Южна Африка. Той се изказва като човек, който не живее в този свят.“ Вместо да прогресира към единство, човечеството през този век изпита расови и народностни раздори в невиждана степен.

Надеждата, предлагана в „Произход на видовете“, че човекът ще прогресира към съвършенство, или поне към подобрение, не се осъществи ни най–малко. И с времето тази надежда намалява, тъй като от всеобщото приемане на еволюцията досега, човешкото семейство твърде често изпадаше във варварство. Помисли само: Повече от 100 милиона души бяха убити във войните на този век, от тях около 50 милиона само във Втората световна война. Помисли също за неотдавнашните етнически избивания, които станаха в страни като Руанда и бившата Югославия.

Означава ли това, че през изминалите векове не е имало войни и жестокости? Не. Разбира се, че е имало. Но възприемането на теорията на еволюцията — тази нагласа към брутална борба за съществуване, тази идея за оцеляване на най–приспособените — не допринесе за подобряване на човешката участ. Така че, макар и еволюционната теория да не може да бъде обвинявана за всичките беди на човечеството, тя спомогна човешкото семейство да бъде подтикнато към още повече омраза, престъпления, насилие, неморалност и упадък. И след като е широко възприето убеждението, че хората произлизат от животни, не е чудно, че все повече и повече хора действуват като зверове.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 6]

‘Дарвиновата книга за мен е естествена научна основа за класовата борба в историята.’ — Карл Маркс

[Текст в блока на страница 6]

‘По–нисшите раси ще бъдат елиминирани от по–висшите цивилизовани раси.’ — Чарлс Дарвин

[Информация за източника на снимката на страница 6]

U.S. National Archives photo

[Информация за източника на снимката на страница 6]

Copyright British Museum